Решение № 135 от 05.03.2024, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1831/2022
- Вид
- Решение № 135
- Подписан
- 05.03.2024
- В сила
- 18.03.2025
- Състав
- Тодор Георгиев Попиванов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 135 гр. Видин, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20221320101831 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. трето от ГПК, вр. с чл. 439 от ГПК от Г. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: с. Покрайна, обл. Видин, ул. „Четвърта“ № 32, срещу „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Врабча“ № 8, за установяване недължимостта на парична сума по издаден на 09.02.2010 г. в полза на „Централна кооперативна банка“ АД - София, изпълнителен лист по ч.гр.д. № 206/2010 г. по описа на Районен съд - Видин, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20227240400174 по описа на ЧСИ, рег. № 724, с район на действие Окръжен съд – Видин – Виолета Томова, поради погасяването й по давност.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 206/2010 г. по описа на Районен съд - Видин и изпълнителен лист на 09.02.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело, както и че към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, предвиденият 5 - годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е изтекъл, поради което е настъпил правопогасяващ юридически факт - изтекла е давността на вземането на новия 1 кредитор - ответното дружество.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 1355.00 лева, от които: главница в размер на 703.12 лева, ведно със законна лихва в размер на 15.23 лева за периода от 15.06.2022 г. до 01.09.2022 г., 263.90 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения/, от които 50.00 лева приети разноски по изпълнителното производство за юрисконсултско възнаграждение, 465.28 лева, от които авансови такси в размер на 163.90 лева и пропорционална такса по т.26 – 301.13 лева, такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 1607.29 лева, дължими към 01.09.2022 г., поради погасяване на вземането на кредитора по давност.
Претендират се направените разноски по настоящото производството.
Ответникът е подал писмен отговор в срока за отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и поддържа от своя страна, че по изпълнителното дело са предприемани множество изпълнителни действия по негова молба, както и по молба на предходния кредитор, от всяка от които е започвало да тече нова пет - годишна давност, поради което давността на вземането спрямо длъжника не е изтекла. Ответникът представя писмени доказателства. Моли искът да бъде отхвърлен.
Не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.
По делото са събрани писмени доказателства, приложени са и копия на изп. д.
№ 172/2010 г. и изп. д. № 174/2022 г. по описа на ЧСИ – Виолета Томова, с район на действие Окръжен съд – Видин.
Съдът, като разгледа исковата молба и отговора, становищата на страните и представените от тях писмени доказателства, намира за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:
Че искът е предявен от длъжника по изпълнително дело, образувано по искане на взискателя – негов кредитор, в полза на когото е издадено изпълнително основание /изпълнителен лист/ по Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с твърдение за настъпил факт след издаване на изпълнителното основание, а именно – изтекъл давностен срок и 2 настъпила погасителна давност за принудително изпълнение срещу него, който факт иска от съда да установи, поради което искът е допустим;
Че не се спори между страните, признава се от ответника и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 09.02.2010 г. в полза на цедента „Централна кооперативна банка“ АД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 206/2010 г. по описа на Районен съд Видин, въз основа на който на 31.03.2010 г. е образувано срещу ищеца, в качеството му на длъжник, изпълнително дело № 172/2010 г. по описа на ЧСИ, рег. № 724, с район на действие ОС – Видин – Виолета Томова, видно от молбата на взискателя, печата и резолюцията на съдебния – изпълнител /лист 71 от настоящото дело/;
Че от образуването на изп.д. № 172/2010 г. по описа на ЧСИ – Виолета Томова до 26.06.2015 г., когато е обявено ТР № 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност на вземанията по изпълнителния лист не е текла;
Че след 26.06.2015 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок;
Че след 26.06.2015 г. са поискани следните изпълнителни способи от взискателя, с които давността е прекъсвана неколкократно, а именно:
04.10.2016 г. – взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжника /лист 181 от делото/, какъвто е насрочен на 09.11.2016 г. ; 11.07.2017 г. – молба за запор на банковите сметки на длъжника /лист 195 от делото/; 04.08.2017 г. – молба за запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ /лист 201 от делото/; 01.10.2018 г. – по изп. д.
№ 172/2010 г. е постъпила вноска от длъжника /лист 208 от делото/;
03.07.2019 г. – молба за запор на банковите сметки на длъжника /лист 212 от делото/; 16.07.2019 г. – молба за запор на банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД /лист 218 от делото/;
Че последното изпълнително действие по изп.д. № 172/2010 г. по описа на ЧСИ – Виолета Томова е било на 24.07.2019 г. – наложен запор върху банковите сметки на длъжника;
Че с Договор за цесия от 29.12.2020 г. ответника – „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД е придобило вземането на „Централна кооперативна банка“ АД към ищеца Г. Е. Е., в следствие на което е конституирано като взискател по изп. д. № 172/2010 г. по описа на ЧСИ, рег. № 724, с район на действие ОС – Видин – Виолета Томова с молба 3 вх. № 06397/17.06.2022 г. /лист 226 от настоящото дело/;
Че с Постановление от 21.06.2022 г. по изп. д. № 172/2010 г. по описа на ЧСИ – Виолета Томова, изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В същото е посочено, че последното валидно изпълнително действие е от 29.07.2019 г.;
Че с оглед на горецитираното отбелязване за последно валидно изпълнително действие от 24.07.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 24.07.2021 г. е настъпило основание за прекратяване на делото – ex lege. В случая съобразно т. 10 от ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С оглед гореизложеното нова 5годишна давност за вземането започва да тече от 24.07.2019 г. и изтича на 24.07.2024 г.
Че на 30.06.2022 г. е образувано срещу ищеца в качеството му на длъжник, изпълнително дело № 174/2022 г. по описа на ЧСИ – Виолета Томова, рег. № 724, с район на действие ОС –Видин с молба вх. № 06964/30.06.2022 г., подадена от ответника по настоящото дело, с която молба са поискани справки за длъжника, както и е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника /лист 262 от настоящото дело/, което действие прекъсва давността;
Че на 08.08.2022 г. взискателят е посочил изпълнителен способ – запор върху установените банкови сметки на длъжника в „БАНКА ДСК“ и „Първа инвестиционна банка“ /лист 291 от делото/;
Че на 19.08.2022 г. с постановление на ЧСИ – Виолета Томова е наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника;
Горепосочените действия по характер съставляват предприемане на действия по принудително изпълнение и съгласно чл. 116, б. “в“ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, прекъсват давността, независимо дали са реално осъществени.
Възражението на длъжника, изразено в хода по същество, че доброволното му плащане през 2018 г. на част от дълга не прекъсва погасителната давност е неоснователно. Доброволното плащане следва да се счита за признание на дълга. Видно от т. 10 на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 4
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Установи се по делото, че последното изпълнително действие е с дата 19.08.2022 г. – наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника, поради което пет годишната давност изтича на 19.08.2025 г., а исковата молба е подадена на 26.08.2022 г. Съдът намира, с оглед гореизложеното, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 26.08.2022 г., не е изтекъл 5 – годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Останалите писмени документи по изпълнителното дело, и действия, както на взискателя, така и на съдебния – изпълнител, не съставляват предприети действия по принудително изпълнение, поради което са без значение за спорното право /несъотносими към правния спор/, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
По възражението на длъжника, че не бил уведомен за цесията е ирелевантно: получаването или неполучаването на уведомлението по чл. 99 от ЗЗД от длъжника не води като последица до липсата на транслативен ефект за паричното вземане в полза на ответника. Със сключването на договора за цесия, вземането е преминало в патримониума на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД и същият се явява единствен титуляр по него. Възражението на ищеца за липсата на уведомление за извършената цесия е несъотносимо по настоящия спор, тъй като не е от значение за спорното право. Връчването на уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на длъжника касае и се отразява единствено върху редовността на плащанията, извършени от длъжника на новия кредитор, а именно дали плащанията ще имат погасителен ефект върху паричния дълг – дали с тях ще се намали задължението. Новият кредитор е признал тези плащания като такива с погасителен ефект и е намалил задължението на ищеца с тях. Освен гореизложеното следва да се отбележи, че с получаване на отговора на исковата молба, ищецът безспорно е получил и екземпляр от уведомлението за цесия.
С изтичане на петгодишна давност по чл. 117, ал.2, вр. с чл. 110 от ЗЗД, се погасява вземането на взискателя по изпълнителното дело, образувано по 5 издаден от съда изпълнителен лист въз основа на проведено съдебно производство, какъвто е настоящия случай. Всяко действие на съдебния изпълнител по изпълнителен способ по искане на взискателя обаче прекъсва давността. Установи се безспорно по настоящото дело, че от последните действия на взискателя по принудително изпълнение по образуваните изпълнително дело № 172/2010 г. и изп. д. № 174/2022 г. по описа на ЧСИ, рег. № 724 с район на действие ОС – Видин – Виолета Томова, не е изтекла пет – годишна давност, поради прекъсването й с всяко следващо действие на взискателя.
Искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400.00 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Е. Е. , ЕГН **********, с адрес: с. Покрайна, обл. Видин, ул. „Четвърта“ № 32 срещу „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Врабча“ № 8, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че поради настъпила погасителна давност на вземане в общ размер на 1355.00 лева, от които: главница в размер на 703.12 лева, ведно със законна лихва в размер на 15.23 лева за периода от 15.06.2022 г. до 01.09.2022 г., 263.90 лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения/, от които 50.00 лева приети разноски по изпълнителното производство за юрисконсултско възнаграждение, 465.28 лева, от които авансови такси в размер на 163.90 лева и пропорционална такса по т.26 – 301.13 лева, такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 1607.29 лева, дължими към 01.09.2022 г., за които е издаден на 09.02.2010 г. в полза на „Централна кооперативна банка“ АД - София, изпълнителен лист по ч.гр.д. № 206/2010 г. по описа на Районен съд - Видин, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 6