Решение № 70 от 17.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000502464 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 262173 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело № 15167/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 23 състав са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД на В. Е. Г., предявени против И. Ц. Ц. за осъждане на ответника да плати на ищеца 50 000 щатски долара по договор за заем от 10.01.2011г. и сумата 5 000 щатски долара-неустойка за забава по чл. 10 от договора за заем, за периода от 03.11.2017г. до 22.11.2017г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и В. Е. Г. е осъден да плати на И. Ц. Ц. разноски по в размер 3 600 лева.

Въззивна жалба против решението е подадена от В. Е. Г., чрез пълномощника адв. Д.С.. Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и необосновано. Оспорва изводите на съда, че по делото не е установена достоверна дата, на която е станало предаването на процесната сума; че мястото и способа на предаване на сумата имат значение за доказването на факта на предаването; че не е установено по делото откъде ищецът е разполагал с процесната сума, за да я предостави в заем. Смята, че неправилно-в нарушение на процесуалните правила, съдът е приел, че процесният договор за заем е симулативен, позовавайки се единствено на свидетелските показания. Според жалбоподателя съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност представените и приети по делото доказателства-договора за заем и записа на заповед, представляващ според жалбоподателя косвено доказателство, че ответникът е получил процесната сума, които по недвусмислен начин установяват наличие на облигационна връзка между 1 страните по договор за заем, предаване на сумата и поето от ответника задължение да я върне. Смята, че в противоречие със съдебната практика и доказателствата по делото съдът е приел, че договорът за заем не представлява разписка за предаване на сумата, както и погрешно е свързвал сочената дата на сключване на договора с предаването на заетата сума. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от въззиваемия ответник И. Ц. Ц., чрез адв.

Д.К., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. Е. Г., с която против И. Ц. Ц. са предявени искове по чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 50 000 щатски долара по договор за заем от 10.01.2011 г. и сумата 5 000 щатски долара - неустойка за забава по чл. 10 от договора, за периода от 03.11.2017г. до 22.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2011г. ищецът, като заемодател и ответникът, като заемополучател, сключили договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника 50 000 щатски долара и предаването на сумата, съгласно чл. 2 от договора било извършено към датата на подписването му.

Твърди се, че според чл. 4 от договора, сумата следвало да бъде върната на 23.11.2012г., като връщането на заема било обезпечено със запис на заповед с дата 10.01.2011г., издаден от заемопулачателя. Сочи се, че въпреки многобройните покани, отправени от ищеца, ответникът не върнал заетата сума. Твърди се, че в чл.10 от договора за заем страните уговорили, че ако заемателят не върне сумата на падежа, дължи на заемодателя и неустойка, чийто максимален размер е ограничен до 10% от сумата на заема. Предвид всичко изложено, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираните суми.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че изложените в исковата молба факти не отговорят на истината.

Сочи, че познава ищеца като служител в швейцарска банка „Ейч Ес Би Си”, където ответникът от 2010г. бил клиент. Поддържа, че през 2012г. закрил банковата сметка в швейцарската банка на представлявано от него дружество и помолил ищеца да му съдейства за отпускане на инвестиционен кредит от банката. Твърди, че отношения между него и ищеца се основават на неформален устен договор за посредничество, по силата на който ищецът, като служител на банката, поел задължение да проучи условията и да съдейства за сключване на договор за инвестиционен кредит с швейцарската банка „Ейч Ес Би Си“. Сочи, че 2 във връзка с поетия ангажимент за посредничество и подготовка на документите за сключването на договора за кредит ищецът поискал възнаграждение/комисионна в размер 10-20% от предоставеното финансиране, като предложил различни начини за уреждане на плащането и държал поради лични и служебни съображения, същото да бъде документирано на привидно основание, различно от реалното основание, като именно поради тези причини не подписали писмен договор за посредничество.

В отговора на исковата молба се сочи, че впоследствие ищецът се свързал с ответника и му предложил вместо да сключи договор за кредит с банката при лихва 3 %, да получи кредитиране от вложители на швейцарската банка при лихва 1,5% - 2 % като го уверил, че това е напълно законно. Твърди се, че ответникът помолил ищеца да му предостави имената на вложителите, но ищецът му изпратил единствено името Т. Н. от Русия, а когато ответникът поискал данни за изготвяне на нотариален акт за учредяване на ипотека, тогава ищецът му представил копие от паспорт на гражданин на Молдова, с печат на банката, който удостоверявал, че копието е снето от оригинала, като обяснил, че това лице може да му предостави кредита при по-нисък лихвен процент. Ответникът твърди, че впоследствие ищецът Г. го уведомил, че напуска швейцарската банка и трябва да спрат временно преговорите за кредитиране от страна на физически лица, поради това ответникът помолил ищеца преди да напусне банката да започне процедурата по финансиране от самата банка. Сочи, че Г. го убедил, че това не е необходимо.

Ответникът твърди, че през м.септември-м.октомври 2012г. ищецът му изпратил документи на панамска фирма и паспортите на трима акционери на дружеството върху които стоял печат на Валартис Банк и Г. му предложил, че за обезпечаване на кредита може да стане гарант между ответника и лицето, предоставящо средствата, като за целта ответникът следвало да подпише договори за заем и записи на заповед. Сочи, че до отпускане на кредит от страна на вложители на швейцарската банка не се стигнало, но Г. продължавал да го уверява, че ще внесе в банката подготвените документи за отпускане на кредит от самата банка. Поддържа, че Г. настоявал за обезпечаване на вземането му за комисионната за посредничество привидно да се подпишат договори за заем и записи на заповед, с които ответникът да потвърди, че е получил от ищеца заемни суми.

Ответникът твърди, че в офиса му в гр.***, в присъствието на свидетели –С. П. П. и Б. М. С. подписал изготвените от ищеца договори за заем и записи на заповед, както и писмо-намерение за плащане, според което следвало да плати на Г. комисионна за извършеното посредничество при сключване на договора за кредит с швейцарската банка. Твърди, че според писмото – намерение комисионната е в размер 10-20 % от предоставеното финансиране, като в него изрично било отбелязано, че ответникът е сключил привидни договори за заем и привидни записи на заповед, обезпечаващи привидните договори за заем. Ответникът твърди, че ищецът категорично отказал да подпише писмото-намерение, тъй като не желаел да полага подписа си на никакви документи, свързани с получаване на суми във връзка с посредничеството му с кредитиращата банка. Предвид това ответникът сочи, че предаването на писмото-намерение е удостоверено с подписа на двамата свидетели. Сочи, че след подписване на договорите за заем страните се договорили след получаване на финансирането ответникът да плаща на ищеца 3 комисионна на траншове и след всяко плащане, ищецът да връща на ответника по един договор за заем и един запис на заповед.

Ответникът твърди, че в уговорения срок, не получил финансиране от банката; че търсил многократно ищеца, който го уверявал, че скоро ще се получат парите. Поддържа, че казал на Г., че след като не може да осигури финансирането, да му върне договорите за заем и записите на заповед, след което ищецът престанал да отговаря на обажданията му.

Предвид изложеното ответникът прави възражение за нищожност на процесния договор за заем, като твърди, че същият е симулативен и прикрива договор за посредничество. При условията на евентуалност прави възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал.1, предл.2 от ЗЗД като твърди, че с него се цели заобикаляне на данъчното законодателство като се прикрива дължимо възнаграждение с цел да не се заплатят данъци върху него. При условията на евентуалност прави възражение за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и морала и поради липса на съгласие и поради невъзможен предмет, като твърди, че към момента на твърдяното предоставяне в заем на процесната сума ищецът не е разполагал с нея, поради което не е имало как да му я предаде в заем. При условията на евентуалност прави възражение за нищожност по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД-липса на основание. Ответникът поддържа също, че са налице измамни действия от страна на ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът излага твърдения и че никога не му е била реално предавана от ищеца процесната сума, като сочи, че декларираното в договора предаване на сумата не отговаря на обективната действителност. Поддържа, че договорът за заем и записът на заповед са антидатирани, тъй като в записа е вписано, че е издаден на 10.01.2011 г., а видно от личната карта на ищеца, тя е издадена на 24.01.2011г.

Оспорва и автентичността на договора за заем и записа на заповед, като твърди, че същите не са подписани от посочените в тях лица. Предвид всичко изложено, ответникът иска да бъдат отхвърлени предявените против него искове.

В първото по делото заседание в първоинстанционното производство-на 10.05.2018г. ищецът В. Е. Г., чрез процесуалния си представител адв. С., е уточнил обстоятелствената част на исковата молба, като е посочил, че действителната дата, на която е предадена сумата и е сключен договорът за заем е 24.01.2011г., а не, както е посочено в исковата молба - 10.01.2011г. Посочил е, че сумата е предадена на датата, на която е подписан договорът.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен по делото е договор за паричен заем от 10.01.2011г. сключен между В. Е. Г., като заемодател и И. Ц. Ц., като заемател, според който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата 50 000 щатски долара, а заемателят се задължава да я върне на заемодателя в срок до 23.11.2012г. Според чл.2 заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя при подписването на договора, а в чл. 10 е уговорено, че ако заемателят не върне сумата на падежа, то дължи на заемодателя неустойка в размер 0,5 % от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от сумата на заема.