Определение № 11051 от 03.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11051 гр. София, 03.11.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров

Членове:

Валентин Т. Борисов

Даниела П. Попова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20221100509228 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 577 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №18-00-78/20.07.2022 г., подадена от С. Т. В. срещу определение от 29.06.2022 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказал да впише по молба вх. №48007/29.06.2022 г., съдебно решение от 04.01.2010 г., постановено по гр. д. №19128/2006 г., на СРС, 56 състав.

Жалбоподателят оспорва аргументите на съдията по вписванията, послужили като основание за постановяване на отказ от вписване. Счита, че съдията по вписванията е излязъл извън своята компетентност, приемайки, че представените преписи на решение по гр.д. №19128/2006 г., по описа на СРС, не са на издадения съдебен акт в цялост, тъй като в акта има позоваване на скица № 03006 от 19.06.2008 г. от ОС „ЗГ“ - район Нови Искър, представляваща неразделна част от решението.

Самият молител не следвало да търпи неблагоприятни последици за издадените му от съда заверени преписи от съответните съдебни решения. Недопустима била и преценката на съдията по вписванията относно съдържанието на влязлото в сила съдебно решение, поради което незаконосъобразен бил изводът на съдията по вписванията, че е нарушено изискването на чл. 6, ал. 3 ПВп, като представените кадастрални скици са в копие, а не в оригинал и нотариално заверени преписи. Не съществувало нормативно изискване при вписване на съдебно решение да се представя и скица, издадена от АГКК. Предвид изложеното се иска отказът на съдията по вписванията да бъде отменен и постановено вписването на представеното съдебно решение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че от изпратената от Службата по вписванията преписка не е било отбелязано жалбата да е подавана по пощата, поради което съдът е дал 1 възможност на жалбоподателя да уточни това обостоятелство и да ангажира доказателства. В изпълнение на указанията е постъпила молба от 25.10.2022 г. с приложени към нея системен бон и известие за доставяне, издадени от „Български пощи“ ЕАД, от чието съдържание е изводимо, че настоящата жалба е подадена на 18.07.2022 г. и доколкото за процесното определение от 29.06.2022 г. С. Т. В. е била уведомена , чрез адв. Н., на 11.07.2022 г., то и едноседмичният срок за обжалване е спазен.

Разгледана по същество настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Със заявление с вх. №48007/29.06.2022 г. С. Т. В., чрез адв. В. Н., е поискала вписване на съдебно решение от 04.01.2010 г., постановено по гр. д. №19128/2006 г., на СРС, 56 състав. Към заявлението са приложени: 3 бр. преписи от решение по гр.д.

19128/2006 г. по описа на СРС, копие на вписана искова молба, удостоверение за наследници - копие, кадастрални скици на поземлени имот с идентификатор *** - 2бр. копия, придружително писмо, удостоверение за данъчна оценка - 4 бр. за имот, находящ се в землището на с. Волуяк, м. Полето, IV категория, с площ 4119 кв.м. с идентификатор ***; квитанция за платена такса в размер на 10 лв.

Според извлечението на диспозитива на представеното за вписване съдебно решение е поставен в дял и изключителна собственост на С. Троянова В., описан като дял V от заключението по СТЕ, недвижим имот, представляващ ливада с площ от 4119 кв. м., съставляваща имот проектен № 160019 от картата на землището на с. Волуяк, общ. Столична, район Връбница и съставляваща реална част от имот № 160008, означена като дял V съгласно скица № Ф03006/19.06.2008 г. по одобрена от ОС „ЗГ – район „Нови Искър“, неразделна част от съдебното решение, при граници: имот № 160018 - предоставен съгласно същото съдебно решение на Е.А.С. и А.А.С., имот № 160002 на наследниците на С.Н.В., имот № 160033 - на Б.Д.С., имот № 160019 предоставен съгласно същото съдебно решение на К.Г.М., и път с площ 997 кв. м., обслужващ имоти № 160015, № 160016, № 160017, 0160018, №160019, №160020 и 1/7 ид.ч. от част от имот №16008, обособена като път с площ от 997 кв.м.

В диспозитива на съдебното решение е посочено и, че се поставя в дял и изключителна собственост на В.В.Н., описан като дял II от заключението на СТЕ от ливада с площ от 4119 кв.м., съставляваща имот проектен № 160016 от картата на землището на с. Волуяк, общ. Столична, район Връбница и съставляваща реална част от имот № 160008, означена като дял II съгласно скица № Ф03006/19.06.2008 г. по одобрена от ОС „ЗГ – район „Нови Искър“, неразделна част от съдебното решение при подробно описани в решението граници.

В т. 6 от ТР №7 от 25.04.2013 г., по тълк. дело 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 2 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.

В случая съдията по вписванията е обосновал своя отказ по съображения, че приложените кадастрални скици са в копие, а не в оригинал или нотариално заверен препис, както и че първоинстанционното съдебно решение на СРС не е представено в своята цялост, тъй като към него липсвала упомената в диспозитива скица № Ф03006/19.06.2008 г. от ОС „ЗГ - район „Нови Искър“.

Изискването на чл. 6, ал. 3 ПВп, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията да се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, не може да бъде поставено към съдебното решение, постановено в съдебно производство, в което съдията е преценил необходимата в достатъчна степен индивидуализация на имотите, без да извършва описание според кадастралните данни. Видно от диспозитива на съдебното решение недвижимите имоти не са описани с кадастрални данни, поради което е поначало безпредметно представянето на скици от кадастъра за тези имоти, респективно прилагането им в копие не би могло да има за последица отказ от вписване. В случая обаче в приложената данъчна оценка индивидуализацията на имота - ливада е извършена посредством посочване на идентификатора, поради което е необходимо представянето и на кадастрална скица, за да може да се изведе идентичност на имота, посочен в съдебното решение и в данъчната оценка. Ето защо скицата е следвало да се представи в оригинал или нотариално заверен препис, а не в ксерокопие.

Следва да бъде споделен и аргумента на съдията по вписванията да откаже вписването по съображения, че съдебното решение не е приложено в своята цялост. Не е допуснато отклонение от указанията в т. 6 от тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК относно обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка на подлежащите на вписване съдебни актове. В случая отказът на съдията по вписванията не е обоснован с липса на материалноправни предпоставки за издаване на вписвания акт, нито с проверка на съдържанието на акта, каквато проверка е недопустима.

Настоящият съдебен състав счита, че когато в диспозитива на решението имотът е индивидуализиран и чрез препращане към изготвена по делото скица с посочване, че тя е неразделна част от самото съдебно решение, то подлежащи на вписване са, както самото съдебно решение, така и скицата към нея, защото в своята съвкупност те формират целостта на съдебния акт. В случая се касае за реална част от недвижим имот (ливада), за която съдът е преценил, че е необходима индивидуализация чрез 3 изготвената по делото скица. Както е посочено в тълкувателното решение на ВКС, основната цел на вписването е осигуряване на публичност и противопоставимост и в този смисъл в интерес на всички трети лица, а и на настоящия жалбоподател, е да се впише съответния акт в неговата цялост. Пропускът на съда да издаде на ищцата за вписване препис от скицата не може да преодолее законовото изискване да се впишат в цялост съдебните актове, а проверката за това е в правомощията на съдията по вписванията.

Предвид изложеното, съдът намира за правилен обжалваният отказ, поради което определение от 29.06.2022 г. следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.06.2022 г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказал да впише по молба вх. №48007/29.06.2022 г., съдебно решение от 04.01.2010 г., постановено по гр. д. №19128/2006 г., на СРС, 56 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4