Решение № 129 от 26.06.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Видин, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

В. Д. С.

Н. Д. Н. при участието на секретаря А. АНГ. Т. като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно частно наказателно дело № 20231300600198 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба, подадена от адвокат К. А., в качеството му на служебен защитник на осъдения Г. К. Г. против определение № 492/21.03.2023г. по ЧНД № 231/2023г. на Районен съд Видин, с което е допуснато групиране на наказанията, наложени на осъдения Г., по:

Присъда №2 по НОХД 1193/2022г. по описа на Районен съд- Видин за престъпление по чл.206, ал.3, предл. второ, вр. с ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 29, ал.1, б „а“, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 4 /четири/ години, при първоначален „строг“ режим.

Деянието е извършено на 19.04.2022г.

Присъдата е влязла в сила на 26.01.2023г.;

Споразумение № 190/08.11.2022г по НОХД № 1305 /2022 г. по описа на Районен съд Велико Търново за престъпление по чл.211, пр.2, вр. с чл. 209, ал.1, пр. 1 и 2, вр. с чл. 29, ал.1, б "а" и б. „б", вр. с чл. 26, ал. 1от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3/ три/ години, при първоначален „строг" режим.

Деянието е извършено в периода 26.03.2022г-28.03.2022г

Споразумението е влязло в сила на 08.11.2022г.;

Споразумение № 96/10.11.2022г по НОХД № 258/2022 г. по описа на Районен съд -Мездра за престъпление чл.206, ал.3, предл. второ, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б „а" и б"б", му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок 2 /две/ години и 6/ шест/ месеца, при първоначален „строг" режим.

1

Деянието е извършено в периода 01.03.2021г-13.03.2021г

Споразумението е влязло в сила на 10.11.2022г.;

Присъда № 38 от 27.10.2022г. по НОХД № 633/2022г. по описа на Районен съд-Враца за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.2, т.4, т.12, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.

20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б"а" и б „Б" от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 4 /четири/ години, при първоначален „строг“ режим.

Деянието е извършено за времето от 31.12.2020г.-23.01.2021г.

Присъдата е в сила от 12.11.2022г.;

Присъда № 45 от 01.12.2022г. по НОХД № 1005/2022г. по описа на Районен съд-Дупница за престъпление по престъпление чл.206, ал.3, предл. второ, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б „а" и б"б" му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, при първоначален „строг" режим.

Деянието е извършено на 16.04.2022г.

Присъдата е в сила от 19.12.2022г.

Посочените наказанията, наложени на Г. К. Г. ЕГН 603131922, са групирани, като е определено за изтърпяване най-тежкото наказание, измежду наложените по: Присъда №2 по НОХД П93/2022г. по описа на Районен съд- Видин, Споразумение № 190/08.11.2022г. по НОХД № 1305 /2022 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, Споразумение № 96/10.11.2022г. по НОХД № 258/2022г. по описа на Районен съд -Мездра, Присъда№ 38 от 27.10.2022г. по НОХД № 633/2022г. по описа на Районен съд-Враца и Присъда № 45 от 01.12.2022г. по НОХД № 1005/2022г. по описа на Районен съд-Дупница , а именно:

„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим.

На основание чл. 24 от НК определеното общо наказание е увеличено с 2 години, като е постановено осъденият да изтърпи по тази група едно общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим.

На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното изцяло или от части наказание по някоя от присъдите, влизащи в групата.

На основание чл.25, ал.2 и ал.3 от НК е приспаднато изтърпяното изцяло или от части наказание „Лишаване от свобода“ или „Пробация“ по някоя от присъдите, влизащи в групата.

На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан или спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” или друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, по някоя от присъдите влизащи в групата.

Жалбата е срещу определението в частта с която ВРС е приложил чл.24 от НК, като е увеличил най-тежкото наказание с ½, респ. 2 години. Сочи се, че определението на ВРС в тази му част е немотивирано. Иска се определението на ВРС да бъде отменено, като увеличението по чл.24 от НК да бъде от 4 до 6 месеца.

Представителя на ОП - Видин, в с.з. моли да бъде потвърдено изцяло определението на първоинстанционният съд с което е определено едно общо наказание по чл.23-25 от НК, като така определеното наказание е увеличено на основание чл.24 от НК с 2 години.

Прокурорът е посочи, че правилно е приложен чл.23 от НК, като с жалбата осъденият оспорва само увеличението на основание по чл.24 от НК, което счита за прекалено завишено. Според прокурорът че правилно първоинстанционният съд е увеличил 2 наказанието с 2 г., тъй като се касае за деяния при условията на опасен рецидив, осъжданията са за престъпления против собствеността, измами в особено големи размери, кражба по чл.196 от НК, т.е. касае се за тежки престъпления против собствеността извършени от лице с множество осъждания. Относно представената епикриза, прокурорът заяви, че не следва да бъде приета от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото от четирите дела, по едното- НОХД № 1005/22г. деянието е извършено на 16.04.2022г., т.е. след твърденият прекаран инфаркт. За другото деяние делото е приключило със споразумение в РС Велико Търново „измама в големи размери“ е извършено в периода 26-28.03.2022г., т.е. отново след прекараният инфаркт. Според прокурорът е явно, че на осъденият не му е пречило прекараното заболяване да извърши половината от престъпленията по които са групирани наказанията и затова осъдения следва да изтърпи и увеличението по чл.24 от НК, което е справедливо и отговаря на извършените престъпления.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на определението, намира, същото следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционния съд правилно е съобразил и приложил чл.23-25 от НК относно наказанията по цитираните по - горе осъждания със споразумения и присъди. Деянията които са били предмет на посочените НОХ дела са в реална съвкупност, което е наложило групиране на наказанията за тези престъпления. Видно от справката за съдимост на осъдения, не са налице други деяния, които да са в реална съвкупност с описаните.

В рамките на своите правомощия ВРС е приложил чл.24 от НК, като е увеличил наложеното най - тежко наказание от наказанията по цитираните присъди, като досежно увеличението са спазени изискванията на цитираната норма. Относно оплакването на осъдения против приложението на последната и при преценка на правилността на определението на ВРС в тази му част, следва да се съобрази следното: Наказанието няма за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешко достойнство, нито е само възмездие за извършено престъпление. То има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, който да се приучи към спазване на законите и добрите нрави в обществото. Не на последно място, то има за цел да му се въздействува предупредително и му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също така, за да се въздействува предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото. Ето защо, за да приложи чл.24 от НК, Съдът следва да направи преценка на цялата престъпна дейност на подсъдимия. След такава преценка и при обоснован извод, че и най-тежкото наложено на осъдения наказание за отделните престъпления не ще осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл. 36 от НК, Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 24 от НК.

ВРС е извършил такъв анализ и е обосновал приложение на горния регламент с тенденциозността в престъпната дейност на осъдения Г.. Действително, видно от справката за съдимост на осъдения, той е осъждан многократно, като осъжданията, а в частност и петте цитирани по – горе, са за тежки умишлени престъпления от общ характер, като четири от петте са за престъпление извършени в условията на опасен рецидив. Показателно е обстоятелството, че Г. е вършил деянията през непродължителни периоди от време, в различни населени места на страната и след като е търпял наказания „лишаване от свобода”.

3

Тези обстоятелства са индиция, че този осъден е развил резистентност към специалната превенция на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, а преценено заедно с всичките му предишни осъждания, го характеризира негативно, като личност с утвърдени престъпни навици. Налага се извода, че относно този осъден наложеното му най - тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, не е годно да изпълни целите на чл.36 от НК и е необходимо същото да бъде увеличавано съобразно чл.24 от НК, както правилно е сторил това ВРС. Увеличението е 1/2, като така увеличеното наказание не надминава нито сбора на отделните наказания, нито максималния размер предвиден за съответния вид наказание„лишаване от свобода“. Правилно е постановено увеличение в максимален размер, тъй като предвид данните за осъдения, характеризиращи го като личност с утвърдени престъпни навици, както и данните за престъпната му дейност, която е упорита и се изразява в извършване на множество тежки престъпления, единствено увеличение в този размер, но не по-малък, може да обезпечи постигане на целите на чл.36 от НК.

Представената от защитата Епикриза е издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ на 29.09.2021г. по отношение на осъдения Г. К. Г.. Видно от документа, осъдения Г. е постъпил в болничното заведение на 16.09.2021г. и е изписан на 29.09.2021г. Г. е постъпил с оплаквания от 20 дни, когато навехнал крака, с охлузни рани, като постепенно се оформили кожни некрози, медиално и латерално на лява подбедрица, съпроводени с болки и зачервявания. Като придружаващи заболявания са посочени: състояние след миокарден инфарк и захарен диабет/новооткрит/. Г. е изписан с подобрение, досежно конкретното заболяване заради което е постъпил в болничното заведение. Относно придружаващите заболявания лечението е медикаментозно.

При тези данни, ВОС не намира, че изводите относно приложението на чл. 24 от НК, респ. и относно размера на увеличениет, могат да бъдат променени. Освен това е видно, че три от престъпленията за които е осъден Г. и са му наложени наказания участващи в групирането, са извършени след като той е изписан от болничното заведение, издало цитираната епикриза. Деянията са извършени съответно на: 19.04.2022г. в град Видин /квалифициран състав на обсебване, в условията на опасен рецидив/; 26-28.03.2022г. в град Велико Търново /квалифициран състав на измама в условията на опасен рецидив/; 16.04.2022г. в село Червен брег, община Дупница /квалифициран състав на обсебване, в условията на опасен рецидив/.

Видно е, че физическото състояние на осъдения, след изписването му на 29.09.2021г., не е редуцирало престъпната му активност и мобилността при осъществяването й. Освен това, данните са за хронично заболяване на осъдения, лечението на което е медикаментозно и няма пречки за провеждането му в мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, а при необходимост от специално лечение, такова може да бъде обезпечено по реда на чл. 250, ал.2 и сл. от ЗИНЗС.

По тези съображения, жалбата на осъдения е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Определение на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Видинският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение за групиране на наказания № 492/21.03.2023г. по ЧНД № 231/2023г. по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5