Решение № 1215 от 14.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. Варна, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100500126 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 262245/12.07.2021 г., постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа на ВРС, в частта, с която Е. Я. Я. е осъден да заплати на Д. Я. Я. сумата от 110 364.25 лева, представляваща парично уравнение на дела на Е. Я. Я. за поставения в дял и изключителна собственост на Д. Я. Я. поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници имоти №***, №***, №*** и №***, с площ от 790 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, ведно с построените в имота: 1) западна част от вилна сграда със застроена площ от 81.06 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 90 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна имот с идентификатор №*** – сграда на два етажа, състояща се от първи етаж – входно антре, битова стая, хол, дрешник-килер, санитарен възел, масивно стълбище за втори етаж и втори етаж, състоящ се от входно антре, хол, стая с кухненска ниша, дрешник, баня-тоалет, тераса, при граница сграда с идентификатор №*** и 2) източна част от вилна сграда с площ от 57.23 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 67 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна имот с идентификатор №*** – сграда на два етажа, състояща се от първи етаж – дневна, килер, масивна стълба за втори етаж, баня, тоалет и втори етаж, състоящ се от входно антре, дневна и тераса, при граница сграда с идентификатор №***, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, са постъпили следните жалби:

1.) Въззивна жалба, подадена от Д. Я. Я., чрез процесуален представител адв. М. Р., с която се претендира определената на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК сума за уравняване на дела му в размер на 110 364.25 лева да бъде увеличена до размера, определен с изготвената СТЕ с вещо лице инж. М. А.

1

С депозираната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в протИ.речие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушение, както и че същото е необосновано. Въззивникът сочи, че определената от районния съд сума за уравняване на дела му е силно занижена, тъй като при констатирано съществено различие в заключенията на двете СТЕ по отношение на пазарна стойност на процесните имоти, първоинстанционният съд е взел средноаритметичната стойност, определена от двете експертизи, вместо да изложи аргументи кое от двете заключения кредитира и защо. Сочи, че изложеното се намира в протИ.речие с изискванията на процесуалния закон, който не допуска възприетия от Варненския районен съд подход и двете експертизи да бъдат кредитирани, тъй като поне едната от тях очевидно е недостатъчно обоснована и възниква основателно съмнение в нейната правилност, по смисъла на чл. 201 от ГПК. Съдебното решение не би могло да се основава на необосновано или неправилно експертно заключение, а законът предвижда механизми за преодоляване на констатираното протИ.речие, които първоинстанционният съд не е използвал. Въззивникът излага твърдения още, че районният съд е следвало да кредитира заключението по единичната СТЕ, изготвена от в.л. М. А., тъй като същото е подробно мотивирано и обосновано. Действителната пазарна стойност на поделяемите имоти по него била определена на база метода на сравнимите продажби (сравними пазарни аналози), както по отношение на поземления имот, така и по отношение на сградата.

Използвани са пет аналога по отношение на поземления имот и четири по отношение на сградите, като са приложени и съответните корекционни коефициенти, а по отношение на сградите - методът на вещната стойност. Сочи, че районният съд сам е констатирал, че заключението на в.л. М. А. е по-обосновано, че при изготвянето му са ползвани повече аналози, и въпреки това на практика е кредитирал и двете заключения, определяйки по недопустим начина пазарната стойност като средноаритметичната стойност от оценките по двете експертизи. От друга страна жалбоподателят твърди, че заключението по тричленната СТЕ е очевидно необосновано в посочената част, тъй методът на сравнимите продажби е бил използван единствено при определянето на пазарната равностойност на поземления имот, докато при определянето стойността на сградите е използван само подхода на разходите с метода на амортизираната възстановителна стойност (вещен метод). На практика вещите лица по тричленната експертиза определили пазарната стойност на сградите без да издирят пазарни аналози по отношение на продажната им цена на база офертни цени или действително извършени сделки, поради което само на това основание заключението им не следвало да бъде кредитирано. По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част като определената сума за уравняване на дела му бъде увеличена до размера от 130 175.50 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Я. Я., чрез адв. И. В., с който оспорва жалбата и моли за нейното оставяне без уважение по подробни съображения за нейната неоснователност, касаещи действителната пазарна стойност на делбения имот, съответно дължимата сума за уравняване на дела на насрещната страна.

2.) Въззивна жалба, подадена от Е. Я. Я., чрез процесуален представител адв. И. В., с която се претендира определената на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК сума за уравняване на дела Д. Я. Я. в размер на 110 364.25 лева да бъде намалена до сумата от 87 129 лева.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и немотивираност на обжалваното първоинстанционно решение. Въззивникът счита, че съдът неправилно е определил стойността на дела за уравняване на сумата от 110364.25 лева, като го е изчислил посредством средната стойност на заключенията по единичната и тройната експертизи.

Последните са дали заключението си въз основа на различни методологии, като тази на тройната експертиза отразявала по-точно стойността на процесния имот. Единичната експертиза е дала оценка на база пазарни аналози, но са сравнявани единствено оферти за продажби на земя със сгради в подобна локация, но няма данни за извършени сделки на база на тези офертни цени. Отделно от това в единичната експертиза извършените от жалбоподателя подобрения в имота не били отделени, като по този начин ищецът 2 неосноватлено се обогатявал от стойността на уравнения дял. По изложените съображения претендира паричната равностойност за уравняване на дела на Диян Я. да бъде определена в размер на 87 129 лева, съобразно заключението на тройната СТЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

3.) Подадена е още частна жалба от Е. Я. Я., чрез адв. И. В. срещу Определение № 265783/28.09.2021 г. постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноски Решение № 262245/12.07.2021 г., постановено по гр. дело № 11031/2011 г. по описа на ВРС, като не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв. М. Р..

Частният жалбоподател излага твърдения, че осъществяването на безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде доказано чрез представеното пълномощно или с договора за правна помощ, в който се посочи основанието за предоставянето . По тези съображения моли за отмяна на определението и изменение на първоинстанционното решение в посочения смисъл.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

В хода по същество процесуалният представител на въззивника Д. Я. отправя искане насрещната страна да бъде осъдена да му заплати сумата от 156 000 лева, съгласно заключението на допуснатата експертиза.

Пълномощникът на Е. Я. в пледоарията си по същество моли за уважаване на подадената от него въззивната жалба и оставяне без уважение на тази на другия съделител.

В указания срок е депозирал писмени бележки,с които оспорва заключението на проведената допълнителна експертиза по делото и поддържа становището си по същество на спора. Счита, че справедливата стойност на дела на насрещната страна възлиза на 94 937.50 лева без ДДС, след приспадане на извършените в имота подобрения.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на искова на молба на Д. Я. Я. срещу Е. Я. Я. за допускане и извършване на делба между съделителите при равни квоти на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, спирка „Марек“, ул.“35-та“ №11, а именно: поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с построените в имота: 1) западна част от вилна сграда със застроена площ от 81.06 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 90 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна имот с идентификатор №*** и 2) източна част от вилна сграда с площ от 57.23 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 67 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Варна имот с идентификатор №***.

С влязло в сила Решение № 440/05.02.2013 г., постановено по гр.д. № 11031/2011г., по описа на ВРС, съдът е допуснал делба на процесните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, спирка „Марек“, ул.“35-та“ №11, а именно: поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници имоти №***, №***, №*** и №***, с площ от 790 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, ведно с построените в имота: 1) западна част от вилна сграда със застроена площ от 81.06 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 90 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна имот с идентификатор №*** – сграда на два етажа, състояща се от първи етаж – входно антре, битова стая, хол, дрешник-килер, санитарен възел, масивно стълбище за втори етаж и втори етаж, състоящ се от входно антре, хол, стая с кухненска ниша, дрешник, баня-тоалет, тераса, 3 при граница сграда с идентификатор №*** и 2) източна част от вилна сграда с площ от 57.23 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 67 кв.м., съставляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна имот с идентификатор №*** – сграда на два етажа, състояща се от първи етаж – дневна, килер, масивна стълба за втори етаж, баня, тоалет и втори етаж, състоящ се от входно антре, дневна и тераса, при граница сграда с идентификатор №***, между СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ Д. Я. Я. и Е. Я. Я. при КВОТИ по ½ идеална част за всяка от страните.

Във втората фаза по извършване на делбата са предявени претенции по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на имотите и от двамата съделители.

Приета за съвместно разглеждане е още претенцята по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявена от Д. Я. Я. срещу Е. Я. Я. за заплащане на сумата от 18 500 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от възможността да ползва собствената му 1/2 ид. част от допуснатите до делба недвижими имоти, представляващи ПИ 10135.

2564,1221, обект с ид. 10135. 2564. 1221.1 и обект с ид.10135. 2564,1221.2, за периода от 10.02.2011 г. до 06.03.2014 г. за общо 37 месеца в размер на 500 лв. месечно, на основание чл.346 от ГПК.

Предявена е още претенция по сметки с правно основание чл.74, ал.2 от ЗС от Е. Я.