Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15413 от 03.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43528/2025
Вид
Решение № 15413
Подписан
03.08.2026
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15413 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110143528 по описа за 2025 година

Производството е за делба, във фаза по допускане на делбата.

Ищцата И. И. С. извежда субективните си права при твърдения, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с административен адрес: *********************. Същата сочи, че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство и правна сделка. Ищецът навежда твърдения, че страните не могат да се поделят доброволно.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на недвижим имот- апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с административен адрес: *********************, между И. И. С., И. Т. А., И. Б. М., Т. П. Н..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И. Т.

А. и Т. П. Н., в който се изразява становище за основателност на иска.

В срока и реда по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Б. М..

В съдебно заседание отв. И. М. изразява становище, че дяловете на съделите са за Т. П. Н.6/ 12 ид.ч., за И. Т. А.- 4/12 ид.ч., за И. М.- 1/12 ид.ч.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от събраните писмени доказателствени средства, чрез н.а. № 131/ 26.04.1994г., т. XLIII,дело № 9547/ 1994г., че Т. П. Н. и И. И. С., и К.П.Н. и М.А.Н. са 1 придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с административен адрес: *********************. От представения договор за доброволна делба се установява, че процесният недвижим имот е предоставен в изключителен дял на Т.

П. Н. и И. И. С..

С решение № 239/ 23.10.1995г., постановено по гр. дело № 212/ 1995г. на Софийски районен съд е прекратен брака между Т. П. Н. и И. И. С., сключен на 28.11.1982г.

С решение № III- 16- 91/ 14.07.2008г., постановено по гр. дело № 1734/ 2007г. по описа на Софийски районен съд е прекратен брака между Т. П. Н. и И. И. С., скл. на 17.12.2005г.

Видно от представения н.а. № 122/ 03.04.2009г., т. I, рег. № 4411. дело № 115/ 2009г.Т. П.

Н. се е разпоредил с правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, като е дарил същата на низходящите от първа степен П. Т. Н. и И. Т. Н..

Установява се, че П. Т. Н.- М.а е починала на 29.07.2013г. и е оставила наследници по закон И. Б. М.- съпруг и Т. П. Н. и И. И. С.- възходящи от първа степен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването, с оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите за изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделител е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на иска на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да докаже: качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата; размера на притежавания дял.

В конкретния случай, от събраните писмени доказателства- на н.а. № 131/ 26.04.1994г., т. XLIII,дело № 9547/ 1994г., се установява, че Т. П. Н. и И. И. С. са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти чрез правна сделка- продажба, в съсобственост с К.П.Н. и М.А.Н.. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.

Конкретиката на случая сочи, че след скл. договор за доброволна делба, Т. П. Н. и И. И. С. са придобили правото на собственост върху недвижимия имот по силата на договор за доброволна делба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗС форма за действителност- писмена, с нотариална заверка на подписите. С оглед изложеното, с посочения договор е прекратена съществуващата между страните съсобственост, като идеалните части, които притежават съсобствениците са се превърнали в право на собственост върху реално определени обекти.

При така установеното, съдът счита, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод. Съгласно разпоредбата на чл. 21 СК (отм.), вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос 2 може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съгласно нормата на чл. 28 СК (отм.), при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Тъй като имотът е придобит по време на брака, чрез съвместен принос, то всеки от съпрузите притежава по ½ ид.ч. от процесния имот.

Тодов П. Н. се е разпоредил с 1/2 ид.ч. от имота като е дарил същата на П. Т. Н. и И. Т.

Н..

Установява се, че П. Т. Н. е починала и оставила наследници по закона съпруга си И.

Борислалов М. и възходящите си от първа степен Т. П. Н. и И. И. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 6 Закона за наследството (ЗН), когато починалият не е оставил деца или други низходящи, както е в случая, наследството се получава от неговите родители или само от този от тях, който е жив. По силата на нормата на чл. 8 ЗН братята и сестрите наследяват, когато починалият не е оставил нито деца или други низходящи, нито родители. Братята и сестрите получават цялото наследство, когато починалият освен низходящи и родители не е оставил и възходящи от втора или по-горна степен, а когато съществуват наследници от този ред, наследството се поделя между тях и братята и сестрите в определените от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗН части. Следователно братята и сестрите се изключват от наследяване, когато починалият е оставил низходящи или пък родители, и не се изключват, когато той е оставил възходящи от втора или по-горна степен.

От тази гледна точка следва да се изхожда и при приложението на чл. 9, ал. 2, изр. 2 ЗН.

Тъй като преживелият наследодателя родител изключва възможността братята и сестрите да наследяват, следва, че под възходящи по смисъла на чл. 9, ал. 2, изр. 2 ЗН се разбират само възходящите от втора или по- горна степен (чл. 7 ЗН), а не и възходящите от първа степен (чл. 6 ЗН). В обобщение, когато наследодателят е оставил съпруг и родител, само те наследяват, а не и неговите братя и сестри.

В аспекта на изложеното, след открИ.е на наследството призовани към наследяване са преживелият съпруг И. Б. М. и възходящите от първа степен Т. П. Н. и И. И. С..

Съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. За определяне размера на наследствения дял на съпруга, когато той наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни деца, има значение срокът на брачния му живот по последния брак, прекратен със смъртта на наследодателя. Конкретиката на случая сочи, че наследството на П. Т. Н. е открито преди навършването на десет години от скл. на брака, поР. което И. Б. М. получава половината от наследството.

Във връзка с възражението на отв. И. Б. М. следва да се посочи следното: братята и сестрите не са от един и същ ред на наследяване с родителите. Последните са отделен ред наследници по чл. 6 ЗН, а братята и сестрите са от следващия ред по чл. 7 ЗН и зл. 8 ЗН.

3 заедно с възходящи от втора и по-горна степен. При наследяване на съпруга заедно с родители по чл. 9, ал. 2 ЗН е изключено наследяването от братята и сестрите.

И. И. С. е придобила 1/2 ид. ч. от имота при прекратяване на брака ид.ч. (1/2. от 1/8 идч.) от имота при открИ.е на наследството на П. Т. Н.. с Т. П. М. и 1/16

Т. П. Н. е придобил 1/16 ид.ч. от имота при открИ.е на наследството на П. Т. Н..

И. Б. М. е придобил 1/8 ид.ч. от имота при открИ.е на наследството на П. Т. Н..

И. Т. Н. е придобила 1/4 ид.ч. от имота по силата на дарението, извършено от И. Б. М..

След аритметично уравнение на дяловете, дяловете на съсобствениците в имотите са, съответно И. И. С.- 9/16 ид.ч., Т. П. Н.- 1/16 ид.ч., И. Б. М.-2/16 ид.ч., И. Т. Н.- 4/16 ид.ч.

В обобщение, дяловете на съсобствениците в процесния имот са: И. И. С.- 9/16 ид.ч., Т. П.

Н.- 1/16 ид.ч., И. Б. М.-2/16 ид.ч., И. Т. Н.- 4/16 ид.ч.

Изложеното обуславя извод, че между страните е възникнала съсобственост на процесните недвижими имоти и следва да бъде постановено решение, с което да бъде допусната делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с административен адрес: *********************. , при квоти: И. И. С.- 9/16 ид.ч., Т. П. Н.- 1/16 ид.ч., И. Б. М.2/16 ид.ч., И. Т. Н.- 4/16 ид.ч.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА делба между И. И. С., с ЕГН **********, Т. П. Н., с ЕГН **********, И. Б.

М., с ЕГН ********** и И. Т. Н., с ЕГН ********** на недвижим имот- апартамент № 3, с административен адрес: *********************, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 68,89 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***,

***, под обекта: няма, над обекта:***., при квоти: И. И. С.- 9/16 ид.ч., Т. П. Н.- 1/16 ид.ч., И. Б. М.-2/16 ид.ч., И. Т. Н.- 4/16 ид.ч.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4