Решение № 227 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300502721 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Община - *****, БУЛСТАТ ***** с адрес гр. *****, представлявана от Кмета Х. Г. против решение № 440/4.8.2025 г. по гр.д. № 332/2025 г. на АсРС, І гр.с., с което е осъдена да заплати на М. Р. Т., ЕГН ********** от гр.

*****, ул.“*****, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, причинени на 24.10.2024г. в гр. ***** от нападение и ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.10.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 200 лв., направени по производството разноски и с което е осъдена Община ***** да заплати на адв. Р. сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Счита се, че неправилно съдът е присъдил неимуществени вреди, тъй като не са налице трите кумулативни предпоставки по чл. 49 ЗЗД – вредоносно деяние на лице, наето от ответника; противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и вредата. В случая не е установено нито наличието на наето от общината лице, което да е действало виновно или бездействие, което да съставлява противоправност. Не е установено, че кучето, причинило ухапването, е собственост на общината или е безстопанствено, за което общината носи отговорност. Не е налице и пряка причинно-следствена връзка между 1 поведението на общината и инцидента. Липсват категорични доказателства за вината на Община *****, тъй като представените медицински документи удостоверяват само факта на ухапване от куче, но не доказват, че причинителят е безстопанствено животно. Експертизата говори за ухапване или удар от куче, но това което не кореспондира с твърдението, че става въпрос за улично, безстопанствено животно. Счита се също, че присъденото обезщетение е прекомерно, тъй като не са установени тежки или трайни увреждания, продължителност на страданията, лечение, емоционален дистрес. Липсва и противоправно поведение на общината, тъй като същата регулярно извършва кастрации, ваксинации, регистрация, обезпаразитяване и контрол на популацията на бездомните кучета по Закона за защита на животните. Наличието на бездомни кучета не е доказателство за конкретното противоправно бездействие на общината. Иска се да се отмени решението на РС и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск, алтернативно размерът му да бъде намален.

Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от М. Р. Т., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Р. М. Т., чрез адв. В. Р., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, иска се потвърждаване на решението като валидно, допустимо и правилно. Конкретно са изложени доводите, че общината не е спазила чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ.

Общинският съвет не е приел програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и да се предвидят средства по изпълнението й. Съгласно чл. 40, ал. 4, във вр. чл. 59 ЗЗЖ, кметовете на общините организират и контролират изпълнението на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и план за действие на съответната община, поради което счита, че общината е задължена да отговаря за вредите, настъпили от неизпълнение на нейните задължения по отношение на безстопанствените кучета. Цитира се практика на ВС, според която за да бъде ангажирана отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1; чл. 42; чл. 47, ал. 1 и чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ. Цитира се § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4/1.2.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета и за процедурите по нейното изпълнение, механизмът на финансиране и отчетност, където е дадена легална дефиниция на безстопанствено куче, което е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. Счита се, че точно от такова куче са произлезли вредите по настоящото дело. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА.

След преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Предявени са искове с пр.осн чл.49 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

В ИМ се твърди, че на 24.10.2024 г. ищцата и нейната съученичка Е. Д. отивали пеша за училище, когато на общинския пазар били нападнати от две кучета – едното било 2 високо 40-50 см, кафяво-бежово на черни петна, а другото около 60-70 см, тъмно кафяво със светло петно до ухото; кучетата били без каишки, без стопанин, с жълти или бели марки по ушите. По-малкото куче нападнало ищцата като я хапело отзад по краката; двете деца запищяли и викали за помощ, при което един мъж чул виковевете им и се притекъл на помощ като разгонил кучетата като ги удрял с лопата. От случилото се ищцата била силно уплашена, плачейки се обадила на майка си, не отишла на училище, както и на следващия ден; раните й били освидетелствани от съдебната медицина при УМБАЛ св.Георги“ЕАД; 910 дни М. не могла да спи, скачала на съд, будела се с плач и писъци,сънувала, че я гонят и хапят кучета, страхувала се да отива пеша на училище, карали я с автомобил, срамувала се да ходи с анцуг, защото имала белези по краката.Счита, че отговорност за деликта има ответната Община, поради което моли да бъде осъдена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., ведно със законна лихва от 24.10.2024 г. до окончателното плащане.

Община - ***** оспорва иска.

РС е уважил предявеният иск за неимуществени вреди, приел е, че искът е осонавателен и по справедливост обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде 5000 лв.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приетото СМУ №1405/2024 г. на Съдебна медицина при УМБАЛ

„Св.Георги“ЕАД-**** се установява, че при прегледа на М. Т. д-р Е. Б. е установил травматични увреждания, конкретно – по задната повърхност на лявото бедро, лявото коляно и лявата подбедрица се установяват 12 ивицести и дъговидни охлузвания,покрити с червена кора над нивото на кожата с размер на най-голямото -8 см.; около охлузванията се виждали бледо синкави кръвонасядания; по задната повърхност на лявото бедро - 2 рани с неравни и охлузени ръбове, разположени една след друга, косо на надлъжната ос на крайника с размер 1 см; по задната повърхност на дясната подбедрица – 2 охлузвания, подобни на описаните с размер на по-голямото – 10 см, около тях – бледо синкаво кръвонасядане, които рани на двете подбедрици е възможно да са причинени от ухапване от куче, както съобщава изследваната.

От приетите амб.листове /л.10-12 от д.РС/ е видно, че детето е било прегледано от др Р. Д. и от д-р Н. Х.; в тях е записано, че раните на детето от ухапването са били обработени в спешно отделение; детето се оплаквало от болки на ухапаните места; приложена е терапия.

Въззивният съд възприема извода на РС, че отговорност за деликта има община – *****, т.к. нейните служители не са положили дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по глава V от Закона за защита на животните, чл. 41, ал. 1; чл. 42; чл. 47, ал. 1 и чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ да извършва кастрации, ваксинации, регистрация, обезпаразитяване и контрол на популацията на бездомните кучета по Закона за защита на животните; за улавянето и изолирането на скитащите кучета, обезпаразитяване и 3 кваксиниране срещу бяс и настаняването им в приюти. От събраните по делото сигнали от граждени за нападение от бездомни кучета в ***** /л.50-51, л.25-30 от д.РС/ може да се направи извода, че общината не е взела достатъчно мерки за предотвратяване на тяхното агресивно поведение. Приложена е и публикация в медиите от 4.11.2024г за нахапани деца от глутница безстопанствени кучета в района на стария пазар на *****.

От показанията на св.С. В. Д. – без родство със страните – майка на другото пострадало дете, се установява, че минавайки през пазара, били нападнати от две кучета, едното от които нахапало М. първо по едното краче, после за другото и девте деца пищяли, викали и търсели помощ; някакъв човек се притичал на помощ като ги прогонил с лопата; децата се обадили на майка си и те като пристигнали, ги видели изпаднали в ужас и разплакани, завели ги в болница, където им промили раните. Майките се срещнали с човека, който помогнал на децата и той им казал, че това са кучета, които са се населили на общинския пазар, били бездомни, нямали стопанин; кучетата са били без каишки, едното е имало маркер на ухото, а другото – не.

Съгласно Наредба №4/01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета, „безстопанствено куче“ е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. От показанията на разпитаната свидетелка Д., съдът намира, че двете момичета са били нападнати безстопанствени кучета, тъй като са били без надзор и без каишки.

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивния съд намира за доказано по делото, че е налице увреждане на ищцата, настъпило в причинна връзка с нападението на бездомно куче, за което носи отговорност ответната община, която отговаря за популацията на бездомните кучета, както и за вредите, причинени от противоправно бездействие на нейните служители, на които е възложено изпълнението на тези задължения. Налице е причинно следствена връзка между деянието и вредоносния резултат, тъй като вредите са настъпили в резултат от нападението на кучето, поради което ответната община следва да понесе отговорността за претърпените от ищеца неимуществени вреди – искът е основателен.

Досежно размера:

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. В. Д.- майка на детето Е. и М. Д. Т. – майка на детето М. се установява, че след инцидента М. била изплашена и несигурна, не искала да ходи пеша до училище, поради което родителите я карали с кола; страхувала се да минава до пазара; като види куче отивала на другия край на улицата или обръщала посоката; М. подала молба за преместване в друго училище, за да не минава през пазара. Свидетелката Т. установи, че след случката М. била много стресирана, страхувала се от кучета, остъствала от училище две седмици, за да се успокои я преместили в друго училище; М. се претиснявала да не й останат белези от ухапванията, една седмица спала в нейното легло.

4

По делото е прието психологическо заключение на психоложката Б. С. дадено във връзка с молбата на М. за преместване в друго училище, от което се установява, че са били налице псохосоматични симптоми, провокирани от преживяното събитие – тревожност, треперене, задух, изпотяване, замайване, гадене, рефлекс на бягство или замръзване, придружени от чувство за загуба на контрол, мисли за нападение от куче или страх от смъртта.

Съдът, като прецени претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и отраженията им върху психиката на детето, намира, че по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, следва да се присъди обезщетение за неимуществените вреди в размер на 5000 лв. /или 2556,45 евро/.

До същият извод за размера на обезщетението за неимуществените вреди и дължимите лихви е достигнал и РС, поради което решението му както правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.