Решение № 199 от 16.06.2020, Районен съд - Монтана

№ 199 / 16.6.2020 г.

РЕШЕНИЕ

Гр.Монтана, 16.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН

И. при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 827 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.330 от ГПК, във вр с чл.50 от СК.

И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен и настоящ адрес: xxx и М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx са подали молба за развод по взаимно съгласие. Отправя се искане до МРС, да прекрати брака с развод, като утвърди постигнатото от страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което окончателно уреждат последиците на развода помежду си.

В исковата молба се излагат следните твърдения:

Страните сключили граждански брак на дата 29.06.2019 г. в гр.Монтана, въз основа на акт за сключен граждански брак № 0106 от същата дата.

От брака си имат родено едно дете, което е починало.

От около един месец съпрузите са във фактическа раздяла, като всеки от тях живее отделно.

Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за развод по взаимно съгласие, без да отправят искане до РС-Монтана да издирва причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.

Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства, надлежно приети от съда, включително и споразумение по чл. 51 от СК, с което съпрузите окончателно уреждат помежду си последиците от развода.

Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда своето сериозно и непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и, че доброволно са подписали молбата за развод и споразумението и са съгласни с неговите последици.

Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо, което те потвърдиха и в проведеното открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не противоречи на закона и морала.

Предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 20,00лв., която страните следва да заплатят поравно.

Така мотивиран съдът, на осн. чл.

330, ал.3 от ГПК

РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между: И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен и настоящ адрес: xxx и М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, сключен на 29.06.2019г. в в гр.Монтана с акт за граждански брак № 0106 от същата дата, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.

УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:

1.Страните нямат малолетни или непълнолетни деца от брака; 2. След развода семейното жилище, находящо се в гр.Монтана, ж.к.,,Младост‘’33, ет.3, ап.10, ще се ползва от И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx, който е негов собственик;

3. След прекратяване на брака, страните няма да си дължат издръжка;

4.След прекратяване на брака, съпругата М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx ще продължи да носи брачното си фамилно име И.;

5.По време на брака страните нямат придобити движими вещи или недвижимо имущество, поради която и причина отпада въпросът за подялбата им;

6.Страните заплащат съдебни разноски, свързани с прекратяването на брака им по равно;

7. Страните се споразумяват, ако някой от тях е титуляр на кредит, то той остава единствено задължен по същия до окончателното му изплащане, без да има право да ангажира по какъвто и да било начин отговорността на другия съпруг;

8.Всеки от съпрузите е единствен собственик и разпоредител с паричните средства по влоговете и сметките, на които е титуляр;

9.Страните се споразумяват, че никой от тях няма да има претенции към имуществото, правата и вземанията, произхождащи от търговската дейност на другия съпруг, ако такава е развивана под каквато и да е форма, нито ще има такива за в бъдеще, нито ще носи отговорност за задълженията му.

ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен и настоящ адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 10,00лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: