Решение № 219 от 26.06.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. гр. Лом, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20241620101032 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 422 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Предявена е искова молба с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1 с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи съответна парична сума на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 177/2024 г. на РС- Лом.

В исковата молба се твърди, че на 25.07.2019г., в района на с.************ е настъпило пътно-транспортно произшествие.

С участието на л.а.“О***************, вследствие на което е настъпила смъртта на водача – Д.Б.Ц. и пътника на предната дясна седалка – Д. О. Н.. Събитието е констатирано от органите на ПП-КАТ с Констативен протокол за пострадали лица № ***********., видно от който водача на МПС с ***********, при осъществяване на маневра за ляв завой, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над управлението на автомобила, вследствие на което последният напуска пътното платно и се удря в крайпътно дърво. Образувано е ДП № 594/2019г. по описа на РУ лом, в хода на което е установено, че водача не е притежавал правоспособност за управление на съответната категория МПС, както и че е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над установената 1 норма от закона / 1,40 промила/.

Между „********* и собственика на ****************** има сключен застрахователен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите № ***********., валиден към датата на процесното ПТП. Образувани били и застрахователни претенции № ************************ за изплащане на обезщетение за претърпените от О.Д. и Е.Д. неимуществени вреди вследствие на смъртта на дъщеря им Д.О.Д.. На 01.11.2019г. застрахователя е изплатил на всяка от щетите сумата от 800 лв.

Застрахователя е осъден с Решение на ОС Монтана по гр.д.65/2020г., частично отменена от АС София хо в.гр.д. 838/21г. да заплати на О. и Е.Д. сумите от по 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.08.2019г. и разходи по делата.

С изплащане на застр. обезщетение , за застрахователя възниква правото на осн.чл.500 КЗ да получи изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение от виновния водач.

Видно от акт за смърт № ****************, че наследник са синовете му- М. и Н. Б.и, всеки от които дължи по ½ от процесното вземане, съразмерно с наследствения дял.

Горното е основание и „********* е инициирало , като е депозирало Заявление по чл.410 ГПК пред ЛРС по което е било образувано заведено ч. гр. д. № 177/2024 г. на РС- Лом, като длъжника бил уведомен по реда на чл.47 ГПК, и това е породил правният интерес на дружеството от завеждането на настоящият специален установителен иск.

Предвид това иска да бъде признато за установено, че М. Д. Б. дължи на "********* на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Кодекса за застраховането вр. с чл. 60 от Закона за наследството , главница в размер на 5000,00 лева, представляваща частични от 150 011,70 лв., лихва за забава – 137,27 лв. върху главницата от 10 000лв.,, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане.

Претендира Разноските, направени в заповедното и исковото производство, заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.

Представя писмени доказателства;

В срока на отговор по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ГПК в съда е 2 депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника по предявеният иск, в който същата прави възражение за недопустимост на така предявеният иск поради факта, че липсват доказателства ответника да е приел наследството от своя наследодател.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна;

Съдът е сезиран с искова молба по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ , във вр. чл.

60 от ЗНасл. вр. чл. 86 от ЗЗД, като така предявената искова молба е допустима и разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията за това са следните; Видно от изисканото и приложено по настоящото производство като доказателство ч. гр. д. № 177/2024 г. на РС Лом, същото е образувано по подадено от дружествотоищец , Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника , като наследник на починалото лице , който според дружеството-ищец е дължал 1/2 от вземането, съобразно своят наследствен дял. По това дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника- ответник в настоящото производство по реда на чл.47 ГПК.

На дружеството е дадено указание да предявени иск по чл. 422 вр. чл.

415 от ГПК за установяване на вземането в 1-месечен срок, и такъв е предявен в срока- и това е настоящият иск.

Съдът с оглед тези доказателства, намира за установено следното :

Няма спор между страните за реализираното ПТП, механизма , вината на водача и изплатеното обезщетение от страна на застрахователя.

Няма спор между страните, че ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 177/2024 г. по описа на РС -Лом, което е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил ответникът- длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор претендираните сумио.

Издадената заповед по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по чл.47 ГПК. Поради което в указаният от съда едномесечен срок, са предявени 3 настоящите положителни установителни искове.

При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 60 от Знасл. вр. чл. 86 от ЗЗД.

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Предмет на исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание.

Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустими и подлежи на разглеждане. По съществото на исковата молба, съдът счита следното: Съгласно нормата на закона, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Имайки предвид установеното от фактическа страна, съдът стига до извода, че наследодателят на ответника, чрез осъществено от него противоправно действие, е нанесъл неимуществени вреди на друго лице, оценени и изплатени на пострадалото лице. В случая вината на извършителя е безспорно . Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В разглеждания казус безспорно се установи валидно сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие, покрит риск от застраховката, настъпили вреди и изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице. Установи се и размерът на настъпилите вреди, както и размерът на изплатеното от застрахователя обезщетение.

Установи се и деликтната отговорност на наследодателя на ответника за настъпване на вредите. Основният спор между страните в случая е носят ли 4 отговорност наследниците- единият от които е ответникът, за задълженията на своя наследодател. Няма спор, че ответникът по смисъла на закона е наследник на починалия Д.Б.Ц., т. е., по силата на закона същият е призован към наследяване. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН , наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Според правната доктрина приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът, по несъмнен начин, изразява волята си да го придобие, като приемането може да стане по два начина- изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено заявление до районния съдия по местооткриване на наследството, като то се вписва в особена за това книга, а мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си наследник /чл. 49, ал. 2 от ЗН/.

В случая няма данни за изрично приемане на наследството от наследниците, оставено след смъртта на техния наследодател. На следващо място, от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод за приемане на наследството чрез и конклудентни действия по отношение на които ответникът да е предприел някакви действия, водещи до извода, че е приел наследството.

От друга страна пък липсват и доказателства ищецът да е отправил искане , като заинтересована страна по реда на чл.51 ЗН. Практиката на ВКС е , че за да се ангажира отговорността на наследници на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството му.

С оглед на гореизложеното съдът стига до извода, че ответникът, тъй като не е приел наследството, оставено след смъртта на деликтвента, не носи отговорност за неговите задължения. Ето защо съдът стигна до заключението, че така предявената искова молба е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

По делото ответникът не претендира, а и няма доказателства да се сторил някакви разноски, поради и което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от изложеното съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявената от ЗД "Е******************, искова молба за приемане за установено по отношение на М. Д. Б. с ЕГН - **********, че дължи на "З********** на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ вр. с чл. 60 от ЗНасл., главница в размер на 5000 лева, представляваща частични от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане, предмет на Заповед № 769/01.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 по ч. гр. д. № 177/2024 г. на РС- Лом.

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Окръжен съд- Монтана.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6