Решение № 10867 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10867 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110103545 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ч. С. Ч. обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 78,93 евро, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2022 г. до м.04.2024 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, както и сума от 23,02 евро, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 02.12.2025 г., сумата в размер на 13,82 евро - стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, обл. София, общ. Люлин, ул. „Янтра“ № 3 – два обединени магазина, с която ответникът неоснователно се е обогатил за периода от м.10.2022 г. до м.04.2024 г., както и сумата в размер на 4,15 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2022 г. до 02.12.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (04.12.2025 г.) до окончателното плащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за стопански нужди. Уточнява, че между ищцовото дружество и „С.А.Г. Груп“ ЕООД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството ищец и затова му дължи възстановяване на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. При тези съображения, намира исковете си за доказани, както по основание, така и по размер и в този смисъл моли същите да бъдат в цялост уважени. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си ответникът Ч. С. Ч. оспорва предявените искове като 1 неоснователни и недоказани. Счита, че посоченото от ищеца дружество „С.А.Г. Груп“ ЕООД е трето за спора лице, което няма никакво отношение към ответното физическо лице. При това положение за ответната страна е неясно защо насочва своите претенции именно срещу него. От приложените към исковата молба документи ставало ясно,ч е процесният административен адрес помещава освен жилищни имоти /апартаменти/ още и самостоятелни обекти /4 магазина/, собственост на различни правни субекти. Оспорва в имота да е предоставена и съответно консумирана топлинна енергия през процесния период, а и понастоящем. В имота няма снабдяване и с топла гореща вода. Оспорва, че в процесния имот сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота на ответника. При евентуалност, оспорва се начина на изчисляване на доставяната топлинна енергия, респ. количеството на доставената топлинна енергия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба, ищецът е твърдял вземане от ответниците въз основа на неоснователно обогатяване, поддържайки че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но поради бездействието им не е бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговарят по правилата на неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези твърдения на ищеца, главният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на "Топлофикация София" ЕАД при пълно и главно доказване на обедняването на ищеца до размера и количеството на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

ЗЗД:

По главните искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 59 от За установяване основателността на предявените претенции и на твърдението, че ответникът е собственик на процесния имот, към исковата молба ищецът е представил Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, том I, дело 2

№ 92/1977 г., съгласно който Тодорина Колева Христова и д-р Петър Попмаринов Христов продали на Главна дирекция на Творческия фонд на СБХ следния недвижим имот, а именно: Магазин, находящ се на партера на общата сграда, застроена върху дворно място на ул. „Янтра“ № 3 и ъгъла на ул. „Черно море“.

По делото е представено уведомление от Сдружение „Съюз на българските художници" /СБХ/, съгласно което Анна Константинова Г. е дарила на Бояна Александрова Г. самостоятелен обект в сграда пл. № 1, парцел 1 – Магазин, образуван от обединяване на два магазина в един /партер/.

По делото е представено удостоверение за наследници на лицето Тодорина Колева Христова – същата оставила за свои наследници по закон двете си дъщери Иваничка Петрова Сиракова и Стефка Петрова Ч.а. От своя страна Иваничка Сиракова е оставила за свой наследник по закон низходящия си син Ч. С. Ч..

По делото е представен и договор за наем, сключен между Иваничка Петрова Сиракова като наемодател и „ДИД 97“ ЕООД.

Приложен и договор за покупко-продажба на топлинна енергия от 1997 г., сключен между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и дружество – трето за спора, а именно „ДИД 97“ ЕООД.

По делото са представени и две заявления от Петър Иванов Митев като управител на ОС на ЕС, с което се отправят искания към топлопреносното предприятие във връзка с облигационните отношения с дружеството.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло след дължимата се преценка по чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано. От това заключение, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че ответникът не е ползвал ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава не му е била начислявана от ищеца, като е била начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация и без ТЕ за доставка на БГВ. От приложените документи става ясно, че ответникът не е разполагал в имота си с отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирани топлинни разпределители, като липсват 2 броя водомери за отчитане на БГВ. От м.11 2022 г. до м.03.2024 г. не е извършвано дялово разпределение, поради липса на ИРРО. През същия период топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е определяне съгласно изискванията на действащата през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода м.11.2022 г. до м.03.2024 г. потребление на топла вода липсва. В резултат на извършените аналитични пресмятания и проверени информационни източници, вещото лице определя, че през процесния период от м.11.2022 г. до м.03.2024 г. сумата за потребена ТЕ възлиза на 69,99 евро, което представлява стойността на потребената от ответника топлинна енергия.

Други относими доказателства не са събрани в хода на първоинстанционното производство, предвид което съдът следва да пристъпи към анализ на относимите доказателствени източници, като ги положи в основата на изводите си по същество на спора.

В случая от събраните по делото доказателства съдът приема, че не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът действително е ползвал процесния топлоснабден недвижим имот – да обединени магазина, находящи се на ул.

„Янтра“ 3 в гр. София, консумирал претендираното от ищеца количество топлинна енергия през исковия период от време.

От съдебно-техническата експертиза, която следва да бъде кредитирана като обективно и компетентно изготвена, се установява единствено реалния размер на потребеното количество топлинна енергия за исковия период и то само за топлинна енергия, отделена за сградна инсталация, но не може да се установи кое лице е фактическият ползвател на имота.

3

При доказателствена тежест за ищеца по делото липсват ангажирани каквито и да е било доказателства, че ответникът действително е ползвал процесния топлоснабден недвижим имот през исковия период, както и че е консумирал претендираното от ищеца количество топлинна енергия (в този смисъл и Решение № 5390 от 21.08.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 12098/2023 г.).

Нещо повече, по делото са представени доказателства, видно от които през 1977 година собственик на имота, находящ се на ул. „Янтра“ 3 е станал трето за спора лице – Главна дирекция за творческия фонд на Съюза на българските художници /СБХ/.

Приложените по делото други писмени доказателствени източници не носят материална доказателствена сила, която да установи с категоричност по делото кое лице е собственик на процесния имот.

С оглед на изложеното и в приложение на правните последици от тежестта на доказване, съгласно които недоказаният факт се приема за неосъществил се, което съдът отнася във вреда на този, върху когото тежи тежестта на доказване – в случая на ищеца, искът за установяване на вземането за главница за стойността на доставена топлинна енергия е неоснователен и подлежи на отхвърляне. В настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които обосновават претендираното в настоящето исково производство вземане.

Предвид горното първоинстанционният съд приема, че по делото е останал недоказан фактът, че ответникът е ползвал процесния топлоснабден имот за стопански нужди, съответно, че доставената топлинната енергия е използвана за небитови нужди, поради което липсва основание в закона за агажиране отговорността на ответника по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Главните искове като недоказани са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва. Липсата на доказано ликвидно главно вземане предопределя изхода на делото касателно акцесорните претенции за мотаторна лихва. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно теклата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия – сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно, е недоказан и следва да се отхвърли.

По отношение иска за лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, последният се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна енергия.