Решение № 260038 от 10.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ …………………/…....07.2020г., гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретар Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1530 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от Р.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, В.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, К.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.Х.С., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. П.С.В.,***" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците обезщетение в размер на по 200 000 лева за ищците Р.Г.Т. и В.Ц.Т. и по 50 000 лева за ищците К.В.Т. и Ю.Х.С., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Г. В.Т., настъпила на 03.09.2017г. при ПТП на главен път Варна – Бургас, в областта „Крушките“, причинено от С.М.А. при управление на л.а. „***“ с рег. №***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; както и обезщетение за забава в размер на по 3500,28 лв. върху главниците в размер на 200 000 лева за периода от 16.07.2019г. до 16.09.2019г. и в размер на по 875,07 лв. върху главниците в размер на 50 000 лв. за същия период.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2017г. около

14,00 часа по главен път 1-9 Варна - Бургас в района на местност „Крушките", обл. Варна, С.М.А. при управление на МПС - л.а. „***" с per. № ***, в посока от гр. Долни чифлик към гр. Варна, нарушил правилата за движение чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие на което осъществил ПТП с пострадало лице Г. В.Т. /32 години/, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - 3,4 -метилендиоксиметамфетамин /MDMA/, метилендиокситамфетамин /MDA/ и канабис. При ПТП-то Г. В.Т., получил съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, част от която е и несъвместимата с живота травма на мозъка с разкъсване на главния мозък и пълно прекъсване на връзката между него и гръбначния мозък, при наличие на които смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо. Тежките травматични увреждания са възникнали по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари или натиск с/върху детайли на МПС. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2314/03.09.2017 г.;

С така описаното деяние С.М.А. осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал.З, предл.2, б."Б" вр. ал.1, б."В" от НК, за което му било наложено наказание с Решение № 162 от 21.08.2018 г. по ВНОХД № 223/ 2018 г. по описа на ВАпС, влязло в законна сила на 12.09.2018 г.

Автомобилът, с който е извършено ПТП-то, марка „***", модел „***", собственост на Л.Р.К. с рег.№ ***с водач С.М.А. бил застрахован по риска „Гражданска отговорност" за периода от 24.01.2017г. до 23.01.2018г. с полица № 02/117000356936 на ЗД „БУЛ ИНС" АД.

Твърди се, че всички ищци са имали създадена трайна емоционална връзка с пострадалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания. Между ищците Р.Г.Т. (майка), В.Ц.Т. (баща), К.В.Т. (по-малък брат), Ю.Х.С. (живееща на семейни начала с починалия Г. В.Т.) и починалия при ПТП-то лице Г. В.Т. приживе са съществували изключително близки и сърдечни отношения, обичайни за семейството, в което са съществували отношения на силна привързаност и взаимопомощ. Сочи се, че причинените на ищците болки и страдания са пряка последица от ПТП-то на 03.09.2017г. и с оглед на младата възраст на починалия, трайните му и сърдечни отношения с всеки един от ищците, изключителната привързаност и всеотдайност към тях, мъката от преждевременната му загуба е непреодолима. Излага се, че пострадалият и неговите родители са се радвали на щастливи и хармонични взаимоотношения, съпреживявали са заедно всички етапи в образователното, личностното и професионалното му развитие.

Травмата от загубата на сина, който приживе е бил не само основна и движеща сила в семейството, но и активен, дружелюбен, изграден като личност, която се е радвала на всеобщо уважение и привързаност на съседи, близки и роднини е толкова силна за неговите родители, че причинените от загубата психически стрес и негативни преживявания все още не могат да бъдат преодолени. Вследствие на стреса майката Р.Т. получила рецидив по повод карцином на дясната млечна жлеза след претърпяна операция през 2008г. и след нови и сложни онкологични операции е инвалидизирана със 100% трайна неработоспособност. С по-малкия брат К. също били с изключително близки отношения, като пострадалият бил грижовен по-голям брат, който винаги бил пример и опора в живота на брат си. Не по-малка била загубата и на ищцата Ю.С., с която пострадалият живеел във фактическо съжителство и за която внезапната загуба била още по-непреодолима поради предстоящите планове да встъпят в брак и да заживеят в ново жилище, което Г. Т. ремонтирал в периода преди катастрофата.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ

ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „***", модел „***", с рег.№ ***. Възразява за недопустимост на предявените искове поради липса на приключила процедура за произнасяне пред застрахователя по чл.496 от КЗ, като твърденията са за неизтекъл срок по чл.498, ал.3 от КЗ.

Възразява за съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва претенциите за неимуществени вреди по основание, като сочи липса на доказателства за дълбока емоционална връзка с пострадалия, както и по размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото положение в страната.

В допълнителната искова молба се сочи, че отношенията между страните не са уредени по извънсъдебен ред не поради бездействие на ищеца, а поради определяне от застрахователя на обезщетение в нисък размер, който е счетен от ищеца за недостатъчен. Оспорват се възраженията за съпричиняване чрез позоваване на съдебните актове на ВОС и АС – Варна, в които се сочи, че установената концентрация на алкохол в кръвта е близо до долната граница на лека степен на алкохолно опиване в стадий на елиминация, при която въздействието върху организма е незначително. Оспорва се също така и приложения метод на изследване на концентрация на алкохол в кръвта като остарял и ненадежден.

С допълнителния отговор се поддържат направените възражения за липса на деликт, на причинна връзка между деянието и твърдяните вреди, за наличие на съпричиняване, както и оспорване на размера на предявените искове като превишен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: настъпване на ПТП на 03.09.2017г. около 14,00 часа по главен път 1-9 Варна - Бургас в района на местност „Крушките", обл. Варна, между л.а. „***" с per. № ***, управлявано от С.М.А. и пострадалото лице Г. В.Т. като велосипедист; срещу водача на гореописания автомобил е било образувано НОХД № 60/2018 г. по описа на ОC - Варна, по което с присъда от 21.03.2018г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б", вр.ал.1, б.“В“; наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника за лек автомобил л.а. „***" с per. № ***.

Приети са по делото заверени преписи на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2314 от 03.09.2017г., на присъда №28 от 21.03.2018г. по НОХД №60 по описа за 2018г., с която С.М.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр. чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.54 от НК и решение №162/21.08.2018г. по ВНОХД №223 по описа на ВАпС за 2018г. Приети са като доказателства също съдебно-медицинска експертиза №I-143/2017, автотехническа експертиза, назначени и приети в рамките на досъдебното производство.

Приети са по делото също и препис-извлечение от акт за смърт на Г. В.Т., издаден на 04.09.2017г., удостоверение за наследници от 26.06.2019г., експертни решения, издадени от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр.Варна на Р.Г.Т. на 12.10.2017г., 19.03.2018г. и от 04.02.2020г.

Представени са също застрахователна претенция от ищците до ответното дружество, входирано на 01.07.2019г., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Г. Т., както и отговори от застрахователя, видно от които на Р.Т. и В.Т. е определено обезщетение в размер на 20 000 лв., а на К.Т. и Ю. С. е отказано изплащане на обезщетение.

От заключението по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че с оглед отчетения по метода Видмарк алкохол в кръвта на пострадалия е 0.20 той практически е трезв, отчетеното количество не дава функционални промени, не повлиява възприятията и преценката за обстановката. Видно от заключението той е могъл да поддържа праволинейно движение и е имал адекватна преценка в коя част на платното се придвижва. Велосипедистът не е могъл да възприеме приближаващия автомобил, тъй като е ударен в гръб. Според вещото лице поради силата и механизма на травмата е без значение дали е бил с каска.

От заключението по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че произшествието е настъпило в дясната лента за движение в посока запад – изток от АМ „Черно мора“ към м-ст „Крушките“, в дясната страна на платното не е наличен банкет, като част от клоните на растенията навлизат в платното за движение; налице са множество неравности, както и следи от ремонт на пътната настилка, мястото на удара е на около 1,50м от десния ръб на платното за движение. Според вещото лице около две секунди преди удара колата и велосипедистът са се намирали на разстояние 13 м един от друг и водачът е имал пряка видимост към велосипедиста. Ако водачът е предприел аварийно спиране в този момент, би спрял безопасно до мястото на удара. Минималната скорост на лекия автомобил е била 55 км/ч, а велосипедистът се е движил с около 30 км/ч.

Видно от заключението лекият автомобил е пресякъл косо дясната лента за движение, поради което той би пресякъл траекторията на движение на велосипедиста, независимо в коя част на лентата за движение се намира.

Съобразно заключението не се установява велосипедистът да е бил със светлоотразителна жилетка или каска, което не е оказало влияние относно възможността да бъде възприет, тъй като произшествието е настъпило през светлата част на деня, при ясно време с добра видимост, както и че с оглед на получените травми наличието на каска не би предотвратило леталния изход. .

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите Н.п.Р., П.н.Д. и С.П.Ж./всички без родство и дела със страните/, от чиито показания се установява, че близките на Г. са преживели много тежко загубата, майка му била съкрушена, рязко се влошило здравословното й състояние. Според свидетелите Г. бил много добър човек, помагал на семейството си както финансово, така и с морална подкрепа. Всички били потресени от смъртта му и към момента все още не са преживели загубата. Свидетелите заявяват, че от 2015г. са били заедно с Ю., като Г. живеел при нея в нейния апартамент, както и в къщата на майка си в с.Здравец, планирали да заживеят заедно в апартамент, който Г. ремонтирал.

По искане на ответната страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля С.М.А., водач на л.а. „***" с per. № ***, от чийто показания се установява, че преди инцидента предприел изпреварване на два последователно движещи се автомобила, като при прибиране в дясната лента гумите се спукали от рязката маневра, колата се завъртяла и така поднесла вдясно. Преди удара не е видял велосипедиста, разбрал, че го е ударил, защото усетил удар, преди колата да започне да се блъска в дърветата.