Решение № 80 от 02.07.2021, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Ловеч , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500206 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.258 от ГПК

Постановено е съдебно решение №21/22.02.21 г. по гр.д.№1468/20 г. по опис на ЛРс, с което е отхвърлен предявеният от „Кедър 92“ ЕООД с ЕИК 110566456 със седалище и адрес на управление гр.Ловеч ул.““Цар Освободител“ №58 представляван то ЦВ. Д. Ц. против „Чез Разпределение България“ АД с ЕИК 130277958 гр. София 1784, бул. "Цариградско шосе" № 159, БенчМарк бизнес център“ представлявано от П. Х., В. Л. С. и Д. Р. иск с правна квалификация чл.79 ал.1 т.1 пр.1 ЗЗД да се осъди ответника против „Чез Разпределение България“ АД да изпълни задължението си по договор от 15.10.2018 г. да присъедини към електроразпределителната мрежа обектът на дружеството цех-производство на мека мебел, находящ се на адрес гр.Ловеч ул.“Хан Кубрат“ с кад. идентификатор ***., отхвърлил е искането на ищеца за присъждане на разноски и е осъден на основание чл.78 л.3 от ГПК „Кедър 92“ ЕООД с ЕИК 110566456 със седалище и адрес на управление гр.Ловеч ул.““Цар Освободител“ №58 представляван то ЦВ. Д. Ц. да заплати на Чез Разпределение България“ АД с ЕИК 130277958 гр. София 1784, ***, БенчМарк бизнес център“ представлявано от П. Х., В. Л. С. и Д. Р. сторени разноски в размер на 80 лв., като решението е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника „Проджект Планинг ЕНД мениджмънт“ ООД и Община-Ловеч.

1

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1499/12.03.21 г./п.кл.10.03.21 г./ от КЕДЪР 92" ЕООД с ЕИК 110566453, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. .Дар Освободител" № 58, представлявано от ЦВ. Д. Ц., с ЕГН ***, в качеството му на управител чрез адв.Т. Г. - САК, срещу Решение №21 от 22.02.2021 г по гр.д. № 1468/ 2020г по описа на PCЛовеч, с твърдения, че то е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал клаузите на чл. 10 ал. 1 и 2. от договора, като съгласно чл. 20 от ЗЗД отделните уговорки на договора следва да се тълкуват не изолирано, а във връзка една с друга, а съгласно чл.1 от договора, крайната /основната цел на същия е присъединяването на въззивника към разпределителната електрическа мрежа на въззиваемия и ако съдът не е би тълкувал разпоредбата на чл. 10. ал. 2 от договора не изолирано, а във връзка с ал. 1 от същия този член, щял да стигне до обратния извод.

Твърди, че неправилно съдът е приел, че изпълнението на договора следва да се извърши на етапи, тъй като в чл. 11 договора изрично е заложено, че етапи не се предвиждат, т.е. дължимото действие като резултат се приема от страните за едно цяло.

За неправилни считат изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е можел да наведе претенция и неустойка от вреди от забавата от „първия етап" (неизпълнение на чл. 10, ал. 1 от договора), тъй като самостоятелни етапи по договора не са уговорени, поради което и ищецът не би могъл да претендира вреди, неустойка или друго за неизпълнение / забавено изпълнение на първия срок (етап), нито пък ищецът би могъл да заведе иска за реално изпълнение на чл. 10, ал. 1 от договора при забава на ответника отново по същата причина това не е самостоятелен етап.

Изтъква, че първият срок е шестмесечен и започва да тече от заплащането от ищеца на дължимата цена по присъединяването - т.е. от 15.10.2018 г , за което спор между страните по делото няма. Сочи, че в този срок ответникът е бил длъжен да извърши проектиране на съоръженията и да постигне издаването на разрешение за строеж и действително този срок е уговорен в полза на длъжника. Твърди, че като срочно, това задължение става изискуемо с изтичането на срока (16.04.2019г) и длъжникът изпада в забава (чл. 84 от ЗЗД). Счита, че няма спор между страните, че по отношение на това задължение длъжникът е изпаднал в забава, тъй като разрешение за строеж е издадено едва в хода на първоинстанционното производство. Твърди, че в чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено, че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията е 8 месеца от датата на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж. Изтъква, че ако не е била взета предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от договора (или същата не съществуваше в този си вид), то изводите на първоинстанционния съд биха били правилни - ответникът не е изпаднал в забава, тъй като задължението му по чл. 10. ал. 2 от договора все още не е изискуемо - то става такова едва с 2 издаването и влизането в сила на разрешението за строеж.

Изтъква, че съобразявайки гореизложеното становище за неделимост на престацията на етапи (такива не са уговорени) и съобразявайки също текста на чл. 10, ал. 1 от договора, то при тълкуването на съда би се стигнало до абсурдната ситуация ищецът никога да не би могъл да предяви иск за неизпълнение (забавено изпълнение) на задължението на ответника (крайната цел) - да се извърши присъединяването на ищцовото търговско дружество към мрежата на ответника.

Излага, че е видно в договора, че е заложено и допълнително условие modus (в ал. 2 на чл.

10), което визира, че за да започне да тече вторият срок следва не само разрешението за строеж да е издадено, но и да е влязло в сила. Сочи, че това условие може да повлияе на изпълнението на договора само в случай, че издаденото разрешение за строеж е обжалвано от заинтересовано лице по чл. 149, ат. 2 от ЗУТ. Счита за видимо, че изпълнителят (ответникът) е искал да се застрахова в случай на обжалване на издаденото разрешение за строеж, тъй като сроковете по движение на административното дело в такъв случай трудно могат да бъдат предвидени т.е. разумното тълкуване на чл. 10. ал. 2 от договора следва да е от датата на издаденото и влязло в сила (в случай, че е обжалвано) разрешение за строеж и в този случай срокът за изпълнение на договора би следвало да спре да тече и изтеклият срок от издаването до влизането в сила на разрешението на строеж да не се брои и съответно длъжникът - изпълнител да не може да изпадне в забава.

Сочи, че гореизложеното, обаче, е изцяло ирелевантно в настоящия случай, тъй като това разрешение за строеж не е обжалвано, нито пък тази клауза е предмет на спор между страните.

Изтъква, че така, в случай, че не е налице обжалване на издаденото разрешение за строеж, то максималният срок за изпълнението на крайното задължение - присъединяване на ищеца към мрежата на ответника е 14 месеца - 6 месеца за издаване на разрешението за строеж и след това още 8 месеца за изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръженията.

Твърди, че срокът за изпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 от договора (окончателното) е поставен в зависимост от срока, в който е изпълнено първото задължение чрез т.нар. „относително определен срок''.

Излага, че действително, ако разрешението за строеж е било издадено в срок по-ранен от определения в ал. 1 на чл. 10 шестмесечен срок (например, след 3 месеца), то осеммесечният срок по ал. 2 е щял да започне да тече именно след тези три месеца, но обратното не важи след като изпълнителят е изпаднал в забава в изпълнение на първото си задължение, то срокът по второто задължение започва да тече не от вече забавеното изпълнение на първото задължение, а от определения в ал. 1 краен шестмесечен срок, в който срокът в полза на длъжника е изтекъл и задължението е вече изискуемо. Счита, че тълкуването на съда обезсмисля напълно съществуването на разпоредбата на ал. 1 от чл. 10, а видимо не това е 3 била целта на страните, след като тя е включена като част от съдържанието му.

Моли съда да отмени изцяло атакуваното решене на ЛРС и да уважи в пълен размер предявените претенции и да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от «ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ» АД,със седалище и адрес на управление:гр. София 1784, ***,

БенчМарк бизнес център ЕИК 130277958 /ЧЕЗРБ/, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Нели Сидерова, с който моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да постанови решение, с което да остави без уважение подадената въззивна жалба и изцяло да отхвърли ипщовата претенция. Твърди, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, съобразено с доказателствата по делото.

Счита, че правилни са решаващите изводи на съда относно това, че към датата на подаване на исковата молба не се е осъществило условието, уговорено в сключения между страните договор - издаване на разрешението за строеж за съоръженията за присъединяване, издадено на 16.12.2020 г. и влязло в сила на 04.01.2021 г.

Твърди, че видно от клаузата на чл. 10, ал.2 от договора за присъединяване срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е осем месеца от датата на издаденото разрешение за строеж, а този срок и към настоящия момент не е изтекъл, поради което претенцията на ищеца правилно не е уважена. Счита за неоснователни оплакванията на ищеца как съдът не бил преценил правилно клаузите на сключения между страните договор. Сочи, че правилно съдът е посочил на ищеца, че във връзка с забавата за издаване разрешението за строеж за ищеца е имало други възможности за защита на правата му.

Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да отхвърли изцяло предявения иск.

Моли да им се присъдят направените разноски във въззивната инстанция, включително да юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Подаден е и отговор на въззивната жалба от Проджект Планинг енд Мениджмънт" ООД, ЕИК 175216595, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***А, представлявано заедно и поотделно от управителите Д. АЛЬ. СТ. и Б. Д. С. чрез адвокат Д.

ИВ., САК.

Счита, че въззивната жалба е неоснователна, респективно, че Решението е правилно и законосъобразно.

Твърди, че съвсем правилно първоинстанционният съд е възприел и анализирал установената фактическа обстановка по настоящото дело. (стр. 2 и стр. 3 от Решението), правилно съдът е установил, че страните „КЕДЪР 92" ЕООД и „ЧЕЗ Разпределение 4

България" АД са обвързани от сключения между тях Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България" АД от 15.10.2018 г. („Договорът")

Сочи, че правилно съдът е анализирал всички извършени процедури по проектиране и съгласуване на изготвения проект за присъединяване на обекта на „КЕДЪР 92" ЕООД към разпределителната електрическа мрежа, включително и издаването на Разрешение за строеж № 143/16.12.2020 г. и влизането му в сила на 04.01.2021 г.

Противно на изложението във въззивната жалба на „КЕДЪР 92" ЕООД счита, че Решението е съвсем правилно и ясно и последователно мотивирано и от правна страна и съвсем правилно съдът е установил, че поетите задължения от страна на „ЧЕЗ Разпределение България" АД по Договора са структурирани на два етапа. Излага, че първият етап е този по проектирането, съгласуването на проекта, издаване и влизане в сила на съответното разрешение за строеж, вторият етап започва от датата на влизане в сила на съответното разрешение за строеж и за него е установен срок от 8 месеца, който срок е уговорен в полза на изпълнителя по Договора - „ЧЕЗ Разпределение България" АД.

Излага, че разделянето на услугата, за която се е задължило „ЧЕЗ Разпределение България" АД с Договора, на два етапа е ясно и недвусмислено установено в чл. 10 от Договора и не случайно двете фази на изпълнение са отделени и в отдели клаузи в двете алинеи на чл. 10 от Договора.

Твърди, че на основание чл. 10, ал. 2 от Договора: Срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 8 (осем) месеца от датата на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж.

Счита, че мотивите на съда на стр. 4, абз. 6 и следващи от Решението са безкрайно точни и правилни и правилно съдът е приел, че: