Решение № 63 от 27.10.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Раднево, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Хр.В. при участието на секретаря Ж.М. като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело № 20235520200105 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Постъпила е жалба против НП издадено от И.В.в И., на длъжност Началник ОД на МВР Стара Загора РУ РАДНЕВО, упълномощен с M3 № 8121з-1632/02.12.2021 г, въз основа на АУАН Серия GA № 822528, НП № 230327-000125 от 31.03.2023г. на Началник на РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което на М. И. Й. ЕГН **********, с адрес с. ****, обл. Стара Загора, общ. Раднево за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Наложено му е наказание и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева. В тази част наказателното постановление не се обжалва.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. К.. Моли за отмЯ. на НП поради незаконосъобразност, свързана с вземането на пробата и неспазване на правилата за това. Упълномощения от жалбоподателя процесуален представител моли за отмЯ. на атакуваното НП. Претендират за направените разноски по делото.

Въззиваемата страна редовно

1 призована се представлява от юрисконсулт А.. Молят да се остави в сила наказателното постановление, като законосъобразно и правилно. Претендират за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

РП Стара Загора, ТО Раднево – не се явяват, не изпращат представител.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявената жалба е подадена в срок, от легитимирана странанарушител, наказан за извършено административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира, че атакуваното НП е законосъобразно. Налице са всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП. В този текст законодателя е въвел забрана на водачите на пътно превозно средство да управляват ППС под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния казус полицейските служители са съставили АУАН за това, че на инкриминираната дата и място са извършили проверка на жалбоподателя с годно техническо средство, за наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Резултата бил положителен от 0. 58 промила. Не се спори, че проверката е извършена веднага след като е констатирано, че същия е управлявал МПС. За това нарушение санкцията е предвидена в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДП :

„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лева”.

Носителят на административно наказателната власт, в случая –Началник 2

РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора е издал наказателното постановление след като, е установено по безспорен начин извършването на нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на административно нарушение по делото от полицай А. П. В. служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация, няма спор, че в хода на проверката нарушителя не представя свидетелство СУМПС и контролен талон.

Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.

След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмЯ. на атакуваното наказателно постановление досежно вменените нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП и чл. 100 от ЗДП . Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта, подписал го и получил препис от него, т. е. е могъл е да отстоява своята теза. Разбрал е за съществуването в правния мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.

Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението, такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в Наказателното постановление, правилно е посочена санкционната норма. Два дни след връчването на акта, нарушителят е представил възражението си срещу констатираното нарушение в полицията. Възражението е задълбочено и обстойно обсъдено от АНО в приложеното по делото становище на страница 8 от делото.

3

Основното възражение в жалбата, че не му били предоставени 8 броя стикери от актосъставителя съдът не приема, не само защото при подписването на акта самият нарушител се е съгласил и подписал, че ги е получил, но и изхождайки от показанията на В. и М.. И двамата твърдят, че са предоставили необходимия брой стикери на нарушителя, както и че той е бил длъжен да ги предостави заедно с талона за медицинско изследване на лекаря, за да му бъде направена кръвна проба. Обстоятелството, че жалбоподателя е скрил или загубил предоставените му стикери, целейки да извлече позитиви за себе си, чрез собственото си противоправно поведение съдът не толерира.

По делото се установи категорично от показанията на свидетеля В., че втория път доктор Л. ги е върнал не поради липса на стикери, а поради изтичане на времето за кръвната проба, отразено в талона за изследване. Това, че свидетелят В. се е върнал при дежурните полицаи В. и М. да търси „голям стикер”, по никакъв начин не санира извършеното нарушение, нито прави достоверни обясненията му. Съдът намира за най-вероятната версията, че след адвокатска консултация нарушителят и свидетелят В. са се позовали на липсата на стикери, без да отчитат обстоятелството, че вече са се подписали, че са ги получили, както и че задължението да ги предоставят на лекаря е тяхно, не на АНО.

Съдът не споделя нито едно от възраженията, сочещи незаконосъобразност на наказателното постановление, посочени в жалбата.

Действително липсва протокол за неизвършване на медицинско изследване и съответно не са посочени в протокол причините за липсата на медицинско изследване. Но обстоятелството, че жалбоподателя се е явил без документ за самоличност при доктор Л. не се спори от страните. Не се спори и обстоятелството, че същия се е явил едва след изтичане на посоченото време в талона за медицинско изследване. В практиката е установено, че не се издава такъв протокол, при положение, че не може да се установи всъщност кой се е явил и дали въобще се е явил някой за да се извърши проба за алкохол. Доктора не може да предполага самоличността на извършителя за да декларира отказ за извършване на проба. В противен случай протокола в хипотезата на чл.12, ал.4 от Наредба №1 би следвало да се издаде на приносителя на талона за изследване, без да се е убедил лекаря в неговата самоличност, което само по себе си е абсолютно безсмислено.

4

По делото бяха разпитани в качеството на свидетели А. П. В. и Я. И. М..

Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели тъй като са непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателства. Не се доказва тези полицаи да имат отрицателно отношение към нарушителя, което да провокира даване на неправдиви показания, ангажира наказателната си отговорност.

По делото беше разпитан в качеството си на свидетел доктор А. Д. Л., който е трябвало да вземе кръвната проба на жалбоподателя. В своите показания свидетелят е категоричен, че жалбоподателят при явяването си в ФЦСМП Раднево не е представил документ за самоличност и поради това не взел проба за химическо изследване. Въпреки, че е знаел, че не трябва да взема кръвна проба на лице без документи за самоличност доктор Л. се е обадил на дежурния в Районното управление за да се увери – С. П., който е потвърдил, че не следва да се взема проба при липса на документ за самоличност.

Съгласно чл.12, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози:

„в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване”.

Медицинското лице е спазил Наредбата, а и това категорично се установи показанията на свидетелката Я. И. М. която заяви, че жалбоподателят е бил без документи за самоличност, за което му е съставила АУАН по ЗБД. Това обстоятелство не се спори и от жалбоподателя.

По делото бяха допуснати и разпитани в качеството си на свидетели лицата М. К. В. в приятелски отношения с жалбоподателя, както и И. Й. С. майка на жалбоподателя. Свидетелят В. излага фактическа обстановка, допълваща изложена по- горе, а именно, след като полицаите са ги спрели за проверка и са направили проверка с дрегер за употреба на алкохол от жалбоподателя. Обяснява, че жалбоподателя е изявил желание след като с техническото средство се е установило употреба на алкохол същият да даде кръвна проба. След като пристигнали в ФЦСМП дежурният лекар им отказал 5 да вземе кръвна проба на жалбоподателя, тъй като същият нямал документ за самоличност. Твърди, че веднага се е качил на колата и се върнал в село ****, за да вземе документите за самоличност на жалбоподателя и отново се върнали при доктора, за да даде кръв Й.. При повторното посещение в ФЦСМП дежурният лекар Л. установил, че времето, посочено в талона за медицинско изследване е изтекло, поради което и отказал отново да вземе кръвна проба. Посочил е, че липсват достатъчно стикери към талона за изследване. Стикерите към талона за изследване се предоставят на нарушителя, за да ги предостави на доктора. Категорично се установи по делото, че точния брой стикери е предоставен от В. на Й.. Какво е сторил той с тези стикери не се установява по делото. В този смисъл показанията на св.

М.:

„На лицето му беше издаден медицински талон със стикери. Това го даде колегата, мисля че стикерите бяха закрепени с кламер.” От показанията на свидетел В.:

„Дойдоха при нас да ни питат за стикерите. Бяхме пред „Аскент”. Със сигурност дойдоха при нас след като им беше минало времето, в което трябваше да се явят в ЦСНМП. Това беше много след това.

….каза, че иска да му дадем някакъв голям стикер. Казах му, че такъв стикер няма и му обясних отново, че при нас няма такива стикери, а той ми каза, че доктора от Бърза помощ иска голям стикер.”

Дори твърденията на нарушителя се разминават – в жалбата твърди, че нямал необходимия брой стикери, а към момента на нарушението е твърдял, че няма „ГОЛЯМ СТИКЕР”.

Твърдението на Й., че не му били предоставени стикери не беше потвърдено в хода на производството по делото. В тази посока съдът не дава вяра и на показанията на В. и от С., поради тяхната заинтересованост от изхода на делото/ майка и приятел/, както и поради противоречието не само със свидетелките показания на П., М. и В., и Л. но и поради противоречието с останалите събрани по делото доказателства.