Присъда № 12 от 08.05.2025, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 12 от 08.05.2025г. по НОХД № 675/2023г. по описа на Несебърския районен съд

С обвинителен акт Районна прокуратура – Б. е повдигнала обвинение на Т. П. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Я., улица К. № 4, настоящ адрес: град Б., квартал В., улица А. С. № ******, за извършено престъпление по чл.172Б, ал.1 от НК, във връзка с чл.13, ал.1, т.2 и ал.2, т.2, връзка с чл.24, ал.1 от ЗМГО – за това, че на 04.08.2020г. в к.к.

Слънчев бряг, община Несебър, в търговски обект – магазин за дрехи, находящ се на крайбрежната алея пред хотел „Г.“, стопанисван от търговско дружество „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, без съгласието на притежателя на изключителното право по чл.13, ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означения, а именно, че: „правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: т.2 „поР. неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност от объркване на потребителите съгласно чл.24, ал.1 от ЗМГО: „притежателят на право върху всяка марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките и услугите, за които е регистрирана и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма“, използвала в търговската си дейност (по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО) като предлагала за продажба стоки (тениски, къси панталони и спортни горнища) с изобразени върху тях знаци, сходни на търговските марки (словна, фигуративна и комбинативна) съответно: „TOMMY HILFIGER“ (Томи Хилфигер) – обект на това изключително право с притежател „TOMMY HILFIGER LICENSING B.V.“, „HUGO BOSS“ (Хуго Бос) – обект на това изключително право с притежател „HUGO BOSS Trade mark Management GmbH&Co.

KG“ и „PUMA“ (Пума) – обект на това изключително право с притежател PUMA SE, без правно основание, както следва:

235 броя тениски, означени със знаци, представляващ словни елементи, сходни на регистрираната марка „HUGO BOSS“ (Хуго Бос), с единична стойност като оригинал 125 лева, на обща стойност 29 375 лева, и с единична цена като имитация 30 лева, на обща стойност 7 050 лева;

11 броя къси панталони, означени със знаци, представляващ словни елементи, сходни на регистрираната марка „HUGO BOSS“ (Хуго Бос), с единична стойност като оригинал 185 лева, на обща стойност 2 035 лева, и с единична цена като имитация 30 лева, на обща стойност 330 лева;

135 броя тениски, означени със знаци, представляващ словни елементи, сходни на регистрираната марка „PUMA“ (Пума), с единична стойност като оригинал 83 лева, на обща стойност 11 205 лева, и с единична стойност като имитация 25 лева, на обща стойност 3 375 лева;

109 броя тениски, означени със знаци, представляващ словни елементи, сходни на регистрираната марка „TOMMY HILFIGWR“ (Томи Хилфигер), с единична стойност като оригинал 110 лева, на обща стойност 11 990 лева, и с единична стойност като имитация 25 лева, на обща стойност 2 725 лева;

50 броя къси панталони, означен със знак, представляващ словни елементи, сходни на регистрираната марка „TOMMY HILFIGER“ (Томи Хилфигер), е единична цена като оригинал 130 лева, на обща стойност 6 500 лева, и с единична цена като имитация 35 лева, на обща стойност 1 750 лева;

4 броя спортни горнища, означени със знак, представляващ словни елементи, сходни на регистрираната марка „TOMMY HILFIGER“ (Томи Хилфигер), с единична стойност като оригинал 210 лева, на обща стойност 840 лева, и с единична цена като 1 имитация 50 лева, на обща стойност 200 лева, или всички стоки на общата стойност 61 945 лева като оригинали и 15 430 лева като имитация на оригиналите.

В съдебно заседание в хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Б. поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато, и счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано по категоричен начин от обективна и субективна страна. В частност за доказано намира, че именно подсъдимата Ч. като управител и собственик на капитала на „Б.“ ЕООД е извършвала търговска дейност в търговския обект в к.к. Слънчев бряг, на крайбрежната алея, пред хотел „Г.“, при която дейност е използвала търговските марки чрез предлаганите в търговския обект за продажба стоки, а марките са регистрирани, като подсъдимата не е имала разрешение от притежателите на марките да ги използва. Позовава се на показанията на свидетелите И. Х., А. И. и М. Е., косвено и от показанията на свид. Г. Р., за да настоява да се приеме, че подсъдимата е извършила деЯ.ето от обективна страна, тъй като в показанията си те са заявили, че подс. Ч. е зареждала стоките, тя е била ангажирана със стопанисването на търговския обект. Наред с това договорът за наем на обекта е сключен от „Б.“ ЕООД, в качеството му на наемател, а дружеството е регистрирано от самата нея. Според позицията, която подс. Ч. заема в хода на процеса, тя е направила своеобразно признание на вината си, съответно не се доказва нито пряко, нито чрез косвени доказателства, че свидетелите Р. и Е. са извършвали търговска дейност чрез дружеството, на което подсъдимата е управител и собственик на капитала. В обясненията си подс. Ч. заявява, че е имала уговорка да регистрира въпросното дружество, срещу което да получи възнаграждение, но след като размерът на това възнаграждение не е конкретизирано, не следва да се приема, че то е било в състоЯ.е да я мотивира да извърши такава регистрация за да могат други лица да извършват чрез дружеството търговска дейност. Дори и да е имало такава уговорка, след като няма учредена в полза на такива трети лица представителна власт, следва да се приеме, че именно подс. Ч. е автор на деЯ.ето. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към минималния предвиден в закона размер, изпълнението на което наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.

Защитникът на подсъдимата изразява становище за недоказаност на обвинението, както и за съществени протИ.речия, имало забрана за разпит на полицейски служители за определени обстоятелства. Намира, че свидетелите Ч. и Е. са реалните извършители на престъплението, за което Ч. е привлечена под наказателна отговорност, но замисълът е бил ако се стигне до разкрИ.е на престъпната схема, именно от Ч. да може единствено да се търси такава отговорност. Счита, че следва да се кредитират обясненията на подс. Ч. за това, че тя е била принудена от свидетелите Е. и Р. да даде обяснения с конкретно съдържание, а показанията на свид. Е. са неистински, същият е правил опит да манипулира разследването, от своя страна прокурорът прави внушения за определена роля на подсъдимата в престъплението. След като свид. Р., която е водила счетоводството на „Б.“ ЕООД, се е подписала на някой от документите, означавало, че тя е присъствала при сключването на договорите. Тъй като обвинението не е доказано по безспорен и по категоричен начин, моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна.

Подсъдимата Ч. разбира в какво е обвинена. Дава обяснения, в които твърди, че от 2019г., когато се е завърнала от чужбина, е отворила салон за красота в град Б., улица Цар Самуил № 38, като се е занимавала с маникюр, а свид. Г. Р., която е водила счетоводството на дружеството на подс. Ч. – „С.“ ЕООД, й е предложила през 2020г. да регистрира друго търговско дружество, което да оперира на територията на к.к. Слънчев бряг и да развива търговска дейност чрез продажба на дрехи, срещу което подс. Ч. щяла да получи 2 възнаграждение – парична сума, само за регистрацията на това дружество. Подсъдимата се е съгласила, тъй като са й били нужни средства. След като е регистрирала дружеството с фирма „Б.“ ЕООД, на което тя е управител и едноличен собственик на капитала, свид. Р. й е казала, че трябва да подпише и договор за наем за помещението, където ще се развива дейността, по който повод я е свързала със свид. М. Е., който действително е оперирал в магазина. Впоследствие, в началото на летния сезон на 2020г., когато е започнал да функционира магазина, й е било указано да подпише счетоводна книга за касови бележки, а когато посетила наетото помещение, в обекта са се намирали свид. Е. и съпругата му, както и две момичета, които се представили, че ще работят в магазина. Подсъдимата е продължила работата си в салона за красота, не е посещавала повече магазина в к.к. Слънчев бряг и не се е интересувала какво се случва в него, но през месец август 2020г. свид. Р. й е съобщила, че в магазина има проверка, на която подсъдимата не е успяла да присъства, но по този повод е била викана на разпит, а докато е пътувала от град Б. за град Несебър, е била уговаряна от свидетелите Е. и Р. да заявява, че стоката е закупена от град Д.град, че е участвала в закупуването на стоката и че няма фактури за тези дрехи. Била е посетена от свид. Е. в салона за красота в град Б., където той й е заявил, че възнаграждението, което е следвало да получи, е било в размер на 2 000 лева за това че е регистрирала „Б.“ ЕООД, което да се плати еднократно. Впоследствие те са й осигурили и адвокат, който е настоявал да поеме вината за случая като подпише споразумение за да получи за случая по-леко наказание.

Несебърският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Т. П. Ч. е родена на ****г. в град Я., постоянния й адрес е в град Я., улица К. № 4, българка, български гражданин, неомъжена, със средно образование, неосъждана, с ЕГН **********.

Същата е управител и едноличен собственик на капитала на С.“ ЕООД, което дружество е регистрирано на 12.09.2012г. Чрез това дружество тя е упражнявала търговска дейност като е работила като маникюрист в салон за красота в град Б., в който са работили и фризьорки. Счетоводството не това дружество е водила свид. Г. Е. Р..

Свид. Г. Р. се е познавала и със свид. М. И. Е.. През 2020г. последният е решил да продължава търговската си дейност, но не да я развива и разширява чрез търговски дружества, на които той или съпругата му А. А. Е. са управители, като за целта той решил да ползва търговско дружество, управител и собственик на капитала на което да е друго физическо лице, което, ако се стигне до разкрИ.е на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, не от него да бъде търсена наказателна отговорност, а такава да бъде търсена от законния представител на дружеството, регистрирано на другото физическо лице, и от името на което търговско дружество се извършва незаконната търговска дейност. Обърнал се за помощ с тази цел към свид. Р., на която изложил замисъла си, като при разговора между двамата свид.

Р. се съгласила да съдейства. По този повод тя е убедила подс. Ч. да даде съгласието си и да регистрира търговско дружество, като й е обяснила, че в действителност тя няма да има други ангажименти към търговската дейност, която ще се развива от името на нейното търговско дружество, и че за нея не само, че няма да има никаква опасност, но и че ще получи възнаграждение, като първоначално не е бил уточнен размера на това възнаграждение, включително дали ще получи еднократно такова, дали то ще бъде част от печалбата или ще й бъде изплатено предварително и след като изпълни условията да регистрира дружеството и подпише необходимите документи за да може търговският обект, в който ще се развива дейността от името на нейното дружество, да започне да функционира, и в който обект ще се продават определени стоки, като тя формално ще има и качеството на работодател на лицата, които действително ще извършват търговска дейност, както и че счетоводството и на това второ за подс. Ч. търговско дружество ще се води от 3 свид. Р. също безвъзмездно, подобно на воденото от нея счетоводство и на „С.“ ЕООД.

Освен това тази дейност щяла да се извършва в търговски обект в к.к. Слънчев бряг само през летния сезон на 2020г. Подс. Ч. се съгласила, като основна роля за даденото от нея съгласие е имало обещанието, че ще получи пари, тъй като на нея са й били необходими средства. Тя не е могла да откаже на това предложение на своята приятелка и предвид обстоятелството, че от 2019г. (когато подс. Ч. се е завърнала от Франция, където е пребивавала от 2014г.) счетоводството на „С.“ ЕООД също се е водило от свид. Р. безвъзмездно.