Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 160260 от 05.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 38115/2022
Вид
Разпореждане № 160260
Подписан
05.11.2024
В сила
29.11.2024
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 262, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 160260 гр. София, 05.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно гражданско дело № 20221110138115 по описа за 2022 година

След депозирано заявлението настоящият съдебен състав е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът „Г. 2006“ ЕООД, да заплати на заявителя „Г. 07“ ЕООД, индивидуализираните суми.

С Разпореждане от 09.11.2022г., съдът е приел, че заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 23.09.2022г., като е постановил издаване на изпълнителен лист.

От страна на длъжника са депозирани възражение по чл. 423 ГПК вх. № 260759/13.08.2024г. и Частна жалба вх. № 260764/13.08.2024г., с която издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се атакува в частта за разноските.

С определение № 16366/18.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 10553/2024г., по описа на СГС, депозираното възражение по чл. 423 ГПК не е прието.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.

414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по 1 установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

В случая с оглед обстоятелството, че депозираното възражение по чл. 423 ГПК не е прието и заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, съдът следва да администрира частната жалба, депозирана по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Заповедта за изпълнение, както е посочено в същата, подлежи на обжалване, в частта за разноските, в едномесечен срок от получаването й от длъжника.

В процесния случай настоящият съдебен състав е приел, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е връчена на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 23.09.2022г.

Този извод е възприет и от въззивната съдебна инстанция при произнасянето по възражението по чл. 423 ГПК.

Срокът за обжалване е изтекъл на 23.10.2022г., а процесната Частна жалба вх. № 260764/13.08.2024г., е депозирана почти две години след изтичане на срока за обжалване на 13.08.2024г.

По изложената аргументация и на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал.

2, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба следва да бъде върната, доколкото същата е депозирана след изтичане на срока за обжалване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т.

1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, подадената от „Г. 2006“ ЕООД, Частна жалба вх. № 260764/13.08.2024г., насочена против издадената по ч.гр.д. № 38115/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските.

Разпореждането, по аргумент от чл. 262, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на дружеството жалбоподател, пред Софийски градски съд.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3