Решение № 57 от 22.06.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Смолян, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно наказателно дело № 20265440200154 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 189, ал. 14 ЗДвП.

Образувано е по жалба от Д. А. А., с ЕГН **********, от гр. *** срещу Наказателно постановление № 23-0252-000467/20.12.2023 г., издадено от *** - Смолян, ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение второ ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложен глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени при съществени нарушения на материалните и процесуални правила, довели до нарушаване и ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

От съда се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят претендира за направените разноски за адвокат.

Въззиваемият счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде редуцирано от 80 лв. до максималния размер от 150 лв., предвиден в чл. 27е от НЗПП.

Първоначално делото е образувано пред РС – *** като АНД № 14/2024 г., решението по което е отменено с решение на АдмС – Смолян с решение по КАНД № 302/2024 г. и е върнато за ново разглеждане на РС – ***. Така е образувано АНД № 92/2024, решението по което е обезсилено с решение на АдмС – Кърджали с решение по КАНД № 580/2025 г. и делото е върнато за ново разглеждане. Поради невъзможност за образуване на друг състав на РС – ***, с определение на ВКС, I н.о. по ЧНД № 229/2026, делото е изпратено на РС – Смолян за разглеждане. В тази връзка е образувано и настоящото АНД № 154/2026 на РС – Смолян.

С определение № 41/30.03.2026 г. по АНД № 154/2026 г. настоящият състав на съда остави без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Д. А. А. срещу 1

Наказателно постановление № 25-0252-000467 от 20.12.2023 г., издадено от началник група в РУ- *** към ОДМВР – Смолян, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и прекрати производството по НАХД № 154/2026 г. по описа на Районен съд – Смолян в тази част.

Така предмет на производството остава жалбата на Д. А. А. срещу Наказателно постановление № 25-0252-000467 от 20.12.2023 г., издадено от началник група в РУ- *** към ОДМВР – Смолян, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание пред настоящия състав на съда жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в пледоарията съображения.

Въззиваемият не се явява и не се представлява.

След преценка на становищата на страните и на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбоподателят Д. А. А. е придобил правоспособност на водач на МПС, категория В в Русия, Москва с № 232323 от 28.09.1989 г. след положени изпити. видно от нотариално заверения препис на удостоверението пред настоящия състав на съда, в него не е посочен срок на валидност на удостоверението.

Според писмото на ГДНП от 19.01.2024 г. /л. 9 от АНД № 14/2024 на ДРС/, при справка от компетентните власти в Руската федерация, това свидетелство е било валидно от 28.09.1989 г. до 28.09.1999 г.

Видно от справката за лице от АИСБДС /л. 33 от АНД № 14/2024 на ДРС/ на жалбоподателя е издадено свидетелство за управление на МПС – БГ на 28.12.2023 г. и е със срок за валидност до 28.12.2033 г.

На 02.10.2023 г. в 11:25 ч. свид. Х. и С. спрели за проверка в гр. ***, ул.

Освобождение, на КПП *** лек автомобил Фолксваген 1500, без регистрационни табели, с номер на рама ***, управляван от жалбоподателя Д. А. А.. При проверката е установено, че автомобилът е с иззети регистрационни табели с АУАН серия GA, номер *** от 01.10.2023 г., на основание чл. 172, ал. 4 ЗДвП. За така установеното като нарушение по чл. 172, ал. 4 ЗАНН – управление на МПС на път отворен за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред.

За това нарушение, квалифицирано по чл. 140, ал. 1, предл. първо ЗДвП му е съставен АУАН серия GA, № 953967 от 02.10.2023 г. от свид. Х., в присъствието на свид. С. и на нарушителя. Последният не е направил възражения и е подписал акта.

С мотивирана резолюция от 09.10.2023 г. на началник група в РУ - *** при ОДМВР – Смолян, с оглед образувана преписка ЗМ-171/02.10.2023 г. по описа на РУ – ***, е прекратено административнонаказателното производство.

С постановление от 17.11.2023 г. на РП – Смолян е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 2340/2023 г. за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК поради несъставомерност от обективна и субективна страна и преписката е изпратена на Началника на РУ – *** за произнасяне по административно наказателната част във връзка с установените данни за извършено административно нарушение. В мотивите на постановлението е посочено, че от извършените справки от отдел Пътна полиция при СДВР и ОДМВР – Пловдив е установено, че към 11,25 ч. на 02.10.2023 г. управляваният от жалбоподателя автомобил е бил надлежно регистриран с рег. № ***, без да е бил дерегистриран по някаква причина. Липсата на регистрационни табели била породена от това, че на 01.10.2023 г. били иззети от инспектор при РУ – *** поради съставен против жалбоподателя АУАН, серия GА) ***, тъй като е управлявал автомобила със свидетелство за управление, издадено от чужда държава, без същото да е било подменено в срок повече от 2 три месеца от влизането на А. в Република България. Едва на 02.10.2023 г. (без да е известно дали преди проверката от органите на РУ – *** в 11,25 часа или след това) е била издадена заповед за прилагане на ПАМ № 23-0273-00013/02.10.2023 г. на РУ – *** за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, която заповед не била връчена на А. и не е била влязла в сила към този момент. Полицаите от РУ – *** обяснили на А., че в рамките на 24 часа от тяхната проверка може да прибере автомобила си, което той предприел. С оглед установената редовна регистрация на автомобила към 11,25 ч. на 02.10.2023 г. и след това прокурорът е приел, че деянието по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК е несъставомерно от обективна и субективна страна и управлението на автомобила без поставени на определените места регистрационни табели съставлява административно нарушение. По тези мотиви е отказано образуването на ДП и преписката е изпратена на началника на РУ – ***.

Въз основа на прокурорското постановление за отказ за образуване на досъдебно производство срещу А. е издадено обжалваното НП № 23-0252-000467/20.12.2023 г., в обстоятелствената част на която е описано, че на 02.10.2023 г. около 11,25 часа в гр. ***, ул.

Освобождение, на КПП *** Д. *** е управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген 1500, регистриран с рег. № ***, но към момента на проверката е без табели с регистрационен номер в нарушение на чл. 140, ал. 1, предл.второ ЗДвП, извършено умишлено, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл.

175, ал. 3, предл. второ ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да упражнява МПС за срок от 6 месеца.

Свидетелите Х. и С., чиито показания пред РС - *** са прочетени и приобщени по настоящото дело еднозначно твърдят, че регистрационните табели на автомобила на жалбоподателя са били свалени от полицейските служители в ***я, тъй като свидетелството му за управление било издадено от държава, която не е член на ЕС и повече от три месеца след връщането му в България не му е издадено българско свидетелство, като пътуването му и проверката в *** са били извън 12- часовия диапазон, позволяващ придвижването на автомобила след свалянето на регистрационните табели.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, безпротиворечиви, последователни, взаимодопълващи се и логически свързани.

Съдът не споделя изложените от жалбоподателя съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на описание н нарушението. Обратното, същото е законосъобразно издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му и при спазване на материалния и процесуалния закон. Същото е мотивирано, като подробно е описано извършеното от жалбоподателя като време, място, начин на извършване и обстоятелства, при които е извършено и в него е посочено прокурорското постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Описаните в НП факти категорично осъществяват посочения състав на административно нарушение, което е формално, на просто извършване и е извършено виновно.

В конкретния случай административно наказателното производство се е развило при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, която предвижда, че при отказ на прокурора да се образува наказателно производство, преписката се изпраща на наказващия орган за издаване на наказателно постановление, без да се издава акт за установяване на нарушение, тъй като изложеното в прокурорското постановление е заместващият акт по установяване на нарушението, при което наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи, направени в постановлението на РП.

Съобразно описаната в прокурорското постановление фактическа обстановка, потвърдена и от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, тъй като се е движил по път, отворен за обществено ползване, без табели с регистрационен номер, поставени на 3 определените за това места.

В случая е правно ирелевантно дали жалбоподателят е имал валидно свидетелство за управление, подлежащо на отнемане или не и съответно дали е подлежал на налагане на принудителна административна мярка – отнемане на табелите с регистрационните.

Контролните органи, извършващи проверки по реда на ЗДвП за спазването на правилата за движение от участниците в движението, имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи - чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

Различните видове принудителни административни мерки за нарушения на ЗДвП са изчерпателно предвидени в закона – чл. 172, като всички те се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Такава ПАМ е и отнемането на табелите с регистрационни номера в случаите, в които водачът на МПС няма свидетелство за правоуправление на МПС, респ. и в частния случай, когато чуждестранно национално свидетелство, издадено от друга държава, не е било преиздадено в България в срок до една година от датата на влизането на водача в страната.

В настоящия случай безспорно се установи, че към момента на проверката на 01.10.2023 г. от полицейските органи в *** жалбоподателят не е имал валидно свидетелство за правоуправление на МПС - нито издадено от чужда държава, нито в България. Това е дало основание на полицейския орган да издаде заповед за налагане на ПАМ – отнемане на регистрационните табели на автомобила. В този случай за жалбоподателя е възникнало задължението да придвижи автомобила до мястото на съхранение в срок от 12 часа от отнемането на табелите, съгласно чл. 172, ал. 7 ЗДвП. Пред проверяващите го полицаи в *** А. обяснил, че решил да се поразходи в района докато се прибира, не му било определено времето за прибиране.

Без значение е дали заповедта за налагане на ПАМ е влязла в сила, тъй като същата подлежи на обжалване по реда на АПК и обжалването не спира изпълнението – чл. 172, ал.

5 ЗДвП.

Развитите от жалбоподателя оплаквания касаещи неправомерността на наложеното му административно наказание - лишаване от правоуправление са основателни.