Определение № 36378 от 13.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50168/2023
- Вид
- Определение № 36378
- Подписан
- 13.10.2023
- Състав
- Калина Венциславова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54 · Закон за администрацията
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 21д · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36378 гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110150168 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Същото е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА“ АД, чрез юрк. Галя Василева, с пълномощно към исковата молба, срещу ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено, че отвентникът дължи на ищеца сумата в размер на 4 680,15 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, както и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че отвентникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 462,79 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 11.07.2020 г. до 11.07.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***, е подал отговор, чрез гл. юрк.
Р.Т., с пълномощно към отговора на исковата молба, в който се релевира възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл. 108, ал. 2 ГПК.
Съдът, при извършена служебна проверка намира, че делото не е местно подсъдно на Софийски районен съд, като съображенията за това са следните:
Ответник по предявените осъдителни искове е ***, като безспорно тя е юридическо лице - арг. от чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата.
На следващо място и съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и чл. 21д от Закона за пътищата, чл. 4 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на *** и чл. 54 от Закона за администрацията, *** е държавно учреждение с 27 специализирани териториални звена – областни пътни управления, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията на една административна област.
1
Следва да се посочи, че съгласно трайната практика на Върховния касационен съд местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения се определя от мястото, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, съгласно новелата на чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, тъй като за тази подсъдност съдът следи служебно, съгласно чл. 119, ал.
3 ГПК.
Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, уредена в чл. 115 и чл. 105 ГПК (в този смисъл - Определение № 544/16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/2019 г., ІІІ г. о, Определение № 48/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г., ІV г. о., Определение № 52/18.10.2019 г. по гр. д. № 29/2019 г. на 5- чл. състав на ВКС и ВАС).
В случая е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на територията на АМ „Тракия“, между км. 250 и км. 240, в посока от гр. Бургас към гр. София, като този пътен участък се намира на територията на Община Сливен, поради което местно и родово компетентен да разгледа спора е Районен съд – Сливен.
Ето защо производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Сливен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 50168/2023 г. по описа на СРС и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – гр. Сливен.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2