Решение № 2821 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2821 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100501728 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 13303 от 28.07.2023 г., постановено по гр.дело № 14384/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 118 състав, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, ч е „СИТИФАРМАКО“ ЕООД, с ЕИК: 202697393 и адрес: гр.София, бул.“България“ *********, общ.Столична, обл.София/столица/ дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 2653,85 лева /двe хиляди шестстотин петдесет и три лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, бул.“*********“ № 17, аптека, аб. №*********, ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 277,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 01.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 71212/2021 г. по описа на СРС, 118 състав, като е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 277,18 лева до пълния предявен 1 размер 460,23 лева и за периода от 31.12.2019 г. до 20.11.2020 г., иска по чл.59 ЗЗД за сумата 10,07 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 20.11.2020 г., ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2,13 лева /два лева и 13 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.12.2021 г. върху обезщетението за цена на услугата дялово разпределение. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК „СИТИФАРМАКО“ ЕООД, с ЕИК: 202697393 и адрес: гр.София, бул.“**********, офис № 7В, общ.Столична, обл.София /столица/ да заплати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046, разноски в исковото производство в размер на 392,32 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 71212/2021 г. по описа на СРС, 118 състав, в размер на 107,02 лева. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на „СИТИФАРМАКО“ ЕООД, с ЕИК: 202697393 и адрес: гр.София, бул.“*********“ *********, общ.Столична, обл.София /столица/ разноски за производство в размер на 20,82 лева.

Постъпила е въззивна жалба от „СИТИФАРМАКО“ ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.П. И., с която се обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, в обжалваната от ответника част, като постановено в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното се моли настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС в обжалваната част, и да постанови друго, с което предявените установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.М.К. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Обжалваното първоинстанционно решение отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение - постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Противно на изложеното във въззивната жалба, обжалваното първоинстанционно решение е и допустимо - не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Решението е и правилно в обжалваната част, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца срещу ответника установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в частта, с която същите са уважени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане в настоящето производство са предявените установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от 3 първоинстанционният съд относно основателност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че „СИТИФАРМАКО“ ЕООД, ЕИК 202697393, гр.София дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 2653,85 лева /двe хиляди шестстотин петдесет и три лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, бул.“*********“ № 17, аптека, аб. № *********, ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 277,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 01.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 71212/2021 г. по описа на СРС, 118 състав, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

В случая претенцията на ищеца се основава на твърденията в исковата молба за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, каквито са наведени и в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Делото има за предмет предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „СИТИФАРМАКО“ ЕООД иск за установяване съществуване на вземане на ищеца към ответника, основано на чл.59, ал.1 ЗЗД. Това се установява от фактическите и правни твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, както и от петитума на същата. Твърди се, че в исковия период ответникът е бил фактически потребител на топлинна енергия за небитови нужди, доставена от дружеството в процесния топлоснабден имот/ аптека/, без между страните да е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди със сключване на писмен договор между тях, както и че стойността на доставената за периода топлинна енергия не е била платена от ответника. Това е довело до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради което и на основание чл.59, ал.1 ЗЗД същият дължи плащане на сумата, с която се е обогатил без основание, представляваща цената на доставена и неплатена топлинна енергия.

Фактическият състав на чл.59, ал.1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването, и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването на ищеца до размера и количеството на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено 4 разместване в отношенията между двата субекта.

За уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1./ обогатяване на ответника; 2./ обедняване на ищеца; 3./ липса на правно основание за обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4./ наличие на връзка между обедняването и обогатяването - същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна /ППВС № 1/1979 г./; 5./ липса на друг иск за защита на обеднелия. В тежест на ищеца е да докаже, че въпреки липсата на договорни отношения между страните, процесният имот в процесния период е бил топлоснабден, че ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия, че ответникът, а не друго лице е потребило тази енергия, както и да докаже размера на вземанията си /стойността на доставеното количество топлинна енергия/. При недоказване на тези обстоятелства съдът е оправомощен да приеме, че заявените от ищеца правопораждащи факти не са се осъществили.

Безспорно е по делото обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот- аптека, както и че е ползвал същия през исковия период от време.

Не се спори, че имотът се полза за небитови нужди, а това следва и от характера му същият представлява търговски обект- аптека.

Не се спори по делото, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за исковия период. Между страните, за процесните имот и период, не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно изискването на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, и не е възникнало договорно правоотношение.

Съгласно цитираната разпоредба формата на договора за продажба на топлинна енергия за небитови нужди е писмена, задължителна и е условие за действителност на сделката.