Решение № 311 от 23.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600693 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест от прокурор при Районна прокуратура- Варна, с който се иска присъдата да бъде отменена, като неправилна и несправедлива и постановена нова осъдителна такава по първоначално възведеното обвинение. Счита се, че извършеното от подс. П. деяние не покрива критериите на „маловажен случай“ по чл.93, т.9 от НК, поради което и правилната квалификация на същото е тази по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК. Като основен аргумент се изтъква предходно осъждане на подсъдимият за подобно деяние, който се е възползвал от привилегированата норма. Сочи се, че в случая е нарушен принципа на индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК по отношение на другите неустойчиви членове на обществото.

С атакуваната присъда, подс.П. е бил признат за виновен в това, че на 16.07.2023г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - хероин, с нетно тегло 0,15 грама, със съдържание на активен компонент - диацитилморфин -22,83 %, на стойност 9,75 лева, като деянието представлява маловажен случай, с което е осъществил състава на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, поради което му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 800 лева.

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимия за това, да е извършил 1 престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК. В тежест на подсъдимият са възложени направените по делото разноски.

Въззивното производство е проведено в условията на задочност, в хипотезата на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, доколкото подсъдимият след щателно издирване не е открит на известните на съда адреси, няма данни да е в местата за лишаване от свобода или да е напускал страната. Изпълнена е и процедурата да бъде уведомен, че делото може да бъде разрешено в негово отсъствие.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВОП счита, че съдът правилно е кредитирал събраните доказателства и е достигнал до извод за виновност на подсъдимия, но без основание е възприел деянието му за маловажен случай за държане на наркотични вещества, като е пренебрегнал богатото съдебно минало на дееца, вкл. и предходна присъда за такова деяние. Сочи, че стойността на държаното вещество е ниска, но самото деяние се явява с висока степен на обществена опасност, каквато е и на самия дееца.

Моли за отмяна на присъдата в частта, в която подс.П. е оправдан да е извършил престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и да бъде осъден за това деяние.

Подсъдимият нередовно призован, не се явява.

Защитата на подсъдимият счита, че първоинстанционната присъда е мотивирана, като съдът е отчел всички факти и обстоятелства по делото и моли да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Протеста е процесуално допустим, подаден e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан по същество се преценява като неоснователен по следните съображения.

Делото е разгледано в първоинстанционният съд по особените правила на гл.27 от НПК съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 НПК.

Съобразно указанията в т.8.2 от ТР I -2009-ОСНК настоящият въззивен състав внимателно провери процесуалната дейност в първата инстанция. Като цяло е осъществена от първоинстанционният съд при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство по глава 27 от НПК.

Съдът е изпълнил изчерпателно задължението си по чл.372 ал.1 от НПК, който факт се установява от съдържанието на протокол от с. з. проведено на 09.04.2024г.

Законосъобразна е и преценката на проверяваната инстанция по чл.372 ал.4 от НПК.

В подкрепа на обстоятелствената част от обвинението са събрани убедителни гласни, писмени и веществени доказателствени средства приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК - обясненията на подс. В. П., показанията на свидетелите Н. Д. Н. и В. П. П., протокол за доброволно предаване от 16.07.2023г., заключението на физико-химична 2 експертиза по Протокол №775/11.09.2023г., протокол за оценка на наркотични вещества, докладни записки от 16.07.2023 г., експертна справка № 295 от 17.07.2023г., справка за съдимост и другите писмени доказателства, като чрез същите въззивният състав констатира убедителност на доказателствените източници, потвърждаващи признатите от подсъдимия факти от обстоятелствената част на ОА, респективно законосъобразност на преценката по чл.372 ал.4 от НПК на проверяваната инстанция.

Въз основа на направеното самопризнание и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят съдът намерил за установена фактическата обстановка, такава каквато е била изложена в обвинителния акт и призната от подсъдимият, което в задължителния обхват на т.8.2 от ТР I -2009-ОСНК по въззивният контрол изисква делото да се реши и в тази инстанция във фактическата рамка на обстоятелствената част на обвинението, която е следната:

Свидетелите Н. Д. Н. и В. П. П. - служители в Първо РУ при ОД на МВР Варна изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на 16.07.2023 г. Около 16:00 часа на същата дата извършвали обход на поверения им район. На ул.“Тодор Влайков“ до бл.55 извършили проверка на подсъдимият В. П., тъй като го познавали като активен криминален контингент. Подсъдимият П. направил опит да избяга, но след около двадесет метра бил задържан от полицейските служители и му сложили белезници, П. бил в неадекватно състояние и се оплакал от болки в ръката. Полицаите извикали екип на Спешна медицинска помощ и извършили личен обиск на подсъдимия, при който в чантичката му открили прозрачно найлоново пликче с кафяво на цвят смолисто вещество. Подс.П. предал с протокол за доброволно предаване 1 брой полиетиленов прозрачен плик с приблизителни размери 6 х 4,5 см, с кафяво вещество с пояснения „Гореописания плик съдържа хероин, който закупих за сумата от десет лева от махалата на ул. „Пробуда“ и предавам с настоящия протокол“.

Според заключението на изготвената по делото физикохимична експертиза, обективирана в Физико-химична експертиза по Протокол №775/11.09.2023г., в кафявото на цвят смолисто вещество се установило съдържание на наркотична субстанция - хероин с нетно тегло 0,15 грама и съдържание на активен компонент диацетилморфин 22,83 %.

Хероинът/диацетилморфин/ е поставен под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Съобразно изготвения по делото протокол за оценка, общата стойност на наркотичните вещества, държани от подс.П., възлиза на 9.75 лева.

Въззивният съд счита, че в пределите на тези признати съставомерни факти, материалният закон е приложен правилно. Впрочем по делото не са спорни фактическите обстоятелства. С протеста не се оспорват установената фактическата обстановка, нито 3 доказаността на обвинението, като се излагат аргументи, че не са налице предпоставките на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК.

Въззивният състав на ВОС въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт, констатира, че изведените от първоинстанционният съд правни изводи на база установените факти са законосъобразни, а правна квалификация по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3, т.1 от НК е правилна. Като цяло съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимият, поради което не се налага самостоятелното и повторното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.

Изводите за съставомерност от обективна и субективна страна са добре обосновани.

Не противоречат на доказателствата по делото, поради което се възприемат и споделят от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им. Много прецизно и с изцяло споделени аргументи проверяваният съд е обосновал преквалификация на деянието, в такова по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, тъй извършеното от подс.П. покрива признаците на даденото в чл.93, т.9 от НК, определение за "маловажен случай". В мотивите на първоинстанционния съд правилно е отчетено, общата стойност, грамаж и вида на наркотичното вещество, както и данните за личността на обвиняемия. Наркотичното вещество е в минимално количество и на незначителна стойност и безспорно предназначено за лична употреба. Няма и не може да има спор, че на инкриминираната дата и място, подсъдимият е държал - 0,15 грама, хероин, със съдържание на активен компонент – диацитилморфин – 22,83 %, и на стойност 9,75 лева. Маловажността на случая се определя от няколко различни фактора - начина на извършване на престъплението, личността на подсъдимия, вредните последици и т.н. Според нормата на чл.93, т.9 НК, случаят е маловажен, когато извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост както от размера на вредните последици, така и от наличието на други смекчаващи обстоятелства.

В практиката не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като маловажно. Преценката относно това, дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва въз основа на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства които имат значение за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.

Безспорно, видно от данните по делото предмет на извършеното от подсъдимият деяние е наркотично вещество „хероин“, което е изключително малко количество – 0.15 грама, с ниско съдържание на активния компонент и на незначителна стойност - 9.75 лева, като същото е за лична употреба и в случая не би следвало да се приеме, че деянието е причинило или е било в състояние да причини сериозна вреда. Освен стойността и количеството на наркотичното вещество следва да се вземе предвид и интензитета на 4 деянието, упоритостта при извършването му, все обстоятелства които налагат извод да се приеме маловажност на деянието. В тази връзка правилно е отчетена и степента на обществена опасност на дееца, която произтича от данните за личността му преценени в контекста на обстоятелствата по делото - доколкото процесното деяние е извършено след като е бил осъждан за подобно деяние с налагане на глоба. Първоинстанционният съд е направил преценка на субективното отношение на дееца към деянието и неговите общественоопасни последици, въз основа на фактите от обективна страна, отчел е, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Съдът е обсъдил смекчаващите отговорността обстоятелства, оказаното съдействие, критичното отношение към деянието, полаганите усилия за преустановяване на употребата на наркотици. Налице са основания за извод, така както правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното от подсъдимият деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната, поради което споделя мотивите дали основание да го квалифицира като маловажен случай по чл.354а, ал.5 от НК. Наложеното на подсъдимият наказание, между средния и максималният предвиден в закона размер - „глоба" от 800 лева е справедливо и ще изпълни целите на чл.36 НК. В този смисъл постановената присъда е правилна и законосъобразна.