Решение № 7316 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7316 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20231110170465 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Р. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1763,21 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 19.06.2023 г. до окончателното й погасяване, 347,73 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.06.2023 г., 48,87 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 19.06.2023 г. до окончателното й погасяване, и 9,64 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 34004/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на 1 топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. на стойност 1763,21 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.4.2022 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 48,87 лв.

Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 347,73 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.06.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 9,64 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Р. Т. М. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между страните, тъй като не е представено актуално удостоверение за наследници на *** М.а и ответникът не е посочен като собственик в списъка на етажните собственици. Оспорва да е действително доставено претендираното количество топлинна енергия до имота. Счита, че договора, сключен между ищеца и „Нелбо“ АД е неотносим по спора и същевременно срокът му е изтекъл. Сочи, че не са представени доказателства да са публикувани общите условия, съгласно изискванията на чл. 150, ал.2 ЗЕ. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. По отношение на претенцията за обезщетение за забава, твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като липсва покана. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Конституираното трето лице – помага „Нелбо“ АД в предоставения от съда срок сочи, че начисляването на потребената в процесния имот топлинна енергия за периода, предмет на иска, е извършено съгласно правилата, залегнали действащите към съответните моменти законови нормативи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том XIV, рег. № 14329, дело № 2264/2006 г., по силата на който трето на спора лице – *** М.а е придобил недвижим имот, представляващ Апартамент № 76, находящ се в сградата на ******, и същият на 19.02.2007 г. е подал заявление до ищцовото дружество за откриване на партида за топлоснабдяване на закупения имот.

Представено е Удостоверение, издадено от ГИС София, видно от което стар адрес: гр. ***** се отнася за многофамилна жилищна сграда с пет входа, отразена с идентификатор *****, е със настоящ адрес: гр. София, ж.к. ***** От приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № ****г., издадено от Столична община – район „Витоша“ на *** М.а, същата е починала, като вдовица на 16.07.2012 г. и единствен нейн наследник е ответникът Р. Т. М. – син, който на дата 03.06.2015 г. е подал заявление до ищцовото дружество за откриване на партида за отопление на същия имот с аб. № *** на негово име, видно от приетото заявление – декларация на л. 33 от делото.

Представен е протокол от общото събрание на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, *****, видно от който е взето решение индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, да се извършва от третото лице – помагач „Нелбо“ АД и да се сключи договор за тази услуга, както и Договор от 02.06.2017 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

2

По делото са представени обща фактура № *****. след годишното изравнение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сумата от 885,79 лв., обща фактура № **** г. след годишното изравнение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата 681,43 лв. след приспадане на извършени плащания, обща фактура № *****след годишното изравнение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата 965,48 лв., справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.06.2022 г., както и изравнителни сметки, талони за отчет на уредите за дялово разпределение в процесния имот, изготвени от ТЛП, както и документ за лиценз на общия топломер

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Нелбо“ АД. Посочено е, че през исковия период в процесния имот според ФДР е имало 3 бр. монтирани отоплителни тела с ИРРО. Според главните отчети и изравнителните сметки абонатът е осигурил достъп до имота и главните отчети от 20.06.2020 г., 12.05.2021 г. и 16.05.2022 г. са подписани.

Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 104.27 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана по монтиран водомер. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2552,28 лева.

Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 1784,13 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 1763,21 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 05.06.2023 г. – 357,07 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. е 48,87 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 16.10.2020 г. – 05.06.2023 г. е в размер на 9,62 лв.

Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., която е в размер на 1663,17 лв., а дължимата лихва за периода 15.08.2021 г. – 14.07.2023 г. е в размер на 216,98 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е 3 погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.