Решение № 1315 от 13.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1315 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501710 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по жалба М. М. Т., чрез адв.Х. Ч. от САК насочена против отхвърлителната част на Решение 193/13.01.2025 г., постановено по гр.д. № 8208/2023 г. по описа на СГС, с което предявеният от въззивника против Столична община иск с правно основание основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 2 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от травматично увреждане настъпило на 21.05.2023 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на увреждането – 21.05.2023 г. до окончателното изплащане.

В останалата му уважителна част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, като не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната му част при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в превратна преценка на приобщените по делото доказателства, за неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в уважителната му част и по съществото на спора постановяване отхвърляне на предявения иск в пълен размер.

В отговора на въззивната жалба Столична община, чрез гл.юрисконсулт А. К., оспорва развитите в нея доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на акта на СГС в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му отхвърлителна част, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби, 1 приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази следното:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от М. М.

Т. против Столична община.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, на 21.05.2023 г., около 00.30 – 01.00 часа, в гр. София, при движение по левия тротоар на бул. ,,Витоша“ преди кръстовището с ул. ,,Позитано” в посока от пл. ,,Света Неделя‘‘ към НДК, ищецът се спънал в дупка, в резултат на което залитнал напред, ударил си главата в желязно колче ограничител, и паднал върху коленете на двата си крака.

Вследствие на удара изгубил съзнание и получил обилно кръвотечение от носа, а покъсно и тъмни синини в областта на носа, очите и клепачите. Възстановяването му след инцидента било изключително болезнено и бавно. Изпитвал неудобства и дискомфорт, притеснения от получените по лицето белези. Последните станали причина и за приключване на продължителната връзка с приятелката му, както и да пропусне множество срещи и интервюта за работа, в резултат на което и не успял да си намери работа.

Освен горното описаният инцидент оказал силно влияние върху психическото му състояние - и към момента на подаване на исковата молба /близо два месеца след произшествието/ продължавал да изпитва непрестанен страх, когато види шахта, тротоар или бордюр.

Предвид на тези твърдения е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди Столична община, чието е задължението да поддържа участъка от пътя, където настъпил инцидента, сумата от 50 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили във връзка с осъществилото се произшествие на 21.05.2023 г. в гр. София, от виновното и противоправно поведение на Столична община, изразяващо се в неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 21.05.2023 г. до пълното изплащане на сумата.

В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявения иск по основание и размер и поддържа неговата неоснователност.

Оспорил е както фактическите твърдения на ищеца относно времето, мястото и начина на настъпване на инцидента, описания механизъм на осъществяването му, настъпването на твърдения вредоносен резултат за ищеца, както и причинната връзка между последния и действията/бездействията на общината.

Поддържа в условието на евентуалност претендираното обезщетение да не е съобразено с вложеното понятие за справедливост в чл.53 ЗЗД.

След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства въззивната инстанция приема за безсъмнено установи следните релевантни за предмета на спора факти:

Съвкупният анализ на всички приобщени по делото доказателства /показанията на свидетеля К. Т. - брат на ищеца-въззивник и на свидетеля В. П., както и заключението на неоспорената СМЕ и приобщените писмени доказателства/, че на 21.05.2023 г., докато въззивникът и неговия брат се разхождали в гр. София, придвижвайки се по левия тротоар на бул. „Витоша” в посока НДК, М. Т. попаднал в дупка и се спънал, като при падането на земята си удари главата в метално ограничително колче, поставено на улицата. Дупката на тротоара, в която паднал, била около 20 см. - 25 см. широка и с дълбочината около 10 см. - 15 см. и не нямало възможност да бъде забелязана като препятствие на пътя, преди да попаднеш в него.

Свидетеля К. Т. сочи, че при падането брат му си ударил главата и коленете, като от удара в главата получил силно кръвотечение от носа и бил в безсъзнание. Група от хора, 2 която се движила зад тях, му помогнала да го премести изцяло на тротоара и изчакала до него, докато свидетелят отиде да вземе колата си, за да го превози до някое болнично заведение. Идвайки в съзнание обаче въззивникът отказал да бъде придружен до болница за оказване на медицинска помощ, затова го прибрал в дома им. Твърди брат му да се оплаквал от силни болки в коленете, както и, че дишането му било затруднено, а по-късно и очите му се подули и посинели.

Показанията на този свидетел се подкрепят от тези на свидетелката П., с която въззивникът имал връзка до края на 2023 г. и тяхна съседка, която твърди от своя страна, че се видяла с М. Т. вечерта след инцидента. Сочи към този момент цялото му лице да било в кръв, а самият той - силно агресивен и отказал да бъде придружен до болница за оказване на медицинска помощ. Оплаквал се от болки в главата и коленете си. Вследствие на инцидента ищецът получавал хрипове, които продължавали и до настоящия момент.

Твърди инцидентът да е причината за промяна на поведението на ищеца и повод за приключване на връзката им.

И двамата свидетели сочат преди инцидента въззивникът да бил контактен и любвеобилен, според К. Т. и спортувал, но след инцидента поведението му драстично се променило - спрял контактите си с хората на около, както и тренировките си.

Твърдят и инцидентът да е основната причина за раздялата със свидетелката П., с която имали дългогодишна връзка.

Решаващият състав приема, че вкл. при преценка на показанията и на двамата свидетели в светлината на чл.172 ГПК няма основание същите да не бъдат кредитирани, доколкото са плод на личните им възприятия, последователни и безпротиворечиви, вкл. частично се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на неоспорената СМЕ.

Вещото лице по последната е докладвало, че в следствие на процесния инцидент М.

М. Т. е получил следните увреждания - субконюнктивални кръвоизливи на двете очи, кръвонасядания на клепачите на двете очи, кръвонасядане с площ 1.5/1 см. по гърба на носа в средната му част, охлузвания на кожата на двете колена и дясната подбедрица.

Сочи, че описаният механизъм на получаване на описаните увреждания - спъване в дупка от счупени плочки от тротоарна площ, залитане напред, достигане с главата и удар по лицето, в областта на носа в желязно колче - ограничител, при падане от собствен ръст, след което смъкване на земята с охлузване на двете колена е такъв, при който е възможно да се получат констатираните при въззивника увреждания. По медикобиологичният си характер същите представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Експертът сочи и че в предоставената медицинска документация не са констатирани разкъсно – контузни рани, вследствие на които да остане траен белег, нито че след удара ищецът е загубил съзнание.

Поддържа, че с оглед вида и характера на получените увреждания въззивникът е изпитвал най-интензивните болки и страдания непосредствено след травмата и за период от 7 - 8 дни, с постепенно затихващ характер в рамките на 15 - 20 дни. Периодът на възстановяване при такъв вид увреждане е 15 - 20 дни, като и самият въззивник-ищец не е представил медицинска документация за наличие на остатъчни явления.

Експертът сочи, че е възможно телесните увреждания на въззивника да бъдат получени и при нанесен побой – директен удар по средата на лицето и последващо падане на колената на терена, като при описания от самия Т. механизъм на получаване на травмите те биха могли да бъдат същите.

Пояснил е, че лекарско лечение се провежда винаги по желание на пострадалия, както и че по делото не са налични данни за удължаване на възстановителния период, както и за евентуално възникнали усложнения.

Установеното от всяко едно от обсъдените доказателства и всички в тяхната съвкупност предпоставят несъстоятелност на доводите на въззивника за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените 3 правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените по делото доказателства /найвече свидетелските/, както и неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД.

Първоинстанционният съд също е извършил цялостен анализ на всички приобщени по делото доказателства, като е приел за установени по делото твърдените от въззивникаищец факти за настъпване на сочените от него дата, място и час - 21.05.2023 г. в гр.София, на бул.“Витоша“, около 00,30 ч. - 01,00 ч. на описания от въззивника-ищец в исковата молба инцидент.

Правилно въз основа на установените факти е приел от правна страна, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника-въззиваем по реда на чл.49 ЗЗД, доколкото нормата на чл. 11 от ЗОС вменява в негова тежест, като собственика, задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. А в казуса е установено безсъмнено, че по отношение на мястото, на което е реализиран процесния инцидент, се касае за тротоар като част от земното платно, по отношение на който на основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП задължението за поддръжка е в тежест на Столична община.

Това си задължение ответникът-въззиваем не е изпълнил по отношение на тротоара, където е настъпил инцидента, т.к. на мястото е имало необезопасена дупка от счупени плочки от тротоарна площ, което обективно предпоставя бездействие на лицата, имащи задължение да поддържат тротоара в състояние, безопасно за гражданите.

Първоинстанционният съд правилно е приел и наличието на причинно-следствена връзка между посоченото бездействие от страна на въззиваемия и получените от въззивника в следствие настъпването на процесния инцидент телесни уреждания и последиците от тях.

Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.