Решение № 365 от 11.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пазарджик, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20245220201016 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Н. А., ЕГН **********, против:

Наказателно постановление № BG12022024/4000/P8-85/20.06.2024г., издадено от и.д.. директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1800 /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл. 179, ал. За от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

Жалбата след обстойната проверка за срокът й – е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване на НП ( л. 25) от процесуално легитимираната страна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения си представител поддържа жалбата и искането в нея, вкл. това за разноски.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, заявява, че НП е правилно и законосъобразно и като такова иска да се потвърди.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 12.02.24г. жалбоподателят изпълнявал курс с управлявания от него товарен автомобил ВОЛВО peг. № ******, с обща технически допустима максимална маса над 12 т.- от категорията, за което е дължима пътна такса по 1 чл. 10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Към 18.31 часа на жалбоподателят пристигал с посочения автомобил на път ГКПП Оряхово, където му била извършена проверка от митнически инспектор св. М..

При проверка в ел. база на НТУ, той установил регистрирано преминаване на дата 19.01.24г., 9.24ч. на същото ППС, по път 8 км 196 +643km, , за което е била дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10. ал.

1, т. 2 от ЗП. Приел, вкл. и по данните на самия водач , че и на тази дата 19.01.24г. автомобилът е управляван от него и че той не е изпълнил задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, което е административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. За от ЗДвП, тъй като за посочения път 1-8,км 196+643 се събира такса за изминато разстояние - тол такса , съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За преминаването била заплатена пътна такса чрез подадена тол-декларация, в която обаче ППС било декларирано с две, вместо с действителните четири оси (л. 62; л. 15, броя на осите е критерий за определяне размера на дължимата пътна такса).

За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението, заедно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, представящ пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението

При тези данни било установено, че за посоченото ППС не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, т.к. за него на посочената дата 19.01.2024 г. в 9.24 ч. има подадена тол декларация за преминаване , в която обаче ППС е посочено с две, а не с четири оси ( виж на л. 15) и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката (10401), на която е отчетено нарушението.

За извършеното административно нарушение бил съставен в присъствие на нарушителя процесния АУАН за неизпълнение на задължението по по чл.

179, ал. За от ЗДвП.

Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10. ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта.

Платена била таксата по чл. 10б, ал.5 ЗПІ в размер на 167 лева.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

2

Последното се атакува с редица възражения относно законосъобразността му.

Хронологично обаче тя започва с ревизия за процесуалната изправност на акта и НП, която установява налично противоречие в самото НП относно датата на извършване на нарушението и противоречие между акта и НП. В същите са налични достатъчни като обем факти на извършване на нарушението, по които ( а не по възприетия цифров израз на правната им квалификация- съгласно посоченото ТР 3/1-15г., докл. Г. Захарова, Общи положения , т. „Е“ ) да се гради правото на защита и да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност. От двата акта става ясно, че проверката е извършена на 12.02.24г. и тогава е установено нарушението, но датата на неговото извършване е различна. В АУАН се сочи ясно, категорично и на двукратно, че датата, на която водачът е преминал през посоченото място без да е заплатена дължимата пътна такса е за контрол е 19.01.2024г., 9.24ч. В НП обаче са налични две дати - 19.01.24г., 9.24ч. и 19.01.23г, 9.24ч.

Отразяването на тази две дати е както на първа страница на НП, така и на трета. Според отразеното в НП, стр.1 : „ Цитираното превозно средство е засечено на 19.01.2023г. в 09:24 часа. на Мало Конаре по път № 1-8, километър 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата“, което съставляват твърдения за действия и бездействия чрез които е извършено приписаното нарушение, респ. това е част от описанието му. В АУАН в раздела за фактически констатации ( „установих следното“ ) същото твърдение е за дата 19.01.24г. :

„ППС попада в категория , за което е дължима но не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1т.2 от ЗП, тъй като на 19.01.24г., 9.24ч. на Мало Конаре , път 1-8 е засечено с контролно устройство“ .

При това положение освен, че е засегнато категорично правото на защита, което се гради по фактите на административно-наказателното обвинение , е невъзможно да се осъществи и съдебен контрол за законосъобразност, тъй като дори за Съда е напълно неясно обвинението за коя дата е . Тя следва да е ясно и недвусмислено посочена в акта и в издаденото въз основа на него НП и между тях са недопустими противоречия относно фактите по извършване на нарушението.

Допуснатото противоречие в случая се явява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП без то да се разглеждане по същество.

Хипотетично, ако не се сподели горната теза и се приеме процесуална изправност на акта и на НП и се приеме , че датата на нарушението е 19.01.24г. , нарушението се явява доказано от наличните по делото доказателства. Безспорни и доказани са факта на управление на процесното ППС, собственост на посоченото в СРМПС юридическо лице ( ( л.12) , което е било управлявано както на 12.02.24г., така и на 19.04.24г. от жалбоподателя 3

(пътен лист л.59), за същото при преминаване през посочения горе сегмент не е била надлежно заплатена дължимата за това пътна такса ( становище от УИСИ л. 62, регистриране л. 21 и фотоси л. 22).

Установено е, че средство за извършване на процесното нарушение е процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Това се потвърждава от приложения доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява обща технически допустима максимална маса над 12 тонау, както и документа на л. 8 .

Съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища за които се събира тол такса -за посочения пътен участък - път 1-8,км 196+643 се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

Тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път.

Съгласно чл. 10б, ал. 4, изр. първо от Закона за пътищата размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.

10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

Съгласно чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата: „ Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки “.

Към момента на извършеното административно нарушение, за процесното ППС не е била заплатена дължимата тол такса, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП .

Докладът от ел. система и снимките от устройството са легитимирани като доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства с чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, но тази норма противоречи на един от основните принципи в наказателния процес , въздигнат с чл. 14, ал.2 от НПК ( препратка от чл. 84 ЗАНН). Отношението на чл. 189е, ал.8 ЗДвП към чл. 14, ал.2 от НПК е на норма от нормативен ранг с по-ниска степен ( закон) към такъв с по-висока ( НПК). Доказателствата и доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила. Затова дали ще се полза определено 4 доказателство за установяване на някакви обстоятелства и в каква степен съдът решава при задължителния доказателствен анализ и с решението си по същество. В този смисъл доказателственият анализ и фотосите се приемат ведно с останалите доказателства за установяване на мястото, датата и часа на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Наличните доказателства установяват несъмнено бездействие по отношение на задължение за плащане на дължима пътна такса от страна на водача на ППС, преминало през посочения пътен участък.

Установи се, че в случая има плащане чрез подадена тол декларация, но тя е за ППС с две, а не с четири оси, каквото е преминало при процесната проверка и засечено на контролната точка.

В справката на УИСИ на л. 62 отсъства размера на неплатения остатък от дължимата пътна такса, но пък размерът на изцяло дължимата за това превозно средство и на това място е напълно установим с ел. калкулатор на БГ ТОЛ. Следва пояснението, че според описанието на нарушението , местоизвършването му е само на контролната точка 10401 от тол-системата, разположена в с. Мало Конаре, а за цялото разстояние от това село до Пазарджик ( 5.17 км) дължимата за този вид превозно средство е 1.66 лв.

Така несъмнено е, че за възприетото място на извършване на нарушението дължимата пътна такса е по-малко от 1 лева. Като се има предвид, че част от нея по изложените фактически данни в акта и НП е платена ( за ППС, но с две оси), дължимото е дори под тази сума.

В същото време в санкционната норма законодателят е предвидил само твърд размер на глобата, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, нпр. размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.

Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/ съразмерност вече е разглеждан от СЕС, което предопределя като недопустимо аналогично преюдициално запитване – Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г./Дело C-384/17. Последното е постановено по преюдициалното запитване , касаещо тълкуването за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси. В решението е посочено, че „принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в национална правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение на това право….. Принципът на пропорционалност задължава държавите 5 членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C-414/16, EU:C:2018:257, т.