Решение № 1087 от 25.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20211000503523 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 264799 от 16.07.2021 г., постановено по гр. дело № 1926/2018 г. на Софийски Градски съд , 19-ти състав, ответната УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД е осъдена да заплати на основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД на Ж. К. М. сумата от 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при хирургична интервенция, извършена на 13.03.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение е уважен и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6 092.71 лева - обезщетение за забава за периода от 12.02.2015 г. до 11.02.2018 г., като искът е отхвърлен за разликата до 49 951 лева и за периода от 11.03.2013 г. до 11.02.2015 г., като неоснователен.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, както и третото лице-помагач И. Т. Ц., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност.

1

Ищцата Ж.М. обжалва решението в неговите отхвърлителни части като поддържа, че е налице категорично установена тежка инкоплектна лезия (непълно разкъсване) на лицевия нерв, получено при извършената на 13.03.2013 г. хирургична интервенция от медицински екип на ответника, в резултат на което тя е получила парализа на нерва. Освен това, според нея, вещите лица са били категорични, че навременната терапия и лечение са били от изключителна важност за възстановяването на парезата, но такава не е предложена от лечебното заведение, което е фрапиращ пропуск и представлява грубо нарушение на задълженията към пациента. Това довело до неудобства, страдания и сериозни дефекти, свързани с функциите на лицевия нерв, водещи до обезобразяване и невъзможност за нормални мимически движения, до тотален обрат в бита и социалните контакти на жалбоподателката. Моли обезщетенията да бъдат присъдени в пълните им претендирани размери.

Ответната УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД обжалва решението в осъдителната му част с доводи, че съдът неправилно и необосновано е приел, че с поведението си служители на ответното дружество са извършили вредоносни действия по отношение на ищцата, с което са й причинили тежка увреда за дълъг период от време, произтичащи от несъблюдаване на изискването за „изключително внимание и прецизна оперативна техника“ при извършваното отместване на нерва чрез контролираното му притискане, съгласно алгоритъма на извършване на интервенции от подобен вид.

Лечебното заведение сочи, че и вещите лица са потвърдили, че контролираното притискане на лицевия нерв е било неизбежно усложнение при извършване на операцията при ищцата, предвид установените при последната вродени аномалии. Поради това и настъпилата впоследствие пареза на нерва е била предвидим риск при осъществяване на операцията, за която ищцата е декларирала писмено информираното си съгласие. От друга страна съдът е достигнал до неправилен извод, че на ищцата не е осигурено адекватно и своевременно лечение. Отделно от това поддържа, че ответното лечебно заведение не може да носи гаранционно-обезпечителна отговорност за проявеното небрежно поведение от страна на ищцата, чрез неявяването й на предписаните два контролни прегледа след дехоспитализацията. С оглед на изложеното е застъпена тезата, че липсва пряка и непосредствена връзка между действията на проф.Ц. и медицинския екип по време на извършената операция, от една страна, и настъпилото продължително разстройство на здравето на ищцата, от друга. Изложени са и съображения, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението се явявал завишен.

Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковата претенция, а евентуално - да намали размерът на обезщетението.

Третото лице-помагач проф. Ц. също обжалва решението в частта, в която исковите претенции са уважени, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, изразяващо се на първо място в неправилно прилагане на нормата на чл.49 от ЗЗД предвид липса на противоправност на 2 деянието. Според приетите по делото експертизи, лекарска грешка не е била допусната при процесната операция, а притискането на нерва е било неизбежно усложнение, предвид установените при последната аномалии.

Също смята, че настъпилата впоследствие пареза на нерва е предвидим риск при осъществяване на операцията и нормално следоперативно усложнение, което при правилно следоперативно лечение е можело да бъде напълно излекувано. Въпреки притискането на нерва, той не е прекъснат и/или трайно увреден от операцията. Според третото лице-помагач Ц. лекарският екип, осъществил оперативната интервенция, е приложил дължимата грижа и е нямал противоправно поведение. Лечението на ищцата е съобразено с медицинските стандарти и добри практики. На ищцата е издадено медицинско направление за консултация с невролог на 14.03.2013 г. Изписано е адекватно медикаментозно лечение по време на болничния престой, както и след изписването. Предписани са били два контролни прегледа, на които тя не се е явила, което е изиграло решаваща роля за продължителността на възстановителния период. Сочи още, че ищцата е била запозната, че операцията се извършва при „умерено висок риск“ и че има вероятност от възникване на усложнения, за което тя е попълнила и подписала декларация за информирано съгласие. Въззивникът поддържа, че в хода на процеса не е установена и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредата и деянието. Повредата на аксоните при ищцата не е установено в каква степен е причинено от евентуалното притискане на лицевия нерв по време на операцията. Наред с горното, съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД, като е определил обезщетение в завишен размер. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, евентуално – за редуциране на обезщетението.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността т о й е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД , чрез присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществените вреди, причинени на ищцата Ж. К. М. вследствие на извършена оперативна намеса на 13.03.2013 г., ведно със сумата от 49 951 лева, представляваща компенсаторна лихва върху главницата за периода от 11.03.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане.

Според константната съдебна практика (израз на която са ППВС № 3

7/1958 г., ППВС № 4/1961 г. , ППВС № 9/1966 г. , ППВС № 4/1975 г. , ТР № 59/1974 г. на ОСГК и др.) отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност е обективна и безвиновна, има обезпечителногаранционна функция и е детерминирана от деликта на натоварените с работата физически лица. Поради това, възложителят на работата може да се освободи от отговорност само ако докаже, че липсва някой от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – че изобщо отсъства твърдяното действие или бездействие, че деянието не е причинено виновно от изпълнителя, че липсва вреда, че вредата не се намира в пряка причинноследствена връзка с деянието, че дейността не е осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа, или че липсва противоправност в поведението на лицето, на което е възложена работата. Отговорността е за всички преки и непосредствени вреди, с оглед принципа за пълна обезвреда, залегнал в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.

В настоящия случай от фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че на 11.03.2013 г. Ищцата Ж. К. М. е постъпила в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД с диагноза двустранна невросензорна загуба на слуха с придружаващо заболяване diabetes mellitus (захарен диабет), за имплантация на многоканален кохлеарен протезен апарат в дясно. Оперативната интервенция е била осъществена на 13.03.2013 г. в ответното болнично заведение от екипа на третото лице-помагач проф.И.Ц., работещ при ответника по трудово правоотношение. Не е спорно и че след оперативната интервенция ищцата е получила в ранния следоперативен период парализа на десния лицев нерв. Видът, обемът, интензитетът и продължителността на болките и страданията от така полученото увреждане, както и неудобствата и нужда от допълнително обслужване в ежедневието от нейните близки, съпътствани с чувства на потиснатост от продължаващата глухота при ищцата, са изяснени от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. М. - приятелка и Х. М. - съпруг. Така, спорът по делото се концентрира около противоправността на деянието и наличието на причинноследствена връзка между него и вредата.

За разрешаването на тези два спорни въпроса пред първата съдебна инстанция са допуснати и приети три съдебно-медицински експертизи. От заключенията на вещите лица д-р К. и д-р Г. се установява, че причините за пареза на лицевия нерв могат да бъдат: инфекциозни причинители, остри бактериални инфекции на средното ухо, туморни образувания, травми на главата, вкл. интраоперативно засягане на нерва при операция на ушите, 4 фрактури на черепни кости.

Вещите лица при наличните данни са приели, че от така описаните причини най-вероятно е увреждането на лицевия нерв при ищцата да се дължи на вътреоперативното травмиране на нерва при самата операция, доколкото местоположението му е такова, че по необходимост налага отместване с контролирано притискане. За да достигнат до извода, че кохлеарната имплантация при М. е извършена по коректно поставени клинични медицински показатели, с максимална грижа и в съответствие с установените стандарти, според д-р К., респ., че не е налице допусната оперативна грешка, а напротив, предприети са всички възможни оперативни действия, според д-р Г., вещите лица са анализирали установените при ищцата две аномалии: аномалия на лицевия нерв, покриващ промонториума (мястото, където трябва и е извършената кохлеостомията за поставяне на електрода) и повишено налягане на ендолимфа в кохлеата. Освен това са съобразили, че пациентката е била допълнително с диабетно заболяване, както и с отосклероза с лабиринтизация, която е придобита в по-късен етап от живота, която променя структурата на костта – на самата темпорална кост и на костната капсула на вътрешното ухо (кохлеа и полуокръжни канали).

Аномалиите са могли да бъдат установени едва в хода на самата операция, но заболяванията са били предвидими и са взети предвид преди началото на оперативната интервенция. Тези неблагоприятни фактори (аномалии и заболявания) са наложили оголване и внимателно екартиране /отместване/ на лицевия нерв с инструменти за микрохирургия на ухото. Акцентирано е и на това, че ищцата при постъпването си в ответното лечебно заведение е подписала декларация за информираност и съгласие и е била осведомена, че оперативната интервенция при нея, с оглед заболяванията , е с умерено висок риск. Ищцата е подписала и декларация, че в срок от 30 дни след изписването от болничното заведение няма право да се лекува в друго лечебно заведение. Според вещото лице Г. е настъпило очаквано усложнение, свързано с проведената кохлеарна имплантация и с изричното информирано съгласие на ищцата.