Решение № 168 от 27.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Росица Ж. Темелкова

Членове:Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20262000500286 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. С. К. , от гр.С., ул.“С. Ф.“ №*, чрез процесуален представител адв.М. против решение № 154/01.06.2026г, постановено по гр.д.№442/2025г на ОС – Сливен, в частта, в която е отхвърлен иска на въззивницата против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да се приеме за установено, че ищцата не дължи сумата 33 672,55евро / с левова равностойност 65857,78лв /, представляваща главница по договор за ипотечен банков кредит от 27.08.2008г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.05.2013г, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1701/2013г на РС – Сливен и е образувано изпълнително дело №1068/22г по описа на ЧСИ П. Г.. Решението е оспорено като неправилно и необосновано. Оспорен е изводът на съда, че давността на вземането е прекъсната с молбите на взискателя от 02.04.2019 и 05.06.2019г, като счита, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 30.03.2017г.Поради това, след 30.03.2019г е настъпила перемпция по изп.дело и извършените изп.действия след този момент не пораждат валидни правни последици. Счита, че постановките на ТР №2/2024г по т.д.№2/2023г на ОСГТК на ВКС не съдържат разрешение, че всяко искане на кредитора, независимо от това дали е направено по вече прекратено дело, автоматично прекъсва давността. Даденото от съда тълкуване е извън действителния смисъл на тълкувателното решение. Освен това съдът е изградил мотивите си въз основа на този акт на ВКС, като му е придал действие спрямо 1 правоотношения, настъпили години по-рано. Към момента на настъпване на перемпцията през 2019г и към момента на поддържаното изтичане на давността тълкувателното решение не е било прието. Счита, че дори да се приеме тезата на ОС относно приложението на цитираното ТР, то давността е започнала да тече от 26.06.2015г и е прекъсната с искането от 30.03.2017г. за налагане на запор.При това положение тя изтича на 30.03.2022г, а новото изп.дело е образувано на 30.11.2022г. Към този момент давността вече е изтекла.Като съществен пропуск на съда е посочено, че той не се е произнесъл по приложението на чл.125 ЗЗД. Като е приел, че с молбата от 05.06.2019г е прекъсната давността съдът не е съобразил, че това действие е насочено единствено към трудовото възнаграждение на солидарния длъжник И. К.. Съдът не е посочил дали прекъсването на давността срещу единия солидарен длъжник има действие по отношение на останалите солидарни длъжници. Дори това действие да бъде зачетено, то не може да прекъсне давността спрямо въззивницата К.. Моли да се отмени решението на ОС –Сливен в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се приеме за установено, че въззивницата не дължи на „Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД сумите по изп.лист от 27.05.2013г, както и да се присъдят направените разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез юрисконсулт на пълномощника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД В. Й.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Оспорено е твърдението, че последното изпълнително действие, прекъсващо давността е от 30.03.2017г.Счита, че самото искане на кредитора за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността, независимо дали са предприети действия по прилагането от ЧСИ или дали са дали резултат.Счита, че перемпцията и давността са различни правни институти и перемпцията е без значение за давността.Цитира се ТР по т.д.№ 2/2023г на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по перемирано изпъл.дело. Счита, че твърденията във въззивната жалба противоречат на т.1 от същото тълкувателно решение, в което е прието,че прекратяването на изп.дело на осн.чл.433,т.8 ГПК може да настъпи само, ако не се предприемат действия против всички длъжници в производството.Между солидарните длъжници е налице единство на престацията към кредитора и той може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях. Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изп.способ с предмет имуществото на някой от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на изпълнението спрямо задължението и на останалите съдлъжници.От изложеното следва, че преклузивният срок, уреден с нормата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК не тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници, поради което не следва да се прави аналогия с разпоредбата на чл.125 ЗЗД относно спирането и прекъсването на давността.След 30.11.2022г, с молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани запори на банкови сметки и МПС и възбрана на недвижими имоти, аналогична молба е депозирана на 28.08.2024г, а на 08.07.2025г 2 давността е прекъсната с постъпило плащане по делото. За правилната преценка кога и дали е изтекъл давностния срок следва да се има предвид и ЗМДВИП.Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъди юр.възнаграждение. Направено е евентуално възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на ищцата.

Постъпил е отговор на въззивната жалба и от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД- трето лице помагач, чрез юрисконсулт Й., в който жалбата е оспорена като неоснователна с доводи, аналогични на тези, изложени в отговора на въззивната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.

По делото е постъпила и въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против постановеното по делото решение, в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата 6903.08 евро / с левова равностойност 13 501,25 лв/.Оспорен е изводът на съда, че за лихвата се прилага кратката 3 – годишна погасителна давност на осн.чл.111,б.“в“ ЗЗД. За установените вземания със заповед за изпълнение тече 5 – годишна давност от датата на влизането й в сила, като в този смисъл се цитира и съдебна практика. В жалбата са изброени извършените изпълнителни действия, които според въззивното дружество са прекъснали давността.За прекъсването на давността определяща е материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразят и предпоставките за редовност на сезиращото искане.В случаите, когато искането на кредитора за предприемане на изпълнителни действия е своевременно, но то не е предприето на ЧСИ преди изтичане на давността по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако редовността е изправена надлежно по указание на органа по принудително изпълнение.Цитира се съдебна практика, съобразно която перемпцията е без правно значение за давността, а също така в смисъл ,че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действията по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали действието е дало резултат.Моли да се отмени решението в обжалвана му част и да се пререши спора съобразно изложеното в настоящата жалба.Моли за присъждане на юр.възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД от К. С. К., чрез адв.М.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че в нея не се обосновава защо въззивникът счита, че за изтеклите лихви не се прилага разпоредбата на чл.111,б.“в“ ЗЗД и давността е петгодишна.Моли да се потвърди решението в обжалваната му част, като се претендират разноски и е направено възражение за прекомерност на разноските на въззивното дружество.

Производството е по чл.439 ГПК.

Образувано е по исковата молба на К. С. К. против „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с искане да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите, обективирани в изпълнителен лист от 3

27.05.2013г, издаден по ч.гр.д.№ 1701/2013г на РС – Сливен, а именно: 65 857,78лв –главница и 13 501,25лв-дължими лихви по кредит за периода от 20.12.2011г до 21.05.2013г, поради изтекла погасителна давност.Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист на 04.07.2013г е било образувано изп.дело № 506/2013г на ЧСИ П. Г., с взискател „УниКредит Булбанк“ АД . С молба от 30.03.2017г взискателят е поискал запор на банковите сметки на ищцата. Впоследствие на 02.04.2029г е конституиран като взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , въз основа на договор за цесия с „УниКредит Булбанк“АД. На 05.06.2019г новият взискател е поискал запор на банкови сметки на ищцата , но към този момент вече е настъпила перемпция по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, която настъпва по силата на закона.

Изпълнителното дело е прекратено на 28.04.2022г, а на 30.11.2022г е образувано ново изп.дело № 1068/22г при ЧСИ Г.. Ищцата твърди, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 30.03.2017г, на 30.09.2019г настъпва перемпция и исканията за нови изпълнителни изп.действия по прекратено дело не могат да прекъснат давността. Счита, че вземането е погасено по давност на 30.03.2022г. Счита,че разрешенията на ТР №3/2020г от 28.03.2023г на ОСГТК на ВКС не могат да се приложат във вреда на ищцата, защото давността е изтекла преди постановяването му и се отнасят само за периода, в който производството е висящо, а не и след прекратяването му.

По делото е постъпил отговор от страна на ответното дружество, в който искът е оспорен като недопустим, а също и като неоснователен.

Счита, че не е пасивно легитимирано да отговаря по него, защото на 29.10.2025г е прехвърлило вземането си към ищцата на „ЕОС Матрикс“ ЕАД с договор за цесия.Предвид настъпилото правоприемство пасивно легитимиран по делото е цесионерът.По същество е оспорено, че вземането е погасено по давност.

С атакуваното решение съдът е уважил предявеният отрицателен установителен иск за сумата 6903,08 евро, представляващи лихва за периода 20.12.2011г – 21.05.2013г и е отхвърлил искът за сумата 33 672,55 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 27.08.2008г, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2013г до окончателното изплащане на сумата. В мотивите си съдът е анализирал извършените по изп.дело № 506/2013г и изп.дело №1068/22г на ЧСИ Г. изпълнителни действия. Приел е, че срокът на погасителната давност за главницата е 5- годишен, а за лихвата – 3- годишен; позовал се е на ТР № 2/26.06.2015г по т.д.

№2/2013г на ОСГТК на ВКС, съгласно т.10 на което погасителната давност в изпълнителния процес не спира, а се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие. Съгласно ТР № 3/28.03.2023г по т.д.№3/2020г погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изп.дела, образувани до приемането на 26.06.2015г ТР по т.д.№2/2013г. По тези дела давността започва да тече на 26.06.2015г. С ТР № 2/04.07.2024г по т.д.№2/2023г е прието, че давността се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изп.дело, по което е настъпила перемпция.Съдът е приел, че давността е 4 започнала е да тече от 26.06.2015г и е прекъсвана от всяко предприето в хода на делото изпълнително действие. Давността е прекъсната на 30.03.2017г, когато взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжниците К. К. и И. К.. С молба от 02.04.2019г, новият взискател е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, ако се установят такива от ЧСИ. С молба от 05.06.2019г е поискал и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. К.. Давността тече, спира и се прекъсна за всеки длъжник поотделно. Съгласно чл. 125 ал.1 ЗЗД, прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите длъжници. Ето защо, извършените изпълнителни действия спрямо останалите длъжници, с които е прекъсвана давността, са без правно значение и последици спрямо длъжника-ищец К. К..