Определение № 1715 от 06.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1715 гр. Варна, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100502164 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 2340/22.01.2026 г., уточнена с молба с вх. № 5016/12.02.2026 г., от И. В. В., чрез адв. Д. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 30/12.01.2026 г., постановено по гр. дело № 2164/2025 г. по описа на ВОС.

В молбата се сочи, че въззивния съд неправилно се е позовал и приложил последната хипотеза – недобросъвестно поведение на ответника, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС, постановено по т. д. № 3/2023 г., като в тази връзка е присъдил разноски в полза на ищцата.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна П. А. Н., изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Контролиращата страна - Дирекция Социално подпомагане – Варна не е изразила становище по молбата в законоустановения срок.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

В първоинстанционното производство, изпратените съобщения по чл. 131 ГПК до И.

В. В. са редовно връчени на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което е възникнала нуждата от назначаване на особен представител на страната. В тази връзка с Разпореждане № 44615/30.10.2024 г. на П. А. Н. са дадени указания за заплащане на депозит в размер на 600 лева за назначаване на особен представител на И. В. В.. След представяне на доказателства за заплащането му с Разпореждане № 47765/20.11.2024 г., постановено по гр. дело № 5008/2024 г. съдът е назначил адв. Д. Д. Д. за особен представител на ответника, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Въззивното производство е било образувано по две въззивни жалби. Първата е депозирана от ищцата П. Н. срещу решението в отхвърлителните му части. Решението е обжалвано и от ответника И. В. чрез особения му представител. С Определение № 1

4649/09.10.2025 г., постановено по в. гр. дело № 2164/2025 г., ВОС е задължил ищеца П. А.

Н. да внесе депозит за процесуалното представителство на ответника чрез особен представител пред въззивната инстанция в размер на 400 лева. Същите, видно от платежно нареждане на л.114 са внесени на 30.10.2026 г. В първо съдебно заседание особеният представител е заявил, че е установил връзка с представлявания, е след това и самият ответник надлежно упълномощава за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство адв. Д. Д.- особения представител, за когото вече е внесен депозит за възнаграждение от насрещната страна, видно от приложеното на л. 143 от в. гр. дело № 2164/2025 г. адвокатско пълномощно. Следователно и в хода на производството е отпаднала нуждата от назначаване на особен представител на ответника във въззивното производство, поради което и разноските по представителството му не следва да са за сметка на ищеца. В противен случай би била налице хипотезата на чл.59 ЗЗД на неоснователно обогатяване от страна на ответника, възползвайки се от заплатено в полза на процесуалния му представител възнаграждение за сметка на ищцата.

С оглед изложеното настоящият състав на ВОС намира, че не е налице основание за изменение по реда на чл.248 от ГПК на крайният съдебен акт, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2340/22.01.2026 г., уточнена с молба с вх.

№ 5016/12.02.2026 г., от И. В. В., чрез адв. Д. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 30/12.01.2026 г., постановено по гр. дело № 2164/2025 г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2