Решение № 390 от 20.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 5242/2021
- Вид
- Решение № 390
- Подписан
- 20.03.2022
- В сила
- 20.06.2022
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 399 · Кодекс на труда
- чл. 404 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 390 гр. Варна, 20.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20213110205242 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , и е образувано по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Варна", ЕИК 200429329, представлявано от Р.П.Р., депозирана чрез процесуални представители адв. И.А.. и адв. М. П., против Наказателно постановление № 03-013238/07.04.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл.
416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" 2000 / две хиляди/ лева.
С жалбата се излагат аргументи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се визира нарушение на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН. Твърди се, че не било допуснато административно нарушение, тъй като в случая било налице неизпълнение на задължение към работник-физическо лице, но не и неизпълнение към държавата или общината. Твърди се, че в чл. 404 от КТ не е предвидено контролните органи да дават задължителни предписания за изплащане на трудови възнаграждения. Сочи се още, че неизпълнението на това задължение представлява трудов спор, относно изпълнението на трудово правоотношение и за решаването на този спор законодателят е предвидил особен ред, като в заключение се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено с аргументи, аналогични с изложените в жалбата и претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю. к. Ошавкова., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като възразява и за прекомерност на разноските на ответната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец ноември 2020 г. служители на Д"ИТ" – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на "МБАЛ – Варна" ЕООД, ЕИК 200429329, за което дружество работели наети по трудов договор лица. Съставен бил протокол ПР 2033141/19.11.2020 г., с който на работодателя били дадени задължителни предписания. Съобразно т. 6 от същите той следвало да изплати дължимите трудови възнаграждения за м.
Септември 2020 г. на 43 работници и служители в размер 30405, 40 лева, съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда .
Срокът за изпълнение на това предписание бил до 15.12.2020 г. Дружеството било уведомено за издаденото предписание, като на 03.12.2020 г. бил получен протоколът с даденото предписание, видно от известието за доставяне. При последваща проверка през месец март 2021 г., въз основа на жалба от лекар, работещ в болницата, св.Б. установил, че това предписание не е изпълнено,тъй като възнагражденията били начислени за процесния месец септември, но не били изплатени..
За констатираното нарушене на 26.03.2021 г. Б. съставил срещу дружеството АУАН, в който описал приетото за установено нарушение.. В съдържанието на акта били посочени даденото предписание и неговото неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била определена датата 16.12.2020 г., т. е. дата следваща последната възможна дата за изпълнението – 15.12.2020 г.
Актът бил съставен в присъствието и връчен на упълномощено лице от представляващия дружеството, което го подписало без възражения.
Тъй като писмени възражения не били депозирани в законоустановения срок, въз основа на материалите по преписката на 07.04.2021 г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации от АУАН и наложил административно наказание на дружеството-жалбоподател- имуществена санкция в размер на 2000лв.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, протоколи за извършена проверка, писма и др. които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от показанията на св.Б., дадени в с.з., които съдът също кредитира като конкретни и непротиворечиви, а и доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП и приета от съда не са ангажирани в нито един момент от АНП.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и 2 приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото, като напълно кредитира и свидетелските показания по гореизложените мотиви..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и като такава е приета от съда за разглеждане.
Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ, НП се издават от ръководителя на органа по чл.
399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция "ИТ" Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е приложената по делото заповед на ИД .
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Б., който към момента на съставянето му е работил на длъжността гл. инспектор в Д"ИТ"-Варна, следователно е бил компетентен да издава АУАН.
Съдът не споделя становището на процесуалните представители на жалбоподателя, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени извън сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Според чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс , Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа , Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част 3 трета от Кодекса за социално осигуряване , Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ две години.
Предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН , съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли една, респективно две години от извършване на нарушението, следва да се приеме, че по-дългият срок се прилага само в случаите, когато извършителят е неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по установяване на административни нарушения следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок. В случая, нарушението е установено при последваща проверка, извършена от органите на Д"ИТ"-Варна през месец март въз основа на последваща жалба, като АУАН е съставен на 26.03.21 г. т. е. в месеца на установяване на нарушението. НП също е съставено в преклузивния 6месечен срок, поради което съдът не се споделя становището на въззивника за допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряко правото на защита на нарушителя и не е самостоятелно основание за отмяна на НП, още повече, че ЗАНН дава възможност на АНО да издаде НП и при нередовност на АУАН, стига нарушението,нарушителят и неговата вина да са установени по безспорен и несъмнен начин, какъвто е настоящият казус.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта от фактическа страна нарушението е описано пълно, точно и ясно, датата и мястото на извършване са посочени по категоричен начин, визирани са и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно, точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, поради което съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на АУАН и НП са нарушени административно производствените правила.
На въззивника е възведено обвинение за извършено нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ, като по силата на тази разпоредба лице /независимо дали юридическо или физическо/ което не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване за трудовото законодателство се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв. За да е съставомерно това деяние следва на първо място да е налице дадено задължително предписание, от орган който контролира изпълнението на 4 трудовото законодателство – в настоящия случай това е Дирекция "Инспекция по труда" Варна, към ИА "ГИТ" София, на основание чл. 399 вр. чл. 404, ал. 1 от КТ и даденото предписание да не е отстранено в указания от контролния орган срок. В конкретния случай няма спор за какво е ангажирана отговорността на въззивното дружество и тя е за неизпълнение на предписанието в указания срок. Видно от материалите по делото с Протокол ПР 2033141/19.11.2020 г., на наказаното дружество в т. 6 са дадени задължителни предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с изплащане на дължимите трудови възнаграждения за м. септември 2020 г. на 43 работници и служители в размер 30405, 40 лева, съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда . Безспорно по делото е установено, че от страна на наказаното лице това задължително предписание не е изпълнено, като наказаното лице не е представило доказателства, за изпълнение на даденото му задължително предписание. Няма доказателства, че в последствие това задължение е било изпълнено, напротив, събраха се гласни доказателства за неизпълнението му.