Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27920 от 09.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59968/2022
Вид
Определение № 27920
Подписан
09.07.2024
В сила
09.07.2024
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27920 гр. София, 09.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110159968 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, вх. № 14157/16.01.2024 г. от адв. С. Д., в качеството на процесуален представител на ответника В. П. И. за изменение на решение № 20903 от 18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 59968/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските. Ищецът излага, че предвид обстоятелството, че в случая ищецът е предявил четири кумулативно обективно съединени иска, съдът е следвало да присъди адвокатско възнаграждение за всеки един от тях. Позовава се на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като излага доводи, че същата визира цената на всеки от обективно кумулативно съединението искове, а не техния сбор. Иска се от съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като осъди ищецът „***********“ ЕАД да заплати в полза на адв. Д. сумата от още 399,40 в., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.

38, ал. 2 ЗА, съобразно отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „***********“ ЕАД заявява становище по за неоснователност на молбата.

Постъпила е и молба, вх. № 14138/16.01.2024 г. от адв. В. С., в качеството на процесуален представител на ответника П. В. И. (починал в хода на процеса) за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. В молбата на адв. С. се твърди, че съдът неправилно е определил размера на дължимото в полза на процесуалния представител възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА. Поддържа, че в случая са предявени четири обективно кумулативно съединени искове, като по всеки от тях се дължи възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „***********“ ЕАД заявява становище по за неоснователност на молбата.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

1

Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че при предявяване на повече от един искове, които са в защита на един и същи интерес на кредитора, респ. чиито брой и характер не налагат провеждането на самостоятелна защита от ответника по всеки от исковете, адвокатското възнаграждение следва да се определи според вида на исковете, на база на общия им материален интерес, а не за всеки иск поотделно. В случая, предявените искове произтичат от едно и също облигационно правоотношение, касаещо предоставянето на топлинна енергия за процесния имот, налице е общност на фактите, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определени на базата на общия материален интерес. Съдът е определил възнаграждението на процесуалните представители на ответниците на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което няма основание за изменение на приетото в постановеното решение. Предвид изложеното, съдът намира молбите за неоснователни.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 14157/16.01.2024 г. от адв. С. Д., в качеството на процесуален представител на ответника В. П. И., за изменение на решение № 59968/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 14138/16.01.2024 г. от адв.В. С., в качеството на процесуален представител на ответника П. В. И., за изменение на решение № 59968/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2