Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 740 от 12.06.2026, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
Административно дело 143/2026
Вид
Решение № 740
Подписан
12.06.2026
В сила
12.06.2026
Състав
Рени Славкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 2 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 28 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 2, ал. 5 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 32 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 40 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за достъп до обществена информация
  • § 1, т. 6 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 32 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 740

Монтана, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20267140700143 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 40 от ЗДОИ.

Образувано е по жалба на М. И. М. с постоянен адрес [населено място], чрез адв. Г. Б. В. против Решение рег. № 97-00-26/23 02 2026 г. на Директор Дирекция ПНДПП в Министерство на културата /МК/, В ЧАСТТА по т. 1, с което не му е предоставено копие от договор рег. № РД11-00-116/03.06.2025 г., а само е предоставена информация за наличието му; В ЧАСТТА по т. 2, т. 2.1., с която е прието, че исканата информация и документи по тази точка няма обществен характер и би могла да засяга лични данни на конкретното лице, както и В ЧАСТТА по т. 2.3., с която органът е препратил искането по реда на чл. 32 от ЗДОИ до второстепенни разпоредители с бюджет. В изложението по т. 1, оспорващият твърди мълчалив отказ от непредоставяне на искан договор, посочен в Решението с рег. № РА11-00-116/03.06.2025 г.

В жалбата се твърди, че органът не е удовлетворил в пълнота искането му по реда на ЗДОИ, както е направено, а именно по т. 1 не му е предоставил копие от документ, което да установява полученото финансиране от дружеството „БГ ВОЙС" ООД. По този начин органът не се е произнесъл по същество по заявлението в неговата пълнота, което представлява частичен отказ за предоставяне на обществена информация. Счита, че договорите, с които се разходват бюджетни средства представляват обществена информация, като в случай че в тях се съдържат лични данни, то същите следва да бъдат заличени, по смисъла на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ. Моли съда да отмени мълчаливият отказ на Министерство на културата да удовлетвори искането по реда на ЗДОИ за предоставяне на копие от документ договор, per. № РД11-00-116/03.06.2025 г. и да задължи органа да предостави същия, алтернативно да предостави договора, като заличи само и единствено конкретни лични данни (като ЕГН или личен адрес), но запази всички клаузи относно предмета, сумите и отговорностите. По т. 2 и т. 2.1. счита, че информацията е обществена такава, както и служебна, до която достъпът е свободен. Информацията относно назначаване, участие в работни групи, изпълнение на функции и ангажименти в администрацията представлява служебна обществена информация, тъй като отразява начина на упражняване на правомощията на органа и организацията на административната му дейност. Кадровата обезпеченост на администрацията е част от функционирането на публичния орган и пряко влияе върху осъществяването на държавната политика, поради което е информация, позволяваща на гражданите да си съставят мнение за дейността на органа. Назначаването на служители и кадровата политика на органа са именно част от дейността му и упражняваните властнически правомощия, а договори, заповеди за назначаване, договори за услуги, участие в проекти и работни групи са именно документи, които я обективират. Държавният орган, в случая Министерство на културата, осъществява своите правомощия и дейност само и единствено чрез кадровия си ресурс - назначените в структурите на администрацията или по нейни проекти и дейности лица. Информацията относно това кои лица участват в тази дейност, управлението, разходването на публични средства и административния капацитет ;на задължения субект представлява по своето естество информация за функционирането на този субект, на този държавен орган. По т. 2.3. счита, че с пренасочване на запитването, по същество е постановен незаконосъобразен отказ за предоставяне на обществена информация. Министерство на културата като принципал е длъжно да има информация за кадровия капацитет и договорите в своята система, а препращането към 103 субекта е опит за административно шиканиране (забавяне) на процеса. Моли, ако се уважи жалбата по предходната точка, да се отмени и фактическият отказ и по тази, съответно да се върне на административния орган за ново произнасяне при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание, оспорващият не се явява, като в писмена молба пълномощника му адвокат В., поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като развива доводите изложени в жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна Директор Дирекция ПНДПП в МК, чрез процесуалния си представител гл. юрк Л. Х. оспорва жалбата. В писмено становище твърди, че по т. 1 на жалбоподателя е предоставена исканата информация; по т. 2 и т. 2.1 счита, че не е постановен отказ, тъй като исканата информация не попада в обхвата на законово регламентираното понятие за обществена информация и редът на ЗДОИ е неприложим. Информацията за заемана длъжност и позиция няма обществен характер по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и в действителност би могла да доведе до разкриване на лични данни, тъй като засяга конкретно лице. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В частта по т. 2.3 и препращане на заявлението на основание чл. 32 от ЗДОИ, се позовава на съдебно Решение № 2426 от 20.11.2025 г. по административно дело № 569/ 2025 г. на Административен съд Добрич. Моли да се отхвърли жалбата; да им се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 80 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Доказателствата са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:

Със Заявление за достъп до обществена информация, вх. № 94-00-26/12 02 2026 г. оспорващият М. И. М., чрез адв. Г. В. е поискал да му се предостави, както следва: т. 1. Копия от документи, установяващи дали физическото лице Н. А. К., [ЕГН], както и всички свързани с него търговски дружества, сдружения, фондации, медии, платформи и други организации, в т.ч., но не само „Bulgarian Arts And Cultural Exchange" CORP (регистрирано в САЩ), „Level 757, INC" CORP (регистрирано в САЩ), „БГ ВОИС" ООД, [ЕИК], са получавали финансиране под каквато и да е форма от Министерство на културата за периода от 19.02.2021 г. до 28.01.2026 г.; т. 2. Копия от документи и информация относно това за периода от 19.02.2021 г. до 28.01.2026 г. Н. А. К., [ЕГН] заемал ли е и/или към момента заема ли каквато и да е длъжност, позиция или функция в администрацията на Министерство на културата или в осъществявани от последното проекти; т. 2.1. Назначаван или ангажиран ли е, на каквото и да е правно основание, включително, но не само — по служебно или трудово правоотношение, граждански договор, договор за услуга; експертна или консултантска функция; временен ангажимент, участие в работни групи, проекти ши други форми на ангажираност. т. 2.2. Представлявало ли е или представлява по какъвто и да е начин администрацията на Министерството на Културата: самостоятелно или съвместно с други лица; т. 2.3. При положителен отговор на първите два въпроса, за всеки отделен случай да бъде посочено; длъжността, позицията или функцията, която лицето е заемало или изпълнявало; правното основание за ангажираността; органът или длъжностното лице, което е извършило назначаването или е възложило съответната дейност; началният момент и, ако е приложимо, крайният момеят на ангажираността; естеството на участието (представителство, експертна роля, наблюдател и др.) и да: бъдат предоставени съответните копия от документи, които установяват тези обстоятелства.

С оспореното Решение е предоставен достъп до наличната в Министерство на културата информация, както следва: по т. 1 е посочен договор, рег. № РА11-00-116/03.06.2025 г., с който Министерство на културата е предоставило финансова подкрепа на „БГ ВОЙС" 00А, [ЕИК] 754 291д в размер на 20 000 лева, за изпълнение на проект „Рубриката „ВG Следа". Финансовата подкрепа е предоставена за предвидените разходи за авторски хонорари, съгласно приложен бюджет на проекта. Договорът е сключен на основание чл. 6 от Правилата и критерии за пряко финансиране от бюджета на Министерството на културата на фестивали и събития в областта на изкуствата и културата. По т. 2, т. 2.1 е прието, че исканата информация не попада в обхвата на законово регламентираното понятие за обществена информация и редът на ЗДОИ е неприложим. В случая исканата информация няма обществен характер по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и в действителност би могла да доведе до разкриване на лични данни, тъй като засяга конкретно лице. По т. 2.2. е посочено, че след извършена справка в деловодната система на Министерство на културата не са установени данни лицето Н. А. К. да е представлявало под каквато и да е форма министерството за посочения период. По т. 2.3. заявлението е препратено по компетентност на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерство на културата, от № 1 до № 103 от Приложението към Постановление № 263 на Министерския съвет от 30 07.2021 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерството на културата, за предоставяне на информация на Заявителя.

С Определение № 444 от 08 04 2026 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По силата на чл. 84, ал. 2, предл. първо от АПК - Мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Съдът е извършил проверка на допустимостта на жалбата и намира същата за подадена от заинтересована страна, на дата 04 03 2026 г. Оспореното решение е получено на 24 02 2026 г. и обжалвано в срок, при условията на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 28 от ЗДОИ, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ - Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите".

Съгласно чл. 11 от ЗДОИ - Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от закона органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

По отношение на формирания мълчалив отказ от предоставяне на документ по т. 1 от заявлението.

С оспореното Решение, в т. 1 на същото, е предоставен достъп до искана обществена информация, като са описани обстоятелствата около предоставена финансова подкрепа на „БГ Войс“ ООД, като не е предоставено копие от посочения договор, с който е предоставена тази подкрепа.

С оспореното решение не е извършен изричен отказ от предоставянето на копие от този договор и няма изложени никакви съображения в тази посока.

В случая, в т. 1 на подаденото Заявление от 12 02 2026 г. за достъп до обществена информация, оспорващият моли да му бъде предоставен достъп до такава информация, като изрично посочва „Копия от документи“, установяващи дали физическото лице Н. А. К., както и всички свързани с него търговски дружества, сдружения, фондации, медии и други, са получавали финансиране под каквато и да е форма от Министерството на културата за периода от 19 02 2021 до 28 01 2026 г. АО е предоставил информация за сключен договор и размера на финансовата подкрепа, но не е предоставил самият договор, в който смисъл е направено искането в подаденото заявление. В тази връзка следва да се има предвид, че изброяването, по-надолу в заявлението на исканата информация за всеки отделен случай на предоставено финансиране, не отменя поисканите по-горе копия на документи, когато същите са налични. Наличието на договор се установява от информацията предоставена по т. 1 от оспореното Решение и неговото непредоставяне, след като същият е изрично поискан, респ. липсата на изричен отказ за предоставяне, както и липсата на изложени съображения в тази посока, формират незаконосъобразен мълчалив отказ.