Решение № 40 от 07.07.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр.Велинград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200091 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 26-0367-000018/20.03.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на Е. Ц. Т., ЕГН **********, постоянен адрес oбщ. Велинград, с. Грашево, ул. „Вела Пеева“ № 25, е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № І-з-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала Е. Ц.

Т., която чрез процесуалния й представител адв. М. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага подробни доводи в тази насока.

Моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М.. Пълномощникът му поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи в представено по делото писмено становище. Във фазата на съдебните прения моли НП да бъде отменено, като излага аргументи в тази насока.

Претендира присъждането на разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.

На жалбоподателя е издадено Наказателно постановление № 26-0367000018/20.03.2026 г. за това, че на 05.10.2025 г., около 16:32 часа, в гр.

Велинград, бул. „Съединение“, в близост до дом номер 184А, в посока на движение към квартал Лъджене, Е. Т. управлявала МПС - лек автомобил Опел Астра с рег. номер ********, което е със служебно прекратена регистрация на 24.09.2025 г. с писмо № 14305 от 29.08.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на проверката автомобилът, собственост на водача, не бил регистриран по надлежният ред.

Според административнонаказващия орган уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането до собственика представлявало един вид предупреждение, че след изтичане на този срок ще се прекрати служебно регистрацията на моторното превозно средство. Тази последица била предвидена в закона - Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1 т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.

Във връзка с констатираното е била образувана прокурорска преписка № 7511/2025 г. по описа на РП - Пазарджик, ТО-Велинград, № 367р14859/2025 г. по описа на РУ на МВР - Велинград, с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С Постановление № 7511/06.12.2025 г. прокурор при РП - Пазарджик, ТО - Велинград отказал да образува досъдебно производство и разпоредил материА.те по преписката да се изпратят на РУ-Велинград, с оглед реА.зиране на административнонаказателна отговорност спрямо водача.

След получаването на преписката и прокурорското постановление административнонаказващият орган възприел изцяло констатациите, 2 съдържащи се в преписката, и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН издал обжалваното НП, в което ангажирал отговорността на водача.

По делото са събрани както писмени доказателства - приложените към административнонаказателната преписка и допълнително изисканите справка за регистрация на МПС и писмо от сектор ПП при ОДМВР - Пазарджик, така и гласни доказателства – разпитани са свидетелите А. Р. и А. К.. Съдът, след като обсъди доказателствената съвкупност в цялост и провери НП относно неговата законосъобразност, намира, че е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал. 10 ЗДвП:

- Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП;

- неизпълненото административно задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В процесния случай от представената по преписката справка за регистрация на МПС се установява, че регистрацията на автомобила е прекратена с отбелязване в АИС-КАТ в 05:12 часа на 24.09.2025 г.

Същевременно от приложената административна преписка и приетото по делото писмо от Сектор ПП при ОДМВР - Пазарджик става ясно, че уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано на собственика и не му е надлежно връчено. Не се установява и собственикът не е бил уведомен по друг начин за служебното прекратяване на регистрацията.

Действително с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., са приети 3 изменения в ЗДвП, според които изискването за връчване на уведомление на собственика, като предпоставка за нА.чие на субективна страна на административния състав, е отпаднало в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната (чл. 140, ал. 2 от ЗДвП). В изпълнение на това си правомощие Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

След изменението от 07.09.2025 г. законодателят е премахнал от чл. 140, ал. 10 от ЗДвП задължението да бъде уведомяван собственикът на МПС за служебното прекратяване на регистрацията. Това задължение обаче все още е регламентирано в чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи. Не е нА.це колизия между различни по степен нормативни актове – закон и наредба, относно въпроса нА.це ли е задължение за уведомяване, а напротив – уредбата до измененията на ЗДвП от 07.09.2025 г. е била двойствена, а след тях е предвидена единствено в Наредбата.

Тоест, при тежест на доказване, лежаща върху въззиваемата страна, по делото нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства собственикът да е уведомен за служебно прекратената регистрация.

От изложеното следва, че наказаният субект не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, като това незнание се дължи на неизпълнение на служебното задължение на контролния орган по чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., което по смисъла на цитираното Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на ВКС и ВАС изключва както умисъла, така и непредпазливостта.

Предвид липсата на вина, извършеното се явява несъставомерно от субективна страна и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място самата санкция - 255.65 евро/500.01 лева, не отговаря на относимата санкционна норма. По аргумент от § 5, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български 4 левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.

В случая при предвиден максимален размер на санкцията от 500 лв. наказващият орган е определил незаконосъобразно санкция в размер на 500.01 лева. Основен принцип в административнонаказателното право е законоустановеността както на административното нарушение, така и на административното наказание – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. Отклонението дори с една стотинка извън рамките на предвидената санкция в ЗДвП представлява съществено нарушение на материалния закон, самостоятелно основание за отмяна на НП. Последващото превалутиране на тази сума съгласно чл. 11, ал.

1 и чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и краен резултат в евро, отговарящ на правилната сума в тази валута при наложена санкция в допустимия законов размер от 500 лв., не може да санира това нарушение. Според настоящия съдебен състав това е така, тъй като от изписването на санкцията ясно се установява волята на наказващия орган, а същата непротиворечиво сочи за неправилно приложение на материалния закон.

Всичко изложено формира краен извод, че Наказателно постановление № 26-0367-000018/20.03.2026 г. следва да се отмени като незаконосъобразно.

В настоящия случай, с оглед изхода на спора, представения списък и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН своевременно и основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв в размер на 200 евро за процесуално представителство по настоящото дело.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0367-000018/20.03.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на Е. Ц. Т., ЕГН **********, постоянен адрес oбщ. Велинград, с. Грашево, ул. „Вела Пеева“ № 25, е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № І-з-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

5

ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на адв. С. Й. М. от АК – Пазарджик, личен № **********, адрес гр.

Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, бл. Б, ет. 1, ап. 10, адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) евро.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 6