Решение № 290 от 03.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Несебър, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150100506 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.

От ищеца *** срещу Д. М. И. и М. И. Н. е предявен иск (след отказ от иска по останалите първоначално предявени претенции) за присъждане в условията на солидарност на сумата от 5345,96 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ***/23.05.2022г., ведно със законната лихва върху нея от 16.12.2024г. до окончателното изплащане.

Заявява се, че между ищеца, в качеството на кредитодател, и ответниците, в качеството на кредитополучатели-съдлъжници, бил сключен посочения договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът предал сумата от 5745,96 лева, която съдлъжниците се задължили да върнат ведно с фиксирана възнаградителна лихва в размер на 686,04 лева, на 12 равни погасителни вноски от по 536 лева, с краен срок на издължаване до 23.05.2023г. Сочи се, че по кредита има постъпило едно плащане от 30.10.2023г. в размер на 400 лева, като всички вноски по кредита са падежирали и задълженията на ответниците по договора възлизат на посочените по-горе суми.

Посочва се, че в хода на ч.гр.д. № 6936/2024 г. по описа на РС – Перник ищецът се снабдил с обезпечителна заповед във връзка предявения иск. С тези доводи се иска претенцията да бъдат уважени. Претендират се разноски, вкл. и от обезпечителното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответницата М. И. Н. е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се отсъствието на доказателства за реалното предаване на договорената по кредита заемна сума.

Заявява се нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

7-12 от ЗПК, респ. се обосновава частична неоснователност на претенциите. Прави се оплакване за нищожност на договорните клаузи, уговарящи размера на възнаградителната лихва по кредита и ГПР като противоречащи на добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Възразява се за частична неоснователност на претендираното обезщетение за забава предвид признатото погашение със сумата от 400 лева по кредита.

1

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Д. М. И. не е подаден отговор на исковата молба. В подадено впоследствие становище са изложени твърдения, че договор за потребителски кредит № *** от 23.05.2022г. е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 до т. 12 от ЗПК, че са нищожни клаузите от договора относно размера на възнаградителната лихва и ГПР, тъй като противоречат на добрите нрави. Моли да се приложат законовите последици при наличието на установени неравноправни клаузи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден договор с индивидуализирания в исковата молба предмет, както и, че той е изправна страна по него (предал е реално уговорената сума в заем, респ. е разпоредил същата в полза на ответниците); както и съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и задълженията на кредитополучателите по клаузите, изключващо неравноправност в отношенията; че клаузите по договорите са индивидуално уговорени; че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. че предвидени по договора застрахователни премии/такси нямат отношение към действителните разходи по този кредит; че договорът за кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания за форма и съдържание.

Ищецът основава претенцията си на договор за потребителски кредит № ***/23.05.2022г.

(на л. 7 – л. 10 от първоначално образуваното гр.д. № 103/2025г. по описа на Районен съд Перник).

В договора фигурират подписите на двете ответници и същият не е оспорен, поради което съдът приема, че с него се установява наличието на валидна облигационна връзка между страните. По силата на договора и съобразно разписка, подписана и от двете ответници и неоспорена по делото (на л. 11 от първоначално образуваното гр.д. № 103/2025г. по описа на Районен съд Перник) им била предадена в брой сумата от 5745,96 лв. – главница (представляваща общ размер на кредита по смисъла на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит). Посочената сума следвало да бъде върната на 12 месечни вноски в периода 23.06.2022г. – 23.05.2023г., ведно с лихва във фиксиран размер от 686,04 лв. Съобразно предвиденото в раздел 11, чл. 35 от Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят (Д. И.) и съдлъжникът (М. Н.) следвало да върнат сумите по договора при условията на солидарност.

Крайният извод на съда е, че са налице достатъчно доказателства (и то неоспорени от ответниците), които установяват наличието на твърдяната от ищеца облигационна връзка, както и предаването на сумата от 5745,96 лв. – главница по договора. Доказва се (от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна), че по договора е извършено плащане на главница в размер на 400 лв., поради което към момента е останало задължение за главница в размер на 5345,96 лв. Доказана е и изискуемост на вземането с оглед настъпилия краен срок за връщане на главницата – 23.05.2023г.

С оглед възраженията на ответниците и при собствена преценка съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит. Лихвеният процент по кредита е фиксиран и е в размер на 40,39 %, а годишният процент на разходите – 48,02 %, поради което не е 2 надвишен предвидният максимален процент на разходите от 50 % към момента на сключване на договора. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че посоченият в договора ГПР съответства на заложените в него плащания, като не се установяват други разходи, вкл. за такси, които да повлияят на ГПР. Следователно не се установяват твърденията на ответниците за нередности при формирането на ГПР и нищожност на договора за кредит на това основание.

С оглед всичко изложено до тук искът за главница се приема за основателен и следва да бъде уважен изцяло, в равностойността в евро - 2733,35 евро.

При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, които следва да са съразмерни с оглед направения отказ по отношение на част от предявените искове. От ищеца са доказани разноски в исковото производство от 406,30 евро – платено адвокатско възнаграждение, 306,78 евро – платен депозит за особен представител, 204,52 евро – платен депозит за вещо лице и 146,63 евро – платена държавна такса. Съразмерно на частта от иска, по отношение на която не е направен отказ и която се уважава с настоящото съдебно решение, на ищеца следва да се присъдят разноски от исковото производство в размер на 793,53 евро.

С настоящия съдебен акт съдът следва да се произнесе и за разноските в обезпечителното производство (т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС), които е направил ищецът: 20,45 евро за платена държавна такса, 460,16 евро – платен адвокатски хонорар. Сумата от 171,79 евро – такси по изпълнително дело и сумата 460,16 евро – адвокатски хонорар за образуване на изпълнително производство, не следва да се приемат за разноски, които подлежат на присъждане по чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като в тази разпоредба се предвижда присъждане на разноски „по производството“ (в случая по обезпечителното и исковото), а разноските по образуваното изпълнително производство стоят извън тях. Съразмерно на частта от иска, по отношение на която не е направен отказ и която се уважава с настоящото съдебно решение, на ищеца следва да се присъдят разноски от обезпечителното производство в размер на 358,36 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. М. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в г*** и М. И. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, да заплатят солидарно на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ сумата от 2733,35 евро (равностойност на 5345,96 лева), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ***/23.05.2022г., ведно със законната лихва върху нея от 16.12.2024г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 793,53 евро, представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на частта от иска, по отношение на която не е направен отказ и която се уважава с настоящото съдебно решение и сумата в размер на 358,36 евро, представляваща разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 6936/2024г. по описа на Районен съд Перник, съразмерно на частта от иска, по отношение на която не е направен отказ и която се уважава с настоящото съдебно решение

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

3

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4