Решение № 973 от 06.08.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Варна, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110201069 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. Я. Ч., ЕГН: ********** с адрес: гр.Варна, ул.“*** чрез процесуален представител срещу Наказателно постановление № 1082/02.02.2026 г. на Зам. Кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на осн. чл. 178Е от ЗДвП на Д. Я. Ч., ЕГН:********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 51, 13 евро /100 лева/.

С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, което се намира, че неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание явява се проц.представител, които моли да бъде потвърдено наказателното постановление и да бъдат присъдени разноски по делото за възнаграждение на юрисконсулт.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

1

На 12.12.2025 г. в около 15. 00ч. в гр. Варна на ул. "***" срещу №* жалбоподателят паркирал на тротоара лек автомобил "Опел" с рег. № *** върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място.

Това обстоятелство било установено от служители на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община-Варна, а нарушението било квалифицирано като такова по чл. 94, ал. 3 от ЗДП .

Съставен бил фиш за паркиралия автомобил, в който било вписано мястото на паркиране, както и обстоятелство, че е осъществено паркиране върху тротоар от Д. Я. Ч..Срещу съставения фиш били депозирани възражения, след което фишът бил анулиран, а св. К. М. Т. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателката. В АУАН били вписани обстоятелства на извършване на нарушението – че е паркирала автомобила върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място. Била посочена правна квалификация на нарушението. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която вписала в съдържанието му, че ще обжалва НП.Въз основа на така съставения акт на 02.02.2026 г. АНО издал НП, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП , на осн. чл. 178 Е от ЗДвП наложил на жалбоподателката административно наказание "Глоба" в размер на 51, 13 евро /100 лева/.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите К. М. Т. и К. Й. П., чиито показания съдът кредитира.Приобщено към материалите по делото като писмено доказателство е писмо вх.№54937 от 08.07.2026г. на Община-Варна, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, както и писмо вх.№53205 от 02.07.2026г. на СГКК-Варна при АГКК.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК.

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед, като АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложената по преписката заповед.

При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът намира следното:

Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 94, ал. 3 ЗДвП "За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци". В обжалваното НП е 2 налично само и единствено твърдението "паркиране върху тротоар". Това твърдение влиза в съществено противоречие с нормата н а чл. 94, ал. 3 ЗДвП , която се твърди, че е нарушена. Нормата има две условия, относно паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/. Нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл. 98 /, а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение второ на нормата също не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия.

В конкретния случай съдът намира, че не е спазено от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Предвид това съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Издаденото наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл. 178 Е и чл. 94, ал. 3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2, 5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Описанието на тези обстоятелства е от съществено значение. От съществено значение е и да бъдат описани и приложени доказателства потвърждаващи нарушението. В тази връзка съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка.

Важни обстоятелства изясняващи фактите по делото не са били описани. Не е било посочено отстоянието и точното място на което е бил паркиран автомобила.Анализа на чл. 94, ал. 3, и санкцията на чл. 178 е ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар. С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което разстояние в случая не е установено въпреки наличието на изготвен и представен по делото снимковия материал. Обвинението за "паркиране върху тротоар" е в противоречие с изискванията на чл. 94, ал. 3 изр. 2 ЗДвП , като дори наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е налице "неправилност" и която точно забрана е нарушена. Констатираните пропуски на съществени белези на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран.С § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП се определя, че "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.От горното следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като улиците 3 са приравнени към пътищата, следователно тротоарът е и част от самите улици. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Същото определение може да се намери и в т. 2 от ДР на Наредба на МРРБ № 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата –"Път" е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.По делото е било установено, че към инкриминираната дата поземленият имот, където е бил паркиран автомобила е собственост на физически лица, тъй като не е проведена процедура по уреждане на регулационните отношения със собствениците на поземлен имот с идентификатор ***, респективно не е налице придобиване на собствеността от общината по предвидения в закона ред.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на 04.12.2019 г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. На съда са представени доказателства –договор за правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата . Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 когато съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай производството по делото продължи в две съдебни заседания, не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 204, 52 евро /400 лв. /, определен съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо съдът намира, че следва да осъди Община-Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 204, 52 евро/400лева/.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , Варненски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1082/02.02.2026 г. на Зам.

Кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на осн. чл. 178Е от ЗДвП на Д. Я. Ч., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.“*** е наложено административно наказание Глоба в размер на 51, 13 евро /100 лева/.

Осъжда Община гр. Варна да заплати в полза на адв. Ж. Г. - АК Варна сумата в размер на 204, 52 евро/400лева/, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, предвид предоставената от него безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и на осн. чл. 63, ал. 3 4 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5