Решение № 459 от 27.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Бургас, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120201036 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от А. Д. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 26-4058000131/06.03.2026г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас Сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, с което за нарушение по чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро.

С жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.

В откритото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (същата е подадена в 14-дневен срок от издаване на постановлението). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 31.01.2026г., около 14:53 часа, в гр. Бургас, по бул. „Димитър Димов“ в посока към бул. „24-и Черноморски пехотен полк“, служители на Сектор СПС, сред които и свидетелят П. П., забелязал движещ се насреща в посока ул. „Атанасовско езеро“ лек автомобил „Ленд Ровер“ с рег. *, като водачът на същия- жалбоподателят Д., използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му.

Служителите направили завой и спрели жалбоподателя за проверка.

1

П. му съставил АУАН с бл. № 4910363, като записал, че * е извършил нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, като записал, че не е ползвал телефон.

Въз основа на АУАН, на 06.03.2026г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган записал, че използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете му, с което „виновно е нарушил/а чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП“, поради което и на основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП наложил наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и в частност от показанията на свидетеля, които съдът кредитира изцяло. Същият демонстрира достатъчно ясен спомен за случилото се, като посочи, че жалбоподателят е държал телефона в ръцете си, докато автомобилът му е бил в движение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Съдът обаче намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, която предвижда, че в постановлението следва да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени виновно.

Както бе посочено, в постановлението е записано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Тази разпоредба обаче е санкционна, като всъщност не е посочена законовата разпоредба, вменяваща съответното задължение за водачите, която е чл. 104а от ЗДвП- на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Непосочването на нарушената законова разпоредба в постановлението несъмнено се явява съществено процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на постановлението.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-4058-000131/06.03.2026г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас Сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, с което за нарушение по чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на А. Д. с ЕГН: ********** е наложено наказание – „Глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2