Решение № 343 от 26.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Русе, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520200305 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л. Г. Х. против наказателно постановление № 23-1085003868/05.01.2024г. на Началник група при сектор “Пътна Полиция” при ОД на МВР - Русе.

Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява с процесуален представител, който поддържа жалбата в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „А“, “В” и “С”. На 20.10.2023г. , около 12,10 ч в гр.Русе управлявал л.а.”Фолксваген Поло” с ДК№ Р 37 96 КР и се движел по ул.”Чипровци”. На кръстовището с ул.“Тича“ спрял на червен забраняващ сигнал на светофара и след светването на зеления сигнал потеглил наляво към ул.“Тича“ и тъй като щял да извърши ляв завой към ул.“Тича“ спрял да изчака преминаването на насрещно движещите се по ул.“Чипровци“ автомобили, които се движели направо. В един момент той потеглил към ул.“Тича“, но ударил странично вляво движещия се направо по 1 ул.“Чипровци“ л.а. „Ауди“ с ДК № ВТ 18 41КС, който навлязъл в кръстовището на зелен разрешаващ сигнал. Този автомобил бил управляван от св.С. С.. В резултат на удара този автомобил се отклонил вдясно по посоката си на движение и се качил на тротоара, събаряйки предпазни колчета. На мястото на произшествието били изпратени полицейски служители. Св. П. П. съставил АУАН серия „ GА“ № 1105352/20.10.2023г. против жалбоподателя, като приел че той носи вина за настъпилото ПТП поради нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП. На 01.11.2023г. актосъставителят изготвил докладна записка до началника на Сектор „Пътна полиция“-гр.Русе, в която го уведомил, че е допуснал техническа грешка при съставяне на АУАН, като е посочил, че е посочена, като нарушена разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП, вместо правилната квалификация, която според него трябва да е чл.37 ал.1 от с.з. и предложил първоначално съставеният АУАН да бъде анулиран. По тази причина на 06.12.2023г. бил съставен нов АУАН серия „ GА“ № 1105376/06.12.2023г. в който жалбоподателят вече бил обвинен за нарушение по чл.37 ал.1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 08.12.2023г. първоначално образуваното административнонаказателно производство с АУАН серия „ GА“ № 1105352/20.10.2023г било прекратено на основание чл.54 ал.1 т.7 от ЗАНН. Въз основа на втория съставен АУАН „GА“ № 1105376/06.12.2023г. АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 вр.чл.37 ал.1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е основателна, но на основания различни от посочените.

В административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление, въпреки правилното приложение на материалния закон. Нарушението на процесуалните правила се изразява в това, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, приложима на основание чл.84 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. От своя страна АУАН има констатираща, обвинителна и сезираща функция в административнонаказателното производство, което завършва с резолюция за прекратяване на наказателното производство по чл. 54 от ЗАНН, с наказателно постановление или с предупреждение по чл.28 от ЗАНН, срещу които нарушителят има право на жалба. В случая е съставен първоначално АУАН от 20.10.2023г., с който именно е поставено началото на административнонаказателното производство и в този смисъл е било недопустимо да се съставя нов АУАН (от 06.12.2023г.) против същия нарушител и то за същото (напълно идентично с оглед фактите) нарушение, защото така се нарушава забраната, залегнала в чл.24 ал.1 т.6 от НПК, въвеждаща принципа non bis idem. По този 2 начин и със съставянето на втория АУАН на практика срещу нарушителя е започнало второ по ред административнонаказателно производство за абсолютно същото деяние, което е недопустимо на посоченото основание. Следва да се посочи, че в ЗАНН не съществува процедура по „отмяна“, „анулиране“ или замяна на АУАН с друг, защото същият не подлежи на оспорване пред АНО или съда по арг. чл.53 ал.2 и чл.58д от ЗАНН и съдържа фактически констатации, които или са верни или не, т.е. веднъж съставен АУАН не подлежи на отмяна“, „анулиране“ или замяна на АУАН с друг при никакво положение.

Разпоредбата на чл.54 ал.1 т.7 от ЗАНН , обн.ДВ бр.109 от 2020г. предвижда издаването на мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство при допуснато съществено процесуално нарушение какъвто не е настоящият случай – тази норма намира приложение само и единствено когато нарушението е от такова естество, че не може да бъде санирано по никакъв начин, като напр. неподписан от актосъставителя АУАН, при който на практика няма такъв, съответно и административнонаказателно производство, непредявен на нарушителя АУАН, липса на всякакви свидетели при хипотезите на чл.40 ал.1 – ал.3 от ЗАНН в АУАН и т.н., като целта на законодателя очевидно е да не се издават изначално незаконосъобразни наказателни постановления, които биха били отменени от съда само на основание незаконосъобразни АУАН, извън хипотезите на чл.52 ал.2 и чл.53 ал.2 от ЗАНН. Обобщено казано разпоредбата на чл.54 ал.1 т.7 от ЗДвП не е средство за преодоляване на пороци в АУАН, вкл. и неправилна правна квалификация на извършеното нарушение, а способ за прекратяване на изначално опорочено административнонаказателно производство, чиито пороци са непреодолими по реда на чл.52 ал.2 или чл.53 ал.2 от ЗАНН.

По този начин би се избегнало необосновано нарушаване на правата на гражданите, едноличните търговци и юридическите лица чрез налагането на административни наказания и имуществени санкция, чрез наказателни постановления, които изначално е ясно, че подлежат на отмяна. В случая нарушението и настъпилият резултат, които действително са в причинно-следствена връзка с разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗДвП, а не чл.25 ал.2 изр.1 от ЗдвП е доказано по категоричен и несъмнен начин и единствено е следвало да се издаде наказателно постановление, като се посочи тази норма, защото правната квалификация на актосъставителя не обвързва АНО по никакъв начин. При така избрания подход – съставяне на втори АУАН при напълно идентична фактическа обстановка и прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на първото образувано е допуснато изключително съществено процесуално нарушение, защото наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, чиято разпоредба изрично забранява наличие на второ по ред административнонаказателно преследване по отношение на едно и също лице за едно и също нарушение. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е недопустимо да бъде образувано повторно производство за същото нарушение, срещу същото лице. Съдът намира, че по смисъла на посочената разпоредба «същото нарушение» ще е налице, когато става въпрос за същата дейност, която е предмет на приключеното или висящо производство. Правилото «non bis in idem» се прилага с оглед фактите, предмет на приключилото или висящо наказателно производство, а не с оглед правната им квалификация. В конкретния случай фактите, предмет на производството по 3 първоначално съставения АУАН, който е прекратен с посочената по-горе резолюция, са идентични с процесния акт, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. Наказващият орган е следвало, след като при него е постъпил първия акт и е приел, че е налице установено по безспорен начин извършено нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, да издаде наказателно постановление, в което изрично да посочи, че санира на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допусната нередовност в акта, като посочи правилната квалификация на нарушението. Вместо да действа по така предвидения от закона начин, той е прекратил с мотивирана резолюция производството на основание чл.

54 ал. 1 т.7 от ЗАНН, при което вторият АУАН и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени при съществено процесуално нарушение, а това налага отмяната на НП. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че до този резултат – отмяна на наказателното постановление – би се достигнало и в случай, че мотивираната резолюция бе издадена преди издаване на втория по ред АУАН, също изводимо от разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Това е така, защото при наличие на стабилен административен акт за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство, е недопустимо за същото нарушение, за което административно наказателното производство е прекратено на основание чл. 54 ал.1 т.1 – т.8 от ЗАНН , да бъде съставян втори акт.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.3 т.2 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №23-1085-003868/05.01.2024г. на Началник група при Сектор “Пътна Полиция” при ОД на МВР - Русе, с което на Л. Г. Х. с ЕГН:********** му е наложено наказание “глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4