Решение № 135 от 18.11.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Белоградчик, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20211310100012 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове : по реда на чл. 422, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на заявител в р-р на 184.83 лв. с пр. осн. чл. 79 ЗЗД по договори за мобилни услуги от 22.10.2018 г. с предпочетен номер + 359 890 955430 и 125.21 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от същата дата.

В предявената от „Теленор България” ЕАД - София искова молба се излага:

Между ищеца и ответника С. Г.. Й. на 22.10.2018 г. е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер + 359 890 955430 .

Сключен е на същата дата и договор за лизинг, като ищеца е предоставил на абонатаответник мобилно устройство.

Ищеца е изпълнил задълженията си по договорите.

Ответника не е платил изцяло задълженията си по три бр. фактури с настъпили падежи на плащане.

Проведено производство по чл. 410 ГПК/като Заповедта за изпълнение е връчена в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК/

Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в размер на 184.83 лв. – неплатени месечни абонаменти такси, използвани услуги и 125.21 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от същата дата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

1

Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 392/2020 г. по описа на БРС.

Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по възложената задача.

Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Особения представител на ответника е подал отговор иск. молба в срока по чл. 131 ГПК.

Предявил е правоизключващо възражение – изтекла погасителна давност.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна

Като доказателства по делото е представено копие на договор от 22.10.2018 г. м/у ищеца като „оператор” и ответника, в качеството му на „потребител” на услуги от GSMмрежата .

Представени са и „Общи условия на „Теленор” ЕАД за взаимоотношенията между „Теленор” EАД и потребителите на електронни съобщителни услуги .

Между страните е сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги на 22.10.2018 г. по който „Теленор” ЕАД, като оператор е поело задължението да предостави на ответника GSM услуги чрез включване и използване на обществената мобилна клетъчна мрежа на „Теленор” ЕАД срещу месечно заплащане на цените на предоставените услуги, съгласно издадените от оператора фактури.

Договора е бил сключен за определен срок с опция за продължаване, като съгл. 20 от ОУ всички услуги предмет на договора се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Оператора, с които потребителя декларирал, че е запознат.

Съобразно договора и общите условия за взаимоотношенията между Оператора и потребителите, които изрично са приети от абоната с подписването на договора потребителя е длъжен да заплаща определените от Оператора цени по начин и в срокове за плащане посочени в т.27 от ОУ – в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и, независимо от това дали същата е получена от абоната/чл. 26/.

Представени са и три бр. фактури за общата сума от 184.83 лева с вкл. ДДС с издател „Теленор” ЕАД и получател ответника, с предмет месечна такса и услуги.

Страните са сключили договор за лизинг от 22.10.2018 г., по силата на който на абоната било предоставено мобилно устройство, като ответникът се е задължил да заплаща в определен срок 23 броя равни месечни лизингови вноски в размер на от по 6.59 лв. с включен ДДС.

Видно е от чл. 4, ал.1 от договора, че с подписването на същия лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорните и технически характеристики.

От заключението на в. лице се установява, че отвеника не е изпълнил задължения за 2 плащане към ищеца в претендирания с иск. молба размер.

От правна страна

Безспорно е, че страните са в облигационно отношение, регулирано от Общи условия за взаимоотношенията между „Теленор” EАД и потребителите на електронни съобщителни услуги на „Теленор” ЕАД.

От събраните по делото доказателства се установи, че ответника е потребител по сключения между него и ищцовото дружество договор на 22.10.2018 г.

Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договора за предоставяне на мобилни /GSM/ услуги от 22.10.2018 г. В изпълнение на договорните си задължения ищецът е издал фактура три бр. фактури за общата сума от 184.83 лева с вкл.

ДДС, за заплащане на месечно потребление на интернет услуги и месечна такса. Между страните не е налице спор, че ответника не е изпълнил задължението си.

За основателността на иска за лизингови вноски е от значение установяването от ищеца пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: валиден договор за лизинг на посоченото мобилно устройство, по силата на който е предоставил процесната вещ на ответника за ползване срещу заплащане на лизингови вноски в претендирания размер.

Безспорно е, че страните са сключили договор за лизинг от 22.10.2018 г., по силата на който на абоната било предоставено мобилно устройство, като ответникът се е задължил да заплаща в определен срок 23 броя равни месечни лизингови вноски в размер на от по 6.59 лв. с включен ДДС.

Отношенията между страните се уреждат от нормите на, чл. 342 и сл. ТЗ Видно е от чл. 4, ал.1 от договора, че с подписването на същия лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорните и технически характеристики.

Плащането на наемната цена /лизингови вноски/ е основно задължение на лизингополучателя във възникналото между страните правоотношение, съгласно.

Неизпълнението на това задължение дава право на лизингодателя – ищец в настоящото производство, съгласно, да иска изпълнение. Следователно, съгласно, ищецът-лизингодател има вземане за лизингови вноски срещу ответника- лизингополучател по процесния договор. Месечните лизингови вноски са определени в сключения между страните по делото 3 договор от 22.10.2018 г. Претендират се лизингови вноски в размер на 125.21 лв. за периода м. 04. 2019 г. до м. 09. 2020 г. по договор за лизинг от 22.10.2018 г. с предмет мобилно устройство.

Процесният договор не е развален или прекратен и има действие до изтичането на срока, за който е сключен. Видно от договора и инкорпорирания в него погасителен план, до приключване на съдебното дирене по настоящето дело е настъпил падежът и на последната вноска по договора за лизинг. Лизингополучателят – ответник в настоящето производство, не е доказал да върнал лизинговата вещ на лизингодателя, нито е доказал извършено погасяване на задължението му. Затова се явява основателен и предявеният иск за заплащане на сумата в размер на общо 125.21 лв., представляваща цената на неплатени лизингови вноски за срока на договора.

С оглед общите правила за доказване в процеса /чл. 154, ал.1 ГПК/, в тежест на ответната страна е да докаже, че е погасила задълженията си към ищеца за ползваните услуги. По делото тя не е ангажирала такива доказателства, нещо повече, липсват и доводи в тази насока. В хода на процеса не е налице оспорване на нито един от представените от ищеца документи /договори или фактури/ на основание чл.193, ал.1 от ГПК, което дава възможност на съдът да приеме за доказани фактите, описани в официално заверените преписи от свидетелстващите и диспозитивни документи, на които се позовава ищеца. В хода на производството ответника не е ангажирал доказателства за заплащане на сумите по фактурите. С оглед изложеното иска на „Теленор” ЕАД против ответника се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен като между страните се признае за установено, че ответника дължи сумата от 184.83 лв. по договор за мобилни услуги и 125.21 лв. – по договор за лизинг.

Заявеното правоизключващо възражение от особения представител на ответника е неоснователно. Българското гражданско законодателство не познава двугодишна погасителна давност. От падежа на задълженията на ответника не е изтекъл и минималния тригодишен погасителен давностен срок, каквото възражение не е и предявено по делото.

С оглед на изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

С оглед изхода на спора ответника следва да плати направените от ищеца разноски по делото в размер на 75.00 лв. – държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за в. лице, 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител и 120.00 лв. – адв. възнаграждение Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че С. Г.. Й. с ЕГН ********** от с.

Д., обл. В. ул. ”..“ № ..дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата :

184.83 лв. – неплатени месечни абонаменти такси, използвани услуги и 125.21 лв. неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.

4

410 ГПК – 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда С. Г.. Й. с ЕГН ********** да плати на „Теленор България” ЕАД 130460283 направените по ч.гр.д. № 392/2020 г. на БРС разноски в общ размер - 145.00 лв. и разноските по настоящото дело в размер на 75.00 лв. – държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за в. лице, 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител и 120.00 лв. – адвокатско възнаграждение

Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________

5