Решение № 7502 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7502 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20221110100537 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против Х. И. К. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 3 494,98 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******, 571,12 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2021 г.; 51,29 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и 10,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2022 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството собственик на топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес] с абонатен № ******, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до имота, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума 1 за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Х. И. К. не е погасил в срок дължимите суми за главница в размер от 3 494,98 лева за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия в размер от 571,12 лева за периода от 15.09.2019 г. до 10.01.2021 г.; за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер от 51,29 лева за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и за лихва за забава върху същата в размер от 10,93 лева за периода от 01.12.2018 г. до 10.11.2021 г. С тези доводи [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените осъдителни искове. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им плащане. Претендира разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от 04.04.2022 г. (с оглед изричното изявление на ответната страна, обективирано в депозирана по делото писмена молба от 23.05.2022 г., че поддържа именно този отговор) ответникът Х. И. К. оспорва предявените искове с твърдението, че част от процесните суми и конкретно тези, начислени за периода до 07.01.2019 г., са недължими от него поради погасяването им по давност.

Намира за приложим към вземанията тригодишния давностен срок по чл. 111 ЗЗД с оглед характера им на периодични плащания. Посочва, че за всяка една от процесните месечни суми давността е започнала да тече считано от изтичане на 30-дневния срок за заплащането й. Предвид това и при съобразяване с конкретната дата, на която е подадена исковата молба – 07.01.2022 г. давностният срок е изтекъл за посочения от ответника период. С оглед акцесорния им характер, погасени по давност на основание чл. 119 ЗЗД са и лихвите за забава, начислени върху главниците, претендирани за периода до 07.01.2019 г. С отговора ответникът заявява, че не оспорва и признава исковете в останалата част, касаеща непокрити по давност суми. Претендира присъждане на разноски според отхвърлената част от исковете.

В депозирана по делото писмена молба от 17.06.2022 г. третото лице – помагач на страната на ищеца - [фирма] посочва, че не оспорва исковите претенции, считайки същите за доказани и основателни. Излага твърдения, че дяловото разпределение на топлинна енергия за абонатен номер ****** през двата отчетни периода в рамките на процесния, а именно от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е извършвано в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила 2 от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „М.“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила,съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В случаите на установена облигационноправна обвързаност между страните на изследване подлежи и въпросът относно наличието на реално извършена доставка на топлинна енергия до имота на потребителя и съответно нейната стойност.

Предвид становището на ответника, изразено с отговора на исковата молба, наведените възражения и направено признание, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 31.05.2022 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед липсата на оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия състав, пораждащ процесните вземания, а именно: наличието на облигационно правоотношение между страните във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот, изпълнението от страна на ищеца на задължението по същото да достави през исковия период топлинна енергия, възлизаща на претендираната стойност от 3 494,98 лева, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението вследствие от това, равняващо се на сумата от 571,12 лева, възникване на задължение за ответника за заплащане на цената за извършената услуга дялово разпределение на топлоенергията, чиято обща стойност възлиза на сумата от 51,29 лева, както и, че в рамките на процесния период действително е извършвано това разпределение.

Основният спорен въпрос по делото е относно конкретните дължими от ответника вземания, с оглед въведеното от същия правопогасяващо възражение с твърдение, че част от тях – претендираните за периода до 07.01.2019 г. са погасени по давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира този довод за неоснователен, предвид следните съображения:

В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.

В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.

При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е подадена исковата молба – 07.01.2022 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че поначало покрит от приложимия тригодишен давностен срок е периодът от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., отчитайки обстоятелството, че изискуемостта на главницата за месец октомври 2018 г. е настъпила на 15.12.2018 г., а изискуемостта на главницата за следващия месец ноември – на 14.01.2019 г., а с това и преди 07.01.2019 г. (три години преди датата на депозиране на исковата молба).

За изясняване на въпроса погасена ли е по давност конкретна част от процесната главница, произнасянето по който е обусловено от данни за помесечните задължения, включени в общия процесен период, по делото е допуснато изслушването, а впоследствие и прието, без проведено оспорване от страните, заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, изследвала начислените и дължими суми за топлинна енергия по процесната партида с абонатен № ****** за топлоснабден имот с адрес: [адрес] с клиентски № **********. Експертизата изяснява, че за процесния абонатен номер при ищцовото топлофикационно дружество са начислени суми за топлинна енергия, които се фактурират ежемесечно и са прогнозни месечни вноски, изчислени на база потребление от предишен период, а след края на отоплителния такъв от фирмата за дялово разпределение се изготвят изравнителни сметки за разхода на топлинна енергия в сградата на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение. В заключението се посочва, че съгласно данните от издадените от [фирма] фактури, както и тези, следващи от индивидуалните справки за отопление и топла вода от ФДР, касаещи процесния период, за времето от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., включено в рамките на общия исков период с начален момент от 01.05.2018 г. и останал непокрит от давностния срок, общата стойност на начислената главница за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 3 494,98 лева, включваща суми за отопление и битово горещо водоснабдяване в общ размер от 2 158,67 лева (от която 679,81 лева за отопление и 1 478,86 лева за БГВ /в тази част, при пресмятане на отделните суми за всеки месец съдът намира, че вещото лице е допуснало техническа грешка при пресмятането, като общата начислена сума за този компонент възлиза на 1 478,86 лева, вместо на посочените от експерта 1 581,10 лева, което не променя извода относно крайния размер на дължимата от абоната стойност/ и 1 336,31 лева - стойност на изравняването, в случая чрез суми за доплащане от абоната. В експертизата изрично е отразено, че тази сума касае задълженията за периода от 01.11.2018 г., в който смисъл са и данните, отразени в таблица № 1 от заключението (л. 114 от делото). При изслушването си пред съда вещото лице също изяснява, че експертизата установява начислените и дължими суми по процесния абонатен номер именно за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2020 г., като крайната дължима сума е за този период. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано изготвено – въз основа на събраните по делото писмени материали и допълнително извършена проверка на относимите документи, отговорило на поставената задача при проследяване на помесечно и общо дължимите суми за топлинна енергия в рамките на периода.