Решение № 135 от 26.07.2021, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Провадия , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100419 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава четиридесет и девета от ГПК.

Делото е образувано въз основа на молба вх. № 1388/14.04.2021 г., подадена от А.. К.

Х., ЕГН **********, с искане да бъде допусната по отношение на община **** промяна в имената на молителя от „А.. К. Х.” на „А.С.”, с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

В молбата се твърди, че молителят е роден на 01.04.1983 г. в гр. ****, като при раждането му имената му били А.К. Х.ов и че по време на „Възродителния процес” имената му били променени на А.К.К.. През 1992 г. по искане на родителите му бащиното и фамилното му име били възстановени на „К. Х.”, а собственото му име останало „А.” по настояване на майка му, тъй като още от раждането му била допусната техническа грешка и вместо „А.”, каквото било името на дядо му, бил записан с името „А.”. Излага, че преди повече от десет години се е установил да живее в Република *****, където сключил граждански брак. Твърди, че в регистрите по гражданско състояние в Република ***** бил записан с имената „А.С.” и че никой в **** или в ***** не знае, че в българските му документи за самоличност е записан с името „А.”. На 12.11.2020 г. се родил синът му Д.С..

Всички приятели и познати знаели имената А.С.. Освен това имената „А.. К. Х.” му създавали пречка от административен характер в двете държави, на които е гражданин – Република **** и Република *****. Това несъответствие в имената създавало проблеми с идентификацията му в отношенията му с администрацията в двете държави. Заявява, че не желае повече да носи по документи имената „А.. К. Х.”. Различието в имената било неудобно и обществено неприемливо, което налагало тяхната промяна.

По изложените съображения моли за уважаване на молбата.

Заинтересованите страни Община **** и Кметство с. ***** не са изразили становище по същество.

Районна прокуратура – ****, ТО - Провадия не е изразила становище по молбата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителят, редовно призован – не 1 се явява, а се представлява от адвокат С.З., който поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. За заинтересованите страни, редовно призовани, не се явява процесуален представител. За РП – ****, ТО - Провадия, редовно призована, не се явява представител.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото писмени доказателства, представени от молителя: акт за раждане № 1498/05.04.1983 г., съставен от Общ.НС - ****; удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 14/08.04.2021 г., издадено от Община *****; удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 0009/15.03.2021 г. от община *****; удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 1498/05.04.1983 г. от Общински народен съвет ****; заверено копие от лична карта на А.. К. Х. № 647503368; заверено копие със заверен превод на лична карта издадена от Р ***** серия А26ST37386 на А.С. и служебно направена справка в НБД „Население” се установява, че молителят А.. К.

Х., ЕГН ********** /с български имена А.К.К./ е роден на 01.04.2983 г. в гр. **** от родители: баща К. Х.ов М. /с български имена К.А.К./ и майка А. А.ова М.а /с български имена С.А.К./. В акта за раждане със забележка е отбелязано от длъжностното лице по гражданско състояние, че съгласно удостоверение – заявление № 756/05.02.1992 г. и § 2, ал.

6 от ЗИЗИБГ е допусната промяна на името на бащата, което следва да се чете: К. Х. М., и заявление № 757/05.02.1992 г. и § 2, ал. 6 от ЗИЗИБГ името на майката е променено и следва да се чете: А. А. М., имената на детето да се четат: А.. К. Х.. От направената служебно справка в НБД „Население” е видно, че молителят е записан с имената А.. К. Х., а родителите му са записани с имената: К. Х. М. – баща и А. А. М. - майка, съпругата на молителя е записана с имената Г. Х. и сина на молителя – с имената Д.С.. Според представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, името А.. К. Х. и имената А.С. са имена на едно и също лице. Представено е и удостоверение за раждане на Д.С., роден на 12.11.2020 г., ЕГН ***, с място на раждане ***** и родители: майка Г. Х. и баща А.. К. Х.. В българската лична карта молителят е записан с имената А.. К. Х., а в турската – А.С.. Същият има регистриран постоянен адрес в с. *****, община *****, ул.

„Седма” № 7 и настоящ – в *****, но същият не е уточнен.

От служебно изисканите от съда: справка за съдимост с рег. №

385/18.05.2021 г., издадена от Бюро „Съдимост” при РС – Провадия, от която е видно, че за извършено деяние на 20.07.2005 г., на основание чл. 343б, ал. 1 НК, вр. чл. 78 А НК с присъда от

27.10.2005 г. по НАХД № 440/2005 г. на РС-Провадия, влязла в сила на 12.11.2005 г., лицето А.Х. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв., към днешна дата молителят не е осъждан; писмо с вх. № 1982/27.05.2021 г., ведно със справка от 21.05.2021 г. от Община ***** отдел „Местни данъци и такси“ за наличие или липса на задължение, от което се установява, че молителят няма задължения към общината, в посочения по-горе смисъл; писмо с вх. №

1983/27.05.2021 г. от Община ****, Дирекция „Местни данъци и такси“, от което се установяват, че към 20.05.2021 г. лицето А.Х. не фигурира в регистъра на данъчните субекти на Община ****, за лицето към 20.05.2021 г. няма начислени задължения, няма извършени плащания за местни данъци и такси към Община ****; писмо с вх.

2028/25.05.2021 г. от ТД на НАП ****, с което уведомяват, че съгласно извършена проверка в информационния масив на НАП **** към 25.05.2021 г. А.Х. има задължения, част от които погасени по

2 давност/отписани задължения; писмо с вх. 2075/01.06.2021 г. от ОД на МВР ****, от което се установява, че на лицето А.. К. Х. не са налагани мерки за административна принуда по ЗБЛД, както и че лицето А.Х. е въведено като извършител по ДП № 2084/02.08.2005 г. по описа на РУ на МВР – Провадия за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 1 НК. Разследването на ДП е приключило с мнение за повдигане на обвинение и на 08.08.2005 г. е изпратено на РППровадия. писмо с вх. 2251/14.06.2021 г. от РП-****, ТО-Провадия, от което се установява, че на 25.08.2005 г. е внесено в РСПровадия постановление по чл. 78А НК за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК срещу А.Х..

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетеля К. А. Х. – леля на молителя. Свидетелят посочва, че племенникът заминал за ***** през 1989 г. с майка си и баща си и оттогава живеел там. Той се оженил преди 4 години. Жена му била от *****. Племенникът си идвал в **** на годината 2-3 пъти. Знаела, че със съпругата му имат проблеми с визите, защото те сключили граждански брак тук, но като направили молба за виза в *****, имало несъответствие с имената и той имал проблеми. Той си идвал със съпругата си в **** с виза. Двамата имали дете, което е на 7-8 месеца. Идвали си миналия месец, за да направят паспорт на детето. Знае, че жена му има проблеми с получаване на виза, заради имената на А.. В *****, доколкото знае, той бил записан с името „А.”, а тук е записан със „с“. На село никой не го знаел като А., а като А.. Той бил така само по документи. В пощата, в кметството като се получило нещо, не го знаели като А., а като А.. Знае, че при подготовка на документите в Консулството в ***** имали проблеми.

Племенникът имал българско и турско гражданство. Там бил записан като А.С.. Откакто А. се оженил имали повече проблеми с имената. Съпругата му си подготвяла документи за да вземе българско гражданство, за да могат да пътуват до ****, защото тук имали баба, дядо, роднини.

Съдът отчита заинтересоваността на свидетеля, произтичаща от факта, че е леля на молителя, но кредитира и възприема показанията на свидетеля като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Така установените обстоятелства по делото обосновават следните правни изводи:

Името е съществен белег – постоянно словесно обозначение на всяко физическо лице, което трайно го индивидуализира и отличава от всички други лица. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. То не може да бъде променяно извън рамките на посочените от закона начини, освен само по съдебен ред и при наличие на определени в закона предпоставки, предвидени в разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно: когато името или отделен негов елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона липсва обозначение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но съгласно разрешенията дадени в трайната съдебна практика, това са такива обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.

Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко те са важни законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г. по г. д. № 227/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в 3 различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. С решение № 138 от 19.03.2009 г. по г. д. № 611/2007 г. на ВКС, II г.о. е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.

В допълнение към гореизложеното е необходимо да се отбележи, че за да се промени определено име /собствено, бащино или фамилно/ поради наличието на важни обстоятелства, които налагат това, необходимо и достатъчно е да е налице едно важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар и в цитирания нормативен текст това понятие да е употребено в множествено число.

По искането за промяна на собственото име:

В Закона за гражданската регистрация семейните, етническите и религиозни традиции са зачетени като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани. Пример за това са законодателните разрешения, дадени с разпоредбите на чл. 13 от ЗГР и чл. 14, ал. 1 от ЗГР. Етническите традиции на лицето следва да бъдат зачетени и при искане за промяна на имената му, тъй като право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си – индивидуалност, при която е отчетена и етническата му, семейна и религиозна принадлежност. Когато едно лице произхожда от определена етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 от ЗГР, даващо основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето /в този смисъл решение № 705/2002 г. па г. д. № 705/2002 г. на ВКС, II г.о., решение № 342/23.04.2010 г. по г. д. № 80/2009 г. на ВКС IV г.о./.

По настоящото дело безспорно се установи, че молителят А.. К. Х. е от турски произход, че в семейството и обществото е известен със собствено име А., макар записаното при раждането му име да е А.. От представения по делото акт за раждане обаче се установява, че бащиното име на майката е било А.ова, поради което съдът приема, че името на дядо му по майчина линия, чието име носи молителят, е било А., а не А.. Тези обстоятелства обуславят извод, че молбата за промяна на собственото му име е основателна.