Решение № 165 от 03.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500212 по описа за 2025 година

С Решение № 175/02.04.2025 г. по гр. д. № 626/2024 г. Великотърновският окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от К. Г. Т. от гр.

Елена иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Районен съд - Елена, Районен съд - Горна Оряховица и Районен съд - Видин за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 33 000 лв. за вреди от нарушаване правото на ищеца за разглеждане на гр. д. № 1237/2024г. по описа на - РС Горна Оряховица в разумен срок.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца К. Г. Т. с оплаквания, че същото е невалидно и неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ищеца и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Решението е недопустимо, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ за конституиране на Прокуратурата на Република България като контролираща страна. Твърди допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Счита, че не е спазена гаранцията за разглеждане на делото от безпристрастен съд поради наличие на основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод на съдията-докладчик, тъй като ВТОС е бил ответник по предявен от ищеца иск. Моли съда да обезсили решението, респ. да го отмени и върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда.

1

Не са подадени отговори на въззивната жалба от ответниците Районен съд Елена, Районен съд - Горна Оряховица и Районен съд - Видин.

Апелативна прокуратура – Велико Търново чрез прокурор Св. Цветков заема становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и правилен. Моли съда да го потвърди.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – валидно, допустимо и правилно.

Ищецът К. Г. Т. е предявил против Районен съд – Елена, Районен съд - Горна Оряховица и Районен съд – Видин иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 33 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото му на разглеждане на гр. д. № 1237/2024г . по описа на Районен съд – Горна Оряховица в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че делото е образувано на 21.11.2023 г. пред РС – Видин, като по направено от ответника М. М. възражение е било прекратено и изпратено на РС – Елена в противоречие със закона. Съдиите от РС- Елена са се отвели от разглеждане на делото, което е отказ от правосъдие. Делото е изпратено на РС – Горна Оряховица и е образувано като гр. д. № 1237/2024 г. Твърди, че повече от 6 месеца делото не е насрочено в открито съдебно заседание. Търпи и продължава да търпи душевни болки и страдания, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността.

В писмените си отговори ответниците Районен съд – Елена, Районен съд Горна Оряховица и Районен съд – Видин са оспорили изцяло иска като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново е заел становище за неоснователност на предявения иск.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

На 21.11.2023 г. ищецът К. Г. Т. е депозирал пред Районен съд – Видин искова молба против М. А. М. от гр. Елена, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 300 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане. Делото е образувано в същия ден под № 2295/2023 г. Въз основа на разпореждане на съда от 29.11.2023 г. препис от исковата молба е връчен на ответника на 22.12.2023 г. С отговора на исковата молба, депозиран на 22.01.2024 г., ответникът е направил 2 възражение за местна неподсъдност на делото. С определение от 21.02.2024 г. съдът е прекратил делото и го изпратил на РС – Елена. Определението е съобщено на ищеца на 12.03.2024 г. и на 15.03.2024 г. на ответника. Не е било обжалвано.

Делото е постъпило в РС – Елена на 08.04.2024 г. и в същия ден е било образувано под № 153/2024 г. Съдиите от този съд са се отвели с определения от 08.04.2024 г. и 09.04.2024 г., и с определение от 09.04.2024 г. делото е изпратено на Окръжен съд – В. Търново за определяне по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С определение от 29.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 334/2024 г. Окръжен съд – Велико Търново изпратил делото на Районен съд – Горна Оряховица.

В РС - Горна Оряховица делото е образувано на 06.06.2024 г., в деня на постъпването му, под № 1237/2024 г. С Определение от 14.06.2024 г. производството по делото е било прекратено. Определението е било обжалвано от ищеца с частна жалба от 18.06.2024 г. и изпратено на ВТОС. Определението за прекратяване е било отменено от ВТОС с определение от 25.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 533/2024 г. Делото е върнато на ГОРС на 01.07.2024 г. С определение от 12.07.2024 г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание за 07.10.2024 г., като съдът е изготвил проект за доклад и се е произнесъл по доказателствените искания на страните. С определение от същата дата е оставено без уважение искане на ищеца за присъединяване на друго дело. В съдебно заседание на 07.10.2024 г. ищецът не се е явил, депозирал е писмена молба с искане за разпит на свидетели. Съдът е допуснал до разпит исканите свидетели и отложил делото за 31.10.2024 г.

От изготвената справка от ЕИСС се установява, че с Решение № 857/02.12.2024 г. на ГОРС по гр. д. № 1237/2024 г. предявеният от ищеца иск е бил отхвърлен.

Установява се също, че на 10.01.2025 г. делото е изпратено на Инспектората към ВСС.

От Инспектората към ВСС е изискана справка дали ищецът е подал заявление за обезщетение по чл. 60а от ЗСВ, но погрешно делото е посочено като гр. д. № 1337/2024 г. по описа на ГОРС, вместо гр. д. № 1237/2024 г. Видно от отговора на Инспектората към ВСС, заявление по чл. 60а от ЗСВ относно гр. д. № 1337/2024 г. на ГОРС не е подавано.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответниците Районен съд – Елена, Районен съд - Горна Оряховица и Районен съд – Видин да заплатят на ищеца сумата от 33 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на гр. д. № 1237/2024 г. по описа на РС – Г. Оряховица в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд. На осн. чл. 272 от ГПК съдът изцяло споделя мотивите на обжалвания акт и 3 препраща към тях.

По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно – чрез свои действия или бездействия ответниците да са причинили забавяне при разглеждането на образуваните пред тях производства. То е било висящо пред РС – Видин за период от 3 месеца, през който е извършена размяна на исковата молба. Съдът е уважил направеното от ответника в писмения отговор възражение за неподсъдност на спора по правилата на местната подсъдност, като е прекратил делото и го е изпратил на компетентния съд. Пред РС – Елена делото е било висящо в рамките на два дни, в които съдиите от този съд са се отвели от разглеждането му. Пред РС – Г. Оряховица делото е било висящо за период от около 6 месеца (от м. юни 2024 г. до м. декември 2024 г., в който период се включва и съдебната ваканция от 15.07.2024 г. до 01.09.2024 г. Делото е било своевременно насрочено в открито съдебно заседание, непосредствено след образуването му, произнасянето на съдилищата по направените от ищеца искания също са своевременни, поради което не е допуснато необосновано забавяне при разглеждане на делото.

С оглед на всичко изложено предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан, както е приел и първоинстанционният съд.

Следва да се посочи, че единствена причина за периода, в който делото е разглеждано от ответните съдилища, са действията на самия ищец. Ищецът, който е юрист (служебно известен на съда факт), е предявил пред РС – Видин иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответник с постоянен адрес в гр. Елена да му заплати обезщетение за вреди в резултат от бездействието на ответника в производството по ч. гр. д. № 552/2021 г. на РС – Велико Търново, т. е. в отклонение от правилата за местна подсъдност (чл. 105 и чл. 115 от ГПК). Настоящият иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ е предявен на 13.06.2024 г. – седем дни след образуването на гр. д. № 1237/2024 г. в РС – Г. Оряховица на 06.06.2024 г. след изпращането му на този съд по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК.

Лишени от всякакво основание са доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът е дал правилна квалификация на спорното право, разпределил е доказателствената тежест за релевантните по делото факти между страните по делото, обсъдил е всички доказателства по делото, както и относимите доводи и възражения на ищцата.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено с участието на Прокуратурата на Република България в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно – неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от съда процесуални нарушения.

Жалбоподателят не твърди да съществуват конкретни обстоятелства, които 4 пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав и които са основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Обстоятелството, че ищецът е предявил иск против Окръжен съд – Велико Търново и образуваното по този иск производство е било висящо към датата на произнасяне на съда, не представлява основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд. Цитираните от жалбоподателя решения на ЕСПЧОС (делото „Михалков срещу България“, „Господинов срещу България“), касаят различни хипотези от настоящата.

Отделно от това, служебно известно на настоящия въззивен състав е обстоятелството, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд – Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико Търново, и впоследствие сочи това обстоятелство като основание по чл. 22, ал.

2, т. 6 от ГПК за отвод на съдиите от съда-ответник. Подобно поведение е в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права, защото се използва за заобикаляне на определената от съда подсъдност, за шиканиране на делото или за упражняване на натиск върху съда.

Предвид горните мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 175/02.04.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр. д. № 626/2024 г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5