Решение № 70 от 17.12.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е №70 град Шумен, 17.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов при секретаря Т.

Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №28 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК-, гр. С..., със съдебен адрес *** – адв. Т.А.Б. от АК – Ш. против „Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-, гр. Ш...като претенция въз основа на договор за факторинг. В ИМ е посочено, че между ищеца в качеството му на фактор и „Синергон” ЕООД, ЕИК-...в качеството му на доставчик бил сключен договор за факторинг №А00182/03.07.2015 г. По силата на договора доставчикът се задължил да цедира свои вземания към трети лица в полза на фактора. Доставчикът е уведомил фактора, че третото по договора лице и ответник - „Ив-Мес” ЕООД е уведомено за прехвърляне на задълженията в полза на фактора от 19.09.2015 г. със свое писмо от 18.09.2015 г. ответника е потвърдил получаването на уведомлението за цесията и се е съгласил да извърши плащанията директно на „ОББ Факторинг” ЕООД. Така от този момент до подаване на ИМ ответника е заплатил директно на ищеца суми възлизащи общо на 1 401 073.73 лв. По седем от цедираните фактури обаче не били постъпили плащания. Ф-ра №**********/25.01.2018 г. на стойност 14 542.22 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на стойност 14 840.86 лв., Ф-ра №**********/20.09.2017 г. на стойност 10 200 лв., Ф-ра №**********/18.09.2017 г. на стойност 49 743.22 лв. и Ф-ра №**********/12.09.2017 г. на стойност 29 989.08 лв. По първите шест фактури няма постъпвали плащания и се дължат сумите, за които са издадени, а по последната има частично плащане и се дължи сумата от 26 968.13 лв. Или общо задължението за главница по посочените фактури е 137 028.10 лв. Сочи, че за процесните доставки цедентът е издал фактури, в които на две места като получател на сумите е посочен ищец. Твърди, че за всяка от доставките са издадени и стокови разписки, уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, потвърждение от „Синергон” ЕООД към ищеца за надлежно извършване на цесията. Ответника е получил на 02.04.2018 г. и нотариална покана, с която ищеца го кани да заплати задълженията по процесните фактури в 14-дневен срок.

Твърди, че са налице всички изискуеми елементи за ангажиране отговорността на ответника. Сочи, че ответника регулярно е изплащал задълженията по множеството сключени цесии. Същият е бил надлежно уведомяван по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за цесиите. С отделен изричен документ ответника и потвърдил знанието си за цесиите и съгласието да плати дълга на ищеца. Въпреки поканата за плащане той не е изпълнил задължението си. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 137 028.10 лв., както и сторените в производството разноски.

По делото е постъпил писмен отговор депозиран от името на ответника „Ив-Мес”

ЕООД. В него се сочи, че искът е неоснователен. Сочи, че според определението за факторинг по т.24 от §1 на ЗКПО това е договор по силата на който едно лице купува еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска за събирането на тези вземания срещу определено възнаграждение. Намира, че на общо основание следва да бъдат спазени изискванията на ЗЗД за прехвърляне на вземания. Намира, че цесията има действие спрямо длъжника от деня, в който му бъде съобщено това от предишният кредитор. Твърди, че по отношение на всяка от фактурите не са спазени изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД за изрично уведомяване на длъжника, както и това по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Оспорва получаването на доставките по фактури №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв. и №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв. Твърди, че посочените две фактури не са били осчетоводени от ответника, не е отразявано в дневниците за покупки и в справките-декларации по ДДС. Твърди, че издадените от доставчика стокови разписки №16627/14.12.2017 г. и №16628/14.12.2017 г., които установявали доставките по посочените фактури не носели подписа на посоченият като МОЛ управител на дружеството И.В.. Намира, че претенцията в тази част е изцяло неоснователна. По отношение на претенцията по фактура №**********/06.12.2017 г. на стойност 14 840.86 лв. сочи, че от доставчика „Синергон” ЕООД е била намалена данъчната основа по фактурата и е издадено кредитно известие №**********/25.01.2018 г. на стойност от 4 000.03 лв. Т.е. издателят на фактурата е цедирал несъществуващо вземане за посочената стойност от 4 000.03 лв. Твърди, че по посочената фактура ответника дължи сумата от 10 840.83 лв. По отношение на №**********/20.09.2017 г. на стойност 10 200 лв. твърди, че е издадено кредитно известие №**********/06.12.2017 г. касаещо цялата сума по фактурата и задължението по тази фактура е отпаднало. Оспорва истинността на представените от ищеца фактури №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв. и №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., както и на свързаните с тях стокови разписки №16627/14.12.2017 г. и №16628/14.12.2017 г. относно автентичността на подписа на посоченият като МОЛ в четирите документа – И.В..

Ищецът депозира допълнителна ИМ на основание чл.372 от ГПК. В нея се сочи, че възражението за липса на уведомяване по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е бланкетно и не отговаря на действителността. Твърди, че във всяка една от процесните фактури е изрично отбелязано цедирането ѝ, като неизменно е посочена банковата сметка на ищеца, а не на стария кредитор (цедент). Отделно от това сочи, че ответника е потвърдил знанието за цесиите с подписан от него и неоспорен в производството документ – нарочно писмо от 18.09.2015 г. твърди, че е ирелевантно твърдението на ответника за недължимост на суми по две фактури. Сочи, че според нормата на чл.292, ал.1 от ТЗ ответникът е бил длъжен да възрази по дължимостта на сумите веднага следва получаване на фактурите, като оспори наличието на доставка. Това е направено 50 дни след това за едната фактура и 65 дни за другата. Сочи, че първоначалният кредитор е предоставил потвърждение за действителната доставка по тези фактури.

Сочи, че няма подпис на ответника и на предоставените стокови разписки. Сочи също така, че всякакви действия след уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, които се отнасят до промяна на цедираното задължение са непротивопоставими на цесионера-ищец. Цедентът вече не е страна по договора за доставка, чието вземане е прехвърлил, за да интервенира впоследствие в цедираното правоотоншение. Цедентът няма правно основание, за да промени или преустанови дълга, чиито носител той доброволно се е съгласил да бъде (Р №94/10.07.2014 г. по т.д. №3643/2013 г. на ІІ ТО на ВКС). И в двете кредитни известия е посочена банковата сметка на цесионера- ищец. Налице е знание от ответника и за цесията и действителния титуляр на вземането по издадените кредитни известия. Посочва нови писмени доказателства. Моли да не бъдат приемани като доказателства по делото кредитните известия представяни от ответника, поради тяхната неотносимост към спора, поради изложените по-горе причини, а именно, тъй като ответника не е оспорил фактурите своевременно и не е довел това до знанието на ищеца.

В даденият от съда срок ответника е подал отговор на допълнителната искова молба. В него се оспорват възраженията на ищеца направени в допълнителната ИМ. Твърди, че цессията не му е съобщена и твърденията в ДИМ не могат да заместят липсата на изрично уведомление от предишния кредитор на длъжника по чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Сочи, че фактурите, за които е посочено в отговора на ИМ нямат отражение в счетоводството на ответника, тъй като не са приети. Фактурите нямат характер на предложение по реда на чл.292, ал.1 от ТЗ и след като няма извършена доставка по тях ответника няма задължение за плащане, респективно на ищеца е цедирано несъществуващо вземане, което не е породило нито права за ищеца, нито задължения за ответника. Намира, че твърдението, че по фактури №**********/14.12.2017 г. и №**********/14.12.2017 г. няма доставки е твърдение за наличие на отрицателен факт и доказателствената тежест за наличие на подобни доставки е на ищеца. Твърди, че липсата на доставки по посочените фактури не произтича от липсата на подпис върху тях, а от обстоятелството, че подобен факт не е настъпил. Намира, че ако при цесията прехвърлянето е възмездно кредиторът отговаря за съществуването на цедираното вземане по време на прехвърлянето.

Предмет на цесия могат да бъдат само съществуващи вземания и цесията не лишава длъжника от възможността да оспорва вземането. Твърди, че посочените по цесията сметки на ищеца нямат значение за правоотношенията между страните, тъй като по тази сметки не са били извършени плащания. Намира оспорването на кредитните известия по реда на чл.193, ал.3 от ГПК за недопустимо. Намира, че тези факти следва да се доказват по общия ред, а не чрез оспорването им по реда на чл.193, ал.3 от ГПК. Сочи, че предоставените кредитни известия целят установяване на недоставянето на стоките, но това е положителен факт, за който доказателствена тежест носи ищеца.

В последното съдебно заседание не се явява представител на ищеца. За ответника се явява адв.

Г. Г. ***. Последния сочи, че следва да бъдат отхвърлени така предявените претенции. Сочи, че приетата ССЕ не установява осчетоводяване на две от фактурите, по които се претендират суми от ищеца, както и ползването на данъчен кредит. Сочи, че същата ССЕ установява, че по една от доставките е издадено кредитно известие, по което е възстановен ползвания данъчен кредит по ЗДДС, което доказва, че тези доставки не са осъществени. Намира, че в доказателствена тежест на ищеца е било да установи надлежното извършване на доставките, за да може да претендира заплащане на процесните суми, а това не е сторено. Сочи, че при оспорването което е направил на фактурите и стоковите разписки, касателно лицето, което ги е подписало, то е следвало ищецът да атнгажира доказателства, които установяват доставките. Намира, че и при договора за факторинг ищецът може да търси неоснователно платените пари по фактурите, но намира, че това е извън настоящия процес.

Настоящата искова молба като отговаряща на законовите изисквания се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: Ищецът в производството „ОББ Факторинг” ЕООД в качеството си на фактор е сключил на 03.07.2015 г. със „Синергон“ ООД, ЕИК-...(трето за производството лице) в качеството му на доставчик (по договора за факторинг) договор за факторинг №А00182, по силата на който са прехвърлени на фактора чрез цесия (по чл.99 от ЗЗД) настоящи и бъдещи вземания на доставчика по фактури с отложено плащане, издадени срещу платци, посочени в приложения, неразделна част от договора – чл.1 от Договора. Според приложение №2 към договора като платец е посочен и ответника „Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-. В това приложение изрично е записано, че платеца се ползва с 30 дни гратисен период, както и 90 дни период на отложено плащане. С писмо от 18.09.2015 г. платецът и ответник в производството, посочил, че ще се ползва от услугите на фактора и ищец в производството „ОББ Факторинг” ЕООД, като се уведомява последното, че всички възникнали вземания или вземания, които ще възникнат от вече подписани договори или договори, които ще бъдат подписани с фактора. Изрично е посочено, че началната дата е 18.09.2015 г. и е относно доставки на стоки и/или услуги, редовно извършени от платеца при спазване на договорните условия. По делото са представени преписи от 7 бр. фактури, както следва: Ф-ра №**********/25.01.2018 г. на стойност 14 542.22 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на стойност 14 840.86 лв., Ф-ра №**********/20.09.2017 г. на стойност 10 200 лв., Ф-ра №**********/18.09.2017 г. на стойност 49 743.22 лв. и Ф-ра №**********/12.09.2017 г. на стойност 29 989.08 лв. Представени са и 7 бр. стокови разписки, както следва №17/20.09.2017 г. за доставка на стойност 10 200 лв., №14/18.09.2017 г. на стойност от 49 743.22 лв., №12/12.09.2017 г. на стойност от 29 989.08 лв., №20/06.12.2017 г. на стойност от 14 840.86 лв. №16628/14.12.2017 г. на стойност от 7 958.21 лв., №16627/14.12.2017 г. на стойност от 12 775.46 лв. и №16770/25.01.2018 г. на стойност от 14 542.22 лв. всички документи и фактурите и стоковите разписки са двустранно подписани, като носят подпис за доставчика - „Синергон“ ООД и за получателя - „Ив-Мес” ЕООД.

Разпечатката съдържа 20 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5458c1b-a9e5-4caf-a341-7b602da92930