Определение № 721 от 14.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721 гр. София, 14.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

М. Христова като разгледа докладваното от М. Христова Касационно гражданско дело № 20248002102410 по описа за 2024 година

Производството е образувано по касационна жалба от М. Г. Т., чрез адвокат В. К., срещу решение №198/29.03.2024г. постановено от Окръжен съд – Велико Търново по в.гр.д.

№671/2023г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Насрещните страни А. Г. П. и М. Т. П. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Д. Б., оспорват жалбата. Твърдят, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Излагат, че първите три поставени въпроса са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. При определяне режима на личен контакт на детето съдът е подходил индивидуално, съобразил е неговото конкретно състояние и нужди. Излагат довод за неотносимост на поставения четвърти въпрос, тъй като в него се твърдят обстоятелства, които не са установени по делото. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Велико 1

Търново, постановил друго, с което определил режим на лични отношения между детето Л.

Т. Т. и неговите баба и дядо А. Г. П. и М. Т. П., както следва: 1/ През първите три месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение А. Г. П. и М. Т. П. имат право да виждат детето Л. Т. Т. всяка четвърта събота от месеца за един час за времето от 10:00 ч. до 11:00 часа, без участието на майката М. Г. Т., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП – Велико Търново, на място определено от ДСП – Велико Търново, като на тези срещи детето бъде водено и вземано от майка си или друго определено от нея лице. 2/ През следващите три месеца А. Г. П. и М. Т. П. имат право да виждат детето Л. Т. Т. всяка четвърта събота от месеца за два часа за времето от 10:00 ч. до 12:00 часа, без участието на майката М. Г. Т., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП – Велико Търново, на място определено от ДСП – Велико Търново, като на тези срещи детето бъде водено и вземано от майка си или друго определено от нея лице. 3/ През следващите шест месеца А. Г. П. и М. Т. П. имат право да виждат детето Л. Т. Т. всяка четвърта събота от месеца за три часа за времето от 10:00 ч. до 13:00 часа, без участието на майката М. Г. Т., на подходящо обществено място – парк, заведение и др. подобни, като вземат и връщат детето от дома на майката. 4/ След изтичане на тези преходни периоди А. Г. П. и М. Т. П. имат право да виждат и вземат при себе си детето Л. Т. Т., без присъствието на майката М. Г. Т., всяка втора неделя от месеца от 10:00 до 14:00 часа и всяка четвърта събота от месеца за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, като за тези контакти детето следва да се взема от адреса, на който живее и се връща на същия адрес. 5/ Всяка година на Коледните празници А. Г. П. и М. Т. П. имат право да виждат и вземат при себе си детето Л. Т. Т. на 26 декември за времето от 10:00 часа до 14:00 часа, както и на последния ден от Великденските празници - Светли понеделник за времето от 10:00 часа до 14:00 часа; - всяка година за рождения ден на детето Л. Т. Т., А. Г. П. и М. Т.

П. имат право да го виждат и вземат при себе си в деня, следващ рождения ден за времето от 10:00 ч. до 12:00 ч., ако деня е делничен и детето е на училище втора смяна респ. за времето от 15:00 ч. до 17:00 ч., ако е на училище първа смяна, а ако деня е почивен за времето от 11:00 ч. до 13:00 ч. Постановил още, че лични контакти между А. Г. П. и М. Т. П. и детето Л.

Т. Т. могат да се осъществяват и всеки друг път извън посочения по-горе режим, след постигнато между А. Г. П. и М. Т. П. от една страна и М. Г. Т. от друга страна предварително съгласие, при желание на детето за такива срещи. Указал на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] да осигури подходящ социален работник съответно психолог за изпълнение на горните мерки. Разпоредил на А. Г. П., М. Т. П. и М. Г. Т., както и на техните близки да оказват съдействие на служителите на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] при осъществяване на горните мерки.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че М. Г. Т. е майка на малолетното дете Л. Т. Т., родено на 06.10.2012г., а ищците А. Г. П. и М. Т. П. са негови баба и дядо по бащина линия. Посочил, че по делото не е спорно обстоятелството, че бащата на детето е починал на 01.07.2019г., като се е самоубил.

Съдът установил, че според социалния доклад от ДСП – Велико Търново, предоставен пред първостепенния съд, след смъртта на бащата, детето се отглеждало в семейната среда на 2 майката. Двамата обитавали наследствено жилище в [населено място], заедно с дядото по майчина линия. В жилището детето имало обособен детски кът отлични хигиенно – битови условия за живот. Посочено било, че майката е осигурила подходяща среда за отглеждане, развитие и възпитание на малолетния, като не са установени рискови фактори за неговото развитие. Не били установени дефицити в стила на родителство на майката. Между нея и детето съществувала емоционална привързаност. Малолетния Л. показвал отлична успеваемост в обучителния процес, бил мотивиран да се учи и развива; бил успешно социализиран в средата си. Пред социалните работници детето споделило, че не желае да се вижда с ищците, тъй като майка му била ударена от неговата баба. Във връзка с този инцидент, детето било насочено към ползването на социална услуга.

Съдът установил, че в представения във въззивното производство социален доклад било посочено, че детето Л. не е осъществявало срещи с ищците (негови баба и дядо) след 14.06.2023г. Заявило, че още било ядосано на баба си за това, че ударила майка му и не иска да се вижда с нея и дядо му. Отбелязано било, че детето ставало тревожно и видимо се напрягало по време на разговорите за тях. Майката била запозната с предлаганите социални услуги в общността и реда за тяхното ползване, но детето не посещавало такива.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели П. (съсед на ищците в [населено място]), Б. (съсед на ищците в [населено място]), Т. (чичо на детето), Х.

(баща на ответницата) и И. (учител на детето), от които приел за установено, че до смъртта на своя баща детето Л. е имало нормални отношения с А. П. и М. П. (негови баба и дядо по бащина линия). То често ходело при тях в [населено място], а баба му се занимавала с него в областта на музиката, рисуването, правела му фигурки, които то оцветявало. Констатирал, че контактите между тях прекъснали след смъртта на баща му и възникналия конфликт между баба му А. П. и неговата майка М. Т.. След него Л. се страхувал, защото мислел, че баба му иска да бие майка му и тя да умре. Първоначално, при провежданите след конфликта срещи на детето с чичо му, то се интересувало за баба си и дядо си и искало да ги види, но след около година променило мнението си – страхувало се и не искало да се среща с тях. Детето било силно емоционално и привързано към майка си. По време на общите им срещи то било притеснено и постоянно поглеждало към нея за одобрение, страхувало се да се отпусне.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, от което приел за установено, че при детето Л. са установени индикации на емоционална затормозеност, изразяваща се в наличие на значително вътрешно напрежение, безпокойство, тревожност, потиснатост, тъга и защитна агресивност. Детето не било преодоляло загубата на баща си. За него значимите възрастни били майката и дядото по майчина линия. В представите му ищците били негови баба и дядо; имало емоционална връзка и общи преживявания с тях, въпреки че не ги възприемало като важни и значими за него възрастни. Съдът приел, че при проведеното изследване вещото лице не е установило данни за осъществена манипулация върху детето от неговата майка, която да влияе върху отношението и поведението му спрямо ищците. Отбелязало, че на етапа от неговото развитие, детето Л. не било в състояние да изгражда собствено мнение за събитията от живота и отношенията с околните, поради което било податливо на 3 внушения и манипулации. Според вещото лице, проведената среща между детето и неговите баба и дядо го натоварила емоционално, тъй като то все още не било преодоляло негативните си чувства и емоции, породени от отношението на баба му към неговата майка.

Според експерта, към момента на изготвяне на заключението, Л. имал нужда от подкрепа, чрез която да се справи с изпитваното безпокойството и тревогата относно взаимоотношенията на неговата майка с ищците. Имало нужда да почувства безопасност и сигурност за себе си и своята майка при контактите с прародителите си, за да може да възвърне доверието си към тях. Вещото лице посочило, че в тази ситуация по-важно било качеството на общуване при срещите му с ищците, а не тяхното количество и честота. Съдът отчел посоченото от вещото лице в съдебно заседание, че страхът на детето не е от баба му и дядо му, а от контактите с тях, на които винаги присъствала неговата майка. Страхувало се да не я загуби, както е загубило баща си. Детето не би могло да се справи само с възникналата ситуация, ако възрастните не нормализират отношенията помежду си. То се влияело силно от отношенията между страните и би се чувствало по-спокойно, ако те се подобрят. Според вещото лице детето имало нужда образа на човека, който го няма (неговия баща) – да го опознае и да научи какъв е бил, което в пубертета ще му е от полза да се отдели като самостоятелна личност. Тази информация би могла да му бъде дадена от родителите на баща му.

Въззивният съд кредитирал и заключението по допуснатата пред него съдебно-психологична експертиза. От същото приел за установено, че в психо-емоционалното състояние да детето все още се установявало вътрешно напрежение и безпокойство по отношение на срещите и контактите му с неговите баба и дядо по бащина линия, както и преживявани тъга и душевна болка от загубата на баща му. Продължаващите отрицателни нагласи на детето били по отношение на срещите, но не и относно личностите на бабата и дядото.

Нежеланието за контакти на детето било определено от експерта като защитна реакция по отношение на непосилното за детската психика натоварване и невъзможността му на този етап да се справи със собствените си страхове и тревоги; като реакция за избягване пораждането на такива емоции, а не бягство от ищците като негови баба и дядо. Съдът отчел обясненията на вещото лице в съдебно заседание, според които детето имало нужда да чувства сигурност, липса на заплаха за него и майка му; да му бъде разяснено за какво е било спречкването между страните по делото. Детето Л. възприемало поведението на своята баба като заплаха за майка си, но било възможно реакцията му да е повлияна и от по-острата реакция на ответницата към случилото се. Експерта установил, че за Л. ищците (негови баба и дядо) били едно цяло и то винаги говорило общо за тях; имало положително отношение към тях, но срещите им събуждали у него страхове и негативни емоции, защото се тревожело да не се случи нещо на майка му. Посочил още, че детето Л. било напрегнато по време на проведените срещи, когато неговата майка присъствала на тях, като било възможно то да е по-спокойно, ако срещите се провеждат в присъствие на друго лице или социален работник. Според вещото лице страните по делото следвало да оправят взаимоотношенията си, да се справят със собствените си емоции и да не прехвърлят всичките си очаквания на детето, то само да се справи със ситуацията.