Определение № 1577 от 12.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1577 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, подадена чрез пълномощника адвокат Х. М., против Определение № 4467 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 15729/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно, тъй като съдът не е съобразил практиката на ВКС, най-новата практика на СЕС и представените по делото доказателства, според които в искането за отпускане на кредит ищецът бил декларирал месечни приходи от 3 800 лв., живеел в жилището на родителите си, не отглеждал деца под 18 години, имал сключен трудов договор, освен това бил едноличен собственик на капитала на „Абсолют 13“ ЕООД и управител на „Нерд Тех“ ЕООД, а съгласно справка от ТП на НОИ осигурителният му доход за месец август 2023 г. бил 3 285,23 лв., за месец септември 2023 г. – 3 400 лв., за месец октомври 2023 г. – 3 316,52 лв. Счита, че тези данни опровергават изцяло декларираните от страните по договора за безплатна правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на ищеца, като поведението на ищеца представлявало злоупотреба с права с цел получаване на материална облага чрез недобросъвестност и шиканиране на процеса.

Отделно от това твърди, че на ищеца не се дължат разноски за производството, тъй като било инициирано в условията на злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК. В тази насока сочи, че ищецът бил предявил в Районен съд – Пловдив четири идентични иска срещу ответника с една единствена цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер – в пъти по-висок от самите осъдителни претенции, като имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи. Посочва, че съобразно установената съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, 1 като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Посочва съдебна практика в този смисъл. Счита, че разделянето на споровете с множество производства водело и до отделни съдебни решения, респективно до издаване на отделни изпълнителни титули, с което допълнително се утежнявало положението на ответната страна в качеството й на длъжник по безброй изпълнителни дела, завеждани от ищците по гражданските дела от една страна и от процесуалните им представители от другата страна въз основа на присъдените им в лично качество разноски по договори за безплатна правна помощ, също сключвани в условията на злоупотреба с право, доколкото ищците в по-голямата си част не били материално затруднени лица. На тази незаконосъобразна практика следвало да се противодейства с присъждането на разноски само за едно производство.

На следващо място твърди, че при определяне размера на възнаграждението първоинстанционният съд не е съобразил най-новата практика на СЕС, а именно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. и не е взел под внимание поведението на ищеца, изразяващо се в депозиране на четири еднакви искови молби, както и обстоятелството, че съдът не е обвързан от Наредба № 1/2004 г. при определяне на размера на възнаграждението.

По тези съображения моли да бъде постановено определение, с което да бъде изменено Решение № 780 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 15729/2023 г., като бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост.

Представя писмени доказателства: искане за отпускане на кредит, справки от ТРРЮЛНЦ – 2 броя, справка от ТП на НОИ.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата А. Д. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „С. № .. чрез пълномощника си адвокат Е. И. намира частната жалба за неоснователна. Оспорва като несъстоятелни доводите на жалбоподателя за злоупотреба с права, като счита, че наличието на много на брой идентични договори между страните с една и съща клауза за неустойка е довод за злоупотреба на „Сити Кеш“ ООД с потребителските права на ищеца и последният е свободен да предяви отделни искове по всеки договор.

Счита за недоказани доводите на жалбоподателя за материалното състояние на ищеца, тъй като се основавали на неактуални данни за доходите му. Сочи съдебна практика, според която е недопустимо съдът да извършва проверка на предпоставките по чл. 38 от ЗАдв., респективно да събира доказателства дали страната е материално затруднена или не, тъй като това са отношения между доверител и адвокат, като е достатъчно да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗАдв.

Възражението на другата страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен не е основание тази страна да се освободи от разноски, тъй като адвокатът вече е осъществил действия по защита на страната, следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно разпоредбите на чл. 78 от ГПК.

На следващо място като се позовава на практиката на СЕС счита, че постановеният съдебен акт не следва да се изменя в частта за разноските, тъй като антиконкурентният ефект не може да бъде постигнат чрез замяна на тарифата по НМРАВ с тарифата по НЗПП.

Приемането за приложима на НЗПП и произволното определяне на адвокатското възнаграждение демонстрирало непознаване на основите на конкурентното право. Основен принцип, изразен в практиката на общностните съдилища, бил, че всеки икономически оператор трябва независимо да определя политиката, която възнамерява да провежда на 2 пазара. Съответно не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.

101 от ДФЕС ефект, а именно да се постигне свободна и лоялна конкуренция, което е основание за образуване на наказателна процедура от Европейската комисия за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на съюзното право.

Счита, че за да се извърши преценка относно размера на адвокатския хонорар, който следва да се определи от съда, по аналогия следва да се приложи възприетото в практиката на СЕС разрешение относно „разумността“ на разноските, като разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, като се вземат предвид факти като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. Съдебните разноски, които трябва да могат да бъдат възстановени на спечелилия делото потребител от загубилата страна, трябва да бъдат в достатъчен размер спрямо общата стойност на съдебното производство, за да нямат за последица разубеждаването на този потребител да приведе в действие правната защита, която му е предоставена с Директива 93/13. В този смисъл държавните-членки следва да определят граница, позволяваща разноските на потребителя да бъдат възстановени в разумен размер, който е пропорционален на разходите по съдебното производство относно неравноправния характер на договорна клауза, за да започне потребителят подобно дело.

Моли да бъде съобразена практиката на ВКС, формирана след постановяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, според която макар НМРАВ да няма обвързващ съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за определяне на адвокатско възнаграждение, включително при служебно определяне на възнаграждението.

Счита, че неправилно жалбоподателят посочва, че делото не се отличава с правна сложност, тъй като не било съобразено, че практиката е противоречива, за което свидетелства новопостановеното решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС относно правните последици от неточно и заблуждаващо посочване на ГПР в потребителския договор. Не бил съобразен и реално положеният труд от адвоката по изготвяне на исковата молба, усилията за проучване на релевантната практика на ВКС и СЕС.

Намира, че съдът е съобразил критерият, посочен от СЕС за пропорционалност на адвокатското възнаграждение – да бъдат покривани значителни и подходящи части от разноските на адвоката и по-конкретно положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, но и административно-техническата дейност за организиране на делото, която адвокатът извършва сам или калкулира във възнаграждението си пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител, включително административно-техническите си разходи за консумативи.

Поддържа, че присъждане на разноски, които не са разумни и пропорционални, ще стимулират ответника да сключва договори с неравноправни клаузи, тъй като при толкова ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 от ЗАдв., повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално затруднени потребители. Също така присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършват преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено найниската предлагана цена. Подобно поведение ще има като ефект осъществяване на некачествено правосъдие и изкривяване на конкуренцията. По тези съображения моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

3

Прилага определения на ВКС – 2 броя.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д. № 15729/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба на А. Д. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.“ № . п..ротив „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7 за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от сключения между страните договор за кредит от 20.04.2022 г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на договорите за потребителски кредит.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С Решение № 780 от 22.02.2024 г. съдът е уважил предявения иск, като е признал за установено в отношенията между страните, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 от ЗПК, клаузата за неустойка в чл. 11 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 665602 от 20.04.2022 г.

Осъдил е ответника да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, ап. 57, представлявано от Е. Г. И., адвокатско възнаграждение за осъществено на А. Д. В., ЕГН ********** безплатно процесуално представителство по делото в размер на 416,92 лв., определено от съда по реда на чл. 38, ал.