Решение № 105 от 25.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20265001000047 по описа за 2026 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт Ц. Б., срещу постановеното решение №419 от 28.10.2025 г. по търг.дело №585/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Видно от решението, съдът е осъдил ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на осн. чл.432 от КЗ, на В. Г. А., ЕГН **********, сумата от 55 000 лв. обезщетение по застраховка гражданска отговорност за неимуществените вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на нейния съпруг К. Д. А., настъпила в резултат на ПТП на 28.01.2023 г. по вина на водача на лек автомобил Рено Мастер с рег.№ * **** ** , за който е имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, ведно със законна лихва върху сумата считано от 26.05.2023 г до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 675 лв. деловодни разноски, като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000 лв. , както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 28.01.2023 г. до 25.05.2023 г. вкл.

Също така, застрахователното дружество е осъдено да заплати ДТ в размер на 2 200 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд, а В. Г.

1

А. – на застрахователното дружество сумата от 609,75 лв. разноски по делото и сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - И. Е. П., ЕГН **********.

Жалбоподателят – застрахователното дружество, е останал недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част и досежно началния момент, от който е присъдена законна лихва, като счита, че е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в определения от първоинстанционния съд размер. Определеното обезщетение в размер на 150 000 лв. не съответства на релевантните критерии за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и на характера на причинените неимуществени вреди, респ.на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата, имайки предвид констатациите на психологическата експертиза за състоянието на починалия от ПТП – с хронично заболяване, характеризиращо се с нарушение на всички базисни психични функции, спрямо събраните свидетелски показания, които са диаметрално противоположни.

На следващо място, при определяне на процента на съпричиняване на вредоносния резултат не са отчетени констатациите на съдебно автотехническата експертиза за движението на пешеходеца и оглеждането му за автомобила, заболяването му – параноидна шизофрения и агресивното му поведение, неадекватното му състояние, за което говори решението на ТЕЛК с определена 95% НР с чужда помощ, неполагане от съпругата му на дължимата грижа и липсата на провеждано лечение. Счита 80% съпричиняване за подходящ процент.

Моли да се отмени решението в осъдителната част, като се отхвърли предявения иск, а при условие на евентуалност - да се намали размера на обезщетението. Претендира разноските, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата В. Г. А. не е представила отговор срещу въззивната жалба, но в проведеното съдебно заседание процесуалният и пълномощник адвокат Г. Д. е изложил становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли да се отхвърли.

Претендира разноските за въззивното производство.

Третото лице помагач И. Е. П., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Т. П., е представил отговор, с който поддържа въззивната жалба и счита същата за основателна.

Съдът, след като разгледа въззивната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което и страните не спорят.

По делото е предявен осъдителен иск от В. Г. А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, която сума се явява разликата между претендираната сума от 150 000 лв. и доброволно заплатената сума от 50 000 лв., в резултат от внезапната смърт на нейния съпруг К. Д. А., настъпила вследствие на ПТП от 28.01.2023 г. по вина на водача на МПС, марка Рено, модел Мастер, рег. № * **** **, И. Е. П., който, 2 движейки се на заден ход в дясна лента, блъснал съпруга и, като пешеходец, и, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 28.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Искът е предявен след опит за доброволно уреждане на възникналото правоотношение, тъй като ищцата е отправила претенция по чл. 380 от КЗ до застрахователя – ответник за заплащане на претърпените вреди, образувана е щета, по която е и изплатено обезщетение в размер на 50 000 лв., с чийто размер ищцата не е съгласна. Спазен е уреденият ред по чл.498,ал.3 от КЗ за предявяване на претенция преди подаване на исковата молба и образуване на настоящото съдебно производство. Следователно предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество на база въведените оплаквания във въззивната жалба, а те се отнасят до размера на застрахователното обезщетение и процента на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД.

Срещу иска е постъпил отговор от застрахователното дружество, с който исковата претенция се оспорва, тъй като е завишена по размер и не отговаря на претърпените от ищцата болки и страдания. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия К. А., който е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, тъй като пресичал на необозначено място, внезапно навлязъл на платното за движение, без да се съобрази със скоростта и отстоянието на преминаващия автомобил, без да се огледа, като ненужно е удължил времето си на пресичане или застанал на пътя на автомобила, без да съобрази извършваните от него маневри. Освен това се е движил на пътното платно в посока на движение на автомобила в нарушение на чл.108 от ЗДвП, облечен в тъмни дрехи, без да се огледа, при употреба на алкохол, което е повлияло на реакцията му и на пътното поведение. Счита, че за да се присъди обезщетение, не е достатъчен фактът на роднинска връзка , а е необходимо да са налице трайни близки отношения със загиналия и неговата смърт да е породила болки и страдания, които да бъдат възмездени.

По искане на ответника е конституирано трето лице помагач - И. Е. П., който е подал отговор срещу исковата молба в определения му двуседмичен срок, с който се солидаризира изцяло с отговора на застрахователното дружество срещу исковата молба.

С молба от 25.02.2025 г. във връзка с определението по чл.374 от ГПК, с което е разпределена доказателствената тежест на страните и е насрочено открито съдебно заседание, се позовава на новоизвестни обстоятелства, свързани с пострадалото лице – освидетелствуване през 2020 г. с решение на ТЕЛК с призната инвалидност 95 % в резултат на тежко психично заболяване – шизофрения, което заобляване е оказало въздействие, определящо поведението му, като пешеходец, с отношението между него и ищцата, тъй като починалият не е бил обгрижван по начина, описан в исковата молба, поради което е бил принуден да прибегне към услугите на социално подпомагане /т.нар. косвено съпричиняване/.

Следва да се посочи, че окръжният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., приел е наличието на съпричиняване на вредоносния резултат 3 от страна на починалия в размер на 30%, предвид установеното нарушение от негова страна на чл.108 от ЗДвП, като е намалил размера на обезщетението до 105 000 лв., от тази сума е приспаднал вече платената сума от 50 000 лв., като е присъдил на ищцата още 55 000 лв. За начален момент, от който следва да се присъди законната лихва върху така определеното обезщетение, е посочена датата 26.05.2023 г., съгласно уведомлението от 30.05.2023 г. /л.7 от делото/.

По делото е установено с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 292/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, че И. Е. П. е признат за виновен в това, че на 28.01.2023 г. в гр.Пловдив, на ул.Шумен до № 33, при управление на МПС товарен автомобил Рено Мастер с рег.№ * **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Д. А., ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по делото противоправното поведение на водача на МПС, довело до настъпване на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на К. Д. А..

Безспорно също така е установено, че ищцата е неговата съпруга, както и че ответното застрахователно дружество и е изплатило обезщетение в размер на 50 000 лв.

Събрани са релевантни доказателства към повдигнатия спор. За механизма на произшествието са разпитани свидетелите А. К. Ч. и А. Ф. М., а след това е изготвена съдебна автотехническа експертиза от вещото лице инж.В. С.. Изискани са данни за месечните социални плащания на починалия К. А., за издадените експертни решения, в т.ч. последното решение на ТЕЛК. Изготвена е и послесмъртна съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице д-р К.. За отношенията в семейството и за изпитаните болки и страдания от ищцата са разпитани свидетелите Т. Р. К., колега на ищцата, и Х. К. А., син на ищцата.

Свидетелят А. К. Ч. посочва, че имал сергия на пазара и поръчал картофи, които му били докарани с товарния автомобил, участник в произшествието, но тъй като не ги харесъл, дръпнали буса до съседната сергия, където щели да ги купят. Извеждъж чул вик и видял, че бусът бил смачкал вече човека. Водачът и спътникът му го измъкнали от под буса, след което се качили на буса и тръгнали да бягат, но ги хванали. Познавал пешеходеца от махалата, тъй като идвал да си взима кафе от кафеавтомата. Двата тротоара били свободни.

Нямало спрели коли.

Свидетелят А. Ф. М. имал бус и бил на около 25-30 метра от местопроизшествието.

Чул вик, видял умрелия под колата и се затичал да го спаси. Също така посочва, че видял удара със задната част на буса, когато човекът падал. Колата дала назад бутнала човека, който минавал през пътя, бутнала го отдолу и го смачкала, след което дала напред и пак го смачкала. Познавал пострадалия и семейството му, тъй като живеели наблизо. Май имал 4 две деца, като през зимата живеел в апартамента на единия си син, а през лятото – с другия син.

Относно поведението на пострадалия пешеходец е от основно значение изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, анализиращо обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, въз основа на данните от наказателното производство и събраните свидетелски показания в настоящото производство. От заключението се установява следното: изследваното ПТП е настъпило около 8,44 часа в гр.Пловдив между т.а. Рено Мастер, рег.№ * **** **, управляван от водача П., на заден ход, в посока от запад на изток, по платното за движение на ул.Шумен №33 /до пазар Столипиново/ и пешеходеца К. А., който се е движил по платното за движение на същата улица в същата посока зад товарния автомобил. При навлизане на платното за движение, пешеходецът визуално не е възприемал товарния автомобил, но е имал тази възможност, ако погледът му е бил насочен към него - няма ограничена видимост към обекта. От момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да възприеме пешеходеца. При движението на заден ход светлините на товарния автомобил са били изключени. Няма данни за подаден звуков сигнал. При изследване на въпроса за техническата възможност пешеходецът да предотврати произшествието, вещото лице е посочило, че не може да даде категоричен отговор, тъй като въпросът е пряко свързан с възможността за възприятие от страна на пострадалия за обстановката на пътното платно и конкретно движението на автомобила, който е силно субективен и зависи от много други обстоятелства, като например психоемоционалното му състояние и възможността му за правилна преценка на пътната обстановка, другите участници в движението на платното, техните габарити, скорости, посоки. Ако пешеходецът е наблюдавал платното за движение, при липса на ограничена видимост към автомобила и правилна преценка на пътната обстановка, той е имал техническата възможност да не попадне в коридора на автомобила и да избегне настъпването на произшествието.