Решение № 3988 от 18.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3988

Хасково, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700673 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. М. Ю. – н.н., [държава], подадена чрез назначения му процесуален представител адв. Л. М., срещу Решение № 2316/07.03.2025 г. на П. на Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Не били обсъдени всички факти и обстоятелства, необходими за установяване на обективната истина и за надлежната преценка дали да се предостави международна закрила. Жалбоподателят било н.н. - дете в риск и от уязвима група, което налагало засилена защита. Твърди се, че административният орган нарушил чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като не извършил конкретна оценка на индивидуалната бежанска история на детето. Преценката на "най-добрия интерес" била формална, без да се отчете реалната опасност при евентуално връщане на детето в [държава]. Докладът на Дирекция „Закрила на детето“ при ДСП – Х. не съдържал анализ на рисковете за бъдещето на детето при липса на закрила. Жалбоподателят се позовава на член 24 от Хартата на основните права на ЕС, според който при всяко действие, засягащо дете, висшият му интерес следва да бъде водещо съображение. Препраща към съдебна практика на СЕС и ЕСПЧ, където изрично било подчертано, че децата, търсещи убежище, са особено уязвими и имат нужда от специална закрила. Посочва, че Общ коментар № 14 на Комитета по правата на детето изисква най-добрият интерес на детето да бъде конкретно обоснован и поставен пред всички други съображения. Според жалбоподателя, в случая не било извършено задълбочено изследване по чл. 4, ал. 3 ЗУБ на личното положение на детето и последиците от връщането му. Вместо това, в решението били цитирани статистически справки и бюлетини, без правна стойност по конкретния казус. Не била приложена правилно и разпоредбата на чл. 33, § 1 от Женевската конвенция относно принципа non-refoulement. Не била направена преценка за риск от изтезание, нечовешко или унизително отношение, нито било отчетено, че в [държава] към момента съществувал въоръжен конфликт по смисъла на тълкувателното решение на СЕС по делото Diakité (С-285/12). Посочва, че твърденията на ДАБ за сигурна обстановка в [държава] били основани единствено на вътрешни справки на Дирекция „Международна дейност“ и медийни съобщения, извадени от контекста. Подчертава, че липсва официален източник, който да удостоверява, че страната е безопасна за деца. Счита, че отказите за предоставяне на хуманитарен статут били масово постановявани на политическа основа, включително спрямо деца, което противоречало на правото на ЕС и международните стандарти. Подчертава, че не бил изграден механизъм за реално завръщане и интеграция на непридружени деца - нито в [държава], нито в България, ако останат без статут, като обръща внимание, че в повечето държави-членки на ЕС подобни откази не се издават спрямо деца без придружител. С оглед на така изложените съображения се иска съдът да отмени обжалваното Решение № 2316/07.03.2025 г. на П. на Държавна агенция за бежанците като незаконосъобразно и да върне преписката за ново произнасяне от административния орган.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Призовката до същия е върната с отбелязване, че лицето е напуснало РПЦ – [община].

Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Не заявява нови доказателствени искания.

Ответникът – П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор, чрез процесуален представител, излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. В хода на съдебното производство представя допълнително справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 14.03.2025 г.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба с вх. № 2554/19.08.2024 г. по описа на РПЦ – [община] (рег. № 44186/19.08.2024 г. по описа на ДАБ при МС), Х. М. Ю. от [държава] е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила.

Самоличността на чужденеца е била установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се е индивидуализирало с имената Х. М. Ю. , [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място].

Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № 44186/19.08.2024 г. с вписване на следните данни: Х. М. Ю., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес: [държава], [населено място], етническа принадлежност – а., религия – м., с., професия - ф., без образование, н., без документи за самоличност. Регистрационният лист е подписан от длъжностно лице на ДАБ, чужденеца, преводач и социален работник.

В приложение към регистрационния лист са вписани данни за имената, годините и местопребиваването на родителите, братята и сестрите на търсещия закрила, всички отбелязани като пребиваващи в [държава].

В хода на производството чуждият гражданин е представил документ за самоличност - лична карта №********, издадена на 01.07.2024 г. от С.а.р.. Документът за самоличност е вписан в системата на АИС „Бежанци“, в регистрационния лист, личния картон и личното дело на чужденеца. От представения документ за самоличност е установено, че същият е роден на [дата]., в А., което става повод за вписване в документацията на нови дата, месец и място на раждане на чужденеца.

С писмо изх. № Х-16-1686/26.09.2024 г., на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, Директорът на РПЦ – [населено място] е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ –Х. за подадената молба за закрила от н.н. и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето на 27.09.2024 г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури, за определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита на правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-1012/26.09.2024 г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - [община], във връзка с получено писмо изх. № Х-16-1686/26.09.2024 г. на Директора на РПЦ – Х. и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, е определена Д. С. К., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], да присъства при провеждането на интервю с детето Х. М. Ю. , [държава].

С писмо рег. № 44186/20.08.2024 г. Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Х. е изискал от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

В писмо с рег. № М-16287 от 04.10.2024 г. (рег. № 44186/07.10.2024 г. в ДАБ при МС) на ЗА Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 1859/21.08.2024 г., издадено от П. на Национално бюро за правна помощ (НБПП), е решено на непридружения непълнолетен чужденец да се предостави правна помощ под формата на представителство от адвокат, за което е назначен адв. Л. С. М..

На 27.09.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № 44186/27.09.2024 г. Чужденецът е заявил пред интервюиращ орган на ДАБ, че е роден на ************** г., като е потвърдил верността на останалите лични данни, попълнени при регистрацията му. Чужденецът не бил в състояние да посочи кой е най-близкият гранично-контролно пропускателен пункт до [населено място]. Не си спомнял наименованието на националния химн на [държава], а на въпрос за валутата на страната отговоря неясно с израза „в с. пари“. В същото време сочи като настоящ президент на [държава] Б. А. и назова два големи с. града – Д. и Х.. По отношение на близки роднини, пребиваващи в държава-членка на Европейския съюз, чужденецът заявява, че няма такива. Напуснал [държава] в началото на месец август 2024 г. По негови думи, преминал нелегално границата и влязъл в [държава], използвайки личната си карта, която по-късно изгубил. Престоял три дни в [държава], без да има проблеми с местните власти. В средата на август 2024 г. влязъл на територията на Република България нелегално. Последният му адрес в [държава] е бил в [населено място]. Решението за напускане на страната било взето съвместно между него и родителите му. Чужденецът заявява, че те в момента се намират в Т. и са наясно с неговото местонахождение, като поддържат връзка по телефона. Подал молба за международна закрила единствено в България. Основната причина била усещането за по-голяма безопасност в страната, различните принципи на живот и по-доброто бъдеще, което държавата ни предлага. Тези впечатления придобил от свои приятели. Чужденецът заявява, че никога не е бил арестуван или осъждан нито в [държава], нито в друга държава. Определя се като етнически к., като подчертава, че не е имал проблеми, свързани с етническата си принадлежност. Изповядва и., като принадлежи към с.ското течение, но никога не е бил преследван или тормозен поради религията си. Посочва също, че не е имал проблеми с официалните власти в [държава]. На въпрос дали разбира значението на понятието „политическа партия“, отговаря, че не знае какво означава това. Учил до втори клас, когато прекъснал, за да помага на баща си. Като причина за напускане на [държава] изтъква изключително тежкото икономическо положение на неговото семейство. Разказва, че има трима братя, всички работещи, но въпреки това не можели да осигурят прехрана дори за едно ястие на ден. Затова, по негово собствено решение, той напуснал страната. Не искал баща му да поеме риска да напусне [държава] и да се мъчи по пътя – решил, че е по-добре той да го направи. Чужденецът категорично заявява, че никога не е бил жертва на отвличане, физически или психически тормоз, както и че срещу него или членовете на семейството му не са били отправяни заплахи. На въпрос какво би го накарало да се върне обратно в [държава], той посочва, че няма такова намерение, дори и страната му да се стабилизира. От българската държава той очаквал възможност да се събере със семейството си – искал баща му, майка му и трите му сестри да дойдат в България. След като му е прочетен протоколът от интервюто, чужденецът заявява, че няма възражения към съдържанието му. Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденеца, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, социален работник и процесуален представител.

За непълнолетния чужденец е бил изготвен и представен в хода на административното производство Доклад рег. № 44186/26.11.2024 г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – [община].

Изготвено е Становище с рег. № 44186 от 04.03.2025 г. от младши експерт в РПЦ – [община], с което на П. на ДАБ при МС е предложено да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С оспореното Решение № 2316/07.03.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a549c29c-41ac-48ac-8bf3-9ef1e937355f