Решение № 780 от 17.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Бургас, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20252120203025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Р. С. С., ЕГН:**********, с адрес: ********, представляван от адв. С. К., против Заповед за задържане на лице peг. №434зз162/21.05.2025г., издадена от Д. Д. – разузнавач при 02 РУП гр.Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.

В откритите съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата се явява лично в проведените съдебни заседания по делото, като оспорва жалбата.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 10.04.2025г. Д. С. Й. празнувала заедно още 14 други възрастни и 17 деца рождения ден на детето си в детски център „Лока“ в к-с“Славейков“, гр.Бургас. По време на престоя в парти центъра Й. и още 4 майки консумирали вино, което им било наливано от единственият работещ зад бара служител, а именно жалбоподателят Р. С. С.. Същият често доливал чашите на петте жени, които изпили сравнително малко количество алкохол. След като се прибрала в дома си обаче Й. усетила силно сърцебиене, изтръпване на устата, сухота, еуфирия и болки в зъбите. На следващия ден при разговор с останалите 4 жени – Д.

М. М., Г. З. И., М. П. П. и В. Г. И., същата установила, е всички гости на празненството на детето й, употребили вино, имат идентични симптоми. Всички 5 майки си направили кръвно 1 изследване в лицензирана лаборатория, като резултатите от изследването били положителни за наличие на амфетамин и метамфетамин в кръвта им.

Това не бил първият такъв случай, станал известен на органите на реда, тъй като по – рано и друго момиче на възраст около 20 година е сигнализирало за идентичен случай, при който след посещение в същия детски център и употреба на вино е получила същите симптоми и е констатирано наличието на наркотик в кръвта й. На органите на реда е известен и трети случай, при който поради поставяне на амфетамин и метамфетамин в напитката на друга жена, мъжът на същата е потърсил саморазправа с жалбоподателя, за която именно последният е сигнализирал.

Във връзка с горното на 11.04.2025г. във Второ РУП гр.Бургас била заведена преписка с № 434000-5345/25г. за това, че на 10.04.25г. в детски център „Лока“ е турил в напитки опасни за здравето вещества престъпление по чл.350, ал.1 от НК. От извършените ОИМ е установена съпричастността на лицето Р. С. С. с ЕГН: ********** с адрес ****. На 21.05.25г. лицето е установено в гр.Бургас, ***** Същият е отведен в сградата на Второ РУП Бургас и задържан за срок до 24 часа с процесната Заповед за задържане на лице peг.

№434зз-162/21.05.2025г., издадена от Д. Д. – разузнавач при 02 РУП гр.Бургас.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Заповедта е и подробно мотивирана, като са посочени извършеното от страна на задържаното лице престъпление, мястото и времето на извършване на същото.

Обжалваната заповед за задържане е надлежно мотивирана по мнение на съдебния състав, тъй като в същата изрично е посочено, че задържането е извършено във връзка с наличието на данни за извършено престъпление по чл.350, ал.1 от НК, с оглед наличните данни, че на 10.04.2025г. в гр.Бургас, в детски център „Лока“ е турил в напитка - вино опасни за здравето вещества, във връзка с което е образувана преписка № 4343000-5345/25г. по описа на Второ РУп Бургас. В тази връзка следва да се изтъкне, че от страна на издателя й са посочени всички съставомерни белези на извършеното от жалбоподателя престъпление, мястото и времето на извършване на същото, както и образуваната в тази връзка преписка № 4343000-5345/25г. по описа на Второ РУП Бургас. В този смисъл няма как за С. да възникнат каквито и да е съмнения по отношение на обстоятелството, защо е пристъпено към задържането му.

В същото време, съгласно ТР № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което е ограничено във времето, а именно най-късно със съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда. В случая видно от Докладна записка №434ЗМ-11873/21.05.2025г. безспорно се установява, че към момента на задържането на жалбоподателя по реда на чл.72 от ЗМВР са съществували данни, които са били достатъчни, за да се направи извод за съпричастността на същия към престъплението. С оглед на изложеното, дори и да се приеме, че в самата заповед липсват достатъчно мотиви, същите могат да се изведат от цитираната по – горе докладна записка /по аргумент от Решение № 2946 от 31.03.2025 г. на АдмС Бургас по к. а. д. № 258/2025 г./.

2

Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

В настоящия случай, наличието на множество свидетели, които посочват жалбоподателя като единственото лице, наливало вино в чашите им, след употребата на което е констатирано наркотично вещество в кръвта им, съставлява достатъчно основание да се приеме от полицейските служители, че е налице съпричастност на С. към престъпление от общ характер респ. да се пристъпи към неговото задържане. По преписката са представени и множество писмени доказателства – лабораторни изследвания, видно от които в кръвта и на петте употребили вино през процесната вечер жени са установени амфетамин и матамфетамин. В същото време, видно от показанията на разпитания свидетел Р. и отговорите на въпроси от страна на ответника Д., това не бил първият такъв случай, станал известен на органите на реда, тъй като по – рано и друго момиче на възраст около 20 година е сигнализирало за идентичен случай, при който след посещение в същия детски център и употреба на вино е получила идентични симптоми. На органите на реда е известен и трети случай, при който поради поставяне на амфетамин и метамфетамин в напитката на друга жена, мъжът на същата е потърсил саморазправа с жалбоподателя, за която е сигнализирал самият С.. Изложеното навежда към извода за системност в действията на дееца, поради което и същият съвсем закономерно е бил задържан с цел установяване на обективната истина – провеждане на беседа с него и разпит на всички останали служители в детския център.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с 3 материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са били налице достатъчно данни, че С. може да има съпричастност към процесната престъпна деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

С оглед на всичко гореизложено БРС намира, че са били налице достатъчно доказателства, за да се предприеме задържане на лицето по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Ето защо и задържането на жалбоподателя се явява законосъобразно. Нещо повече, подозрението за осъществено от жалбоподателя престъпление се базира на разумни основания и се отнася до конкретно престъпление, което се явява предпазна мярка срещу произволни арести и задържания (виж Ipek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г., както и Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B).