Решение № 860 от 02.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 860 гр.Пловдив, 02.05.2019г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР КАЦАРЕВ и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1572 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-000707 от 08.02.2019г. на К.О.Н. на длъжност ***** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на М.И.А. *** ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания както следва: 1. Глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП, 2. Глоба в размера на 200 и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и 3.

Глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва правилността на издаденото

НП и се прави искане за неговата отмяна.

Излагат се доводи относно липсата на увреждания /следи/ от ПТП, както и че двамата водачи на МПС участници в инцидента са напуснали местопроизшествието поради неразбирателство, без да се вика на място КАТ. Сочи се не наличие на яснота за основанията и обстоятелствата определили заключението на контролните органи за виновно поведение от страна на жалбоподателя А..

Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно се явява и лично участва в настоящето производство.

Поддържа жалбата си. Не ангажира доказателства. В пледоарията си излага доводи за не извършителство на нарушенията посочени в издаденото НП.

Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата на А..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното НП е издадено въз основа на съставен на 24.01.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № серия Г бланков номер 968107 против жалбоподателя от свидетел С.Я. за това, че на 20.01.2019г. около 20,36 часа в гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе № 32 / бензиностанция „Газпром”/ управлява лек а-л Хонда ***** – чужда собственост като: 1. При движение назад допуска

ПТП с лек а-л Хонда *****. 2. Не изпълнява задълженията си като участник в ПТП ( напуска ПТП ) 3. Не носи КТ към СУМПС с което виновно е нарушил чл.40, ал.2, чл.123, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му саморъчно е вписал че го подписа, с възражение което ще представи по късно. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени от страна на жалбоподателя на писмени възражения или обяснения относно съставения АУАН, както и относно посоченото в него нарушение.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата а именно на разпоредбата на чл.40, ал.2, чл.123, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В издаденото НП по идентичен с акта начин са описани нарушеният, както и нарушените разпоредби на Закона за движение по пътищата. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 14.02.2019г. Поради не съгласие с наложените административни наказания издаденото НП е обжалвано в срок пред Районен съд гр.Пловдив.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят С.Я. потвърди авторството на съставения от него АУАН. Свидетелят посочи, че му е било възложено да разследва ПТП с напуснали участници, във връзка с постъпило във Второ РУ Пловдив заявление от лице, посочено като очевидец в съставения АУАН. Свидетелят посочи че е разговарял с двамата водачи, направил е оглед на автомобилите, както и е посетил мястото посочено в акта като местопроизшествие, където е прегледал записите на охранителните камери. Въз основа на установеното свидетелят посочи че е съставил Протокол за ПТП, както и акта приложен по делото. Показанията на този свидетел съдът кредитира като са обективно верни, преценявайки ги за правдиво звучащи и логични в изложението, както и че не съдържат противоречия, кореспондират и с приобщените писмени доказателства по делото. Не се установиха обстоятелства, сочещи предубедеността им, както и не се намериха и други основания за критика на неговите показания.

Горната фактическа обстановка се установи от гласните доказателства - показанията на свидетел Я., както и от събраните писмени доказателства включително НП,

АУАН, протокол за ПТП, заявление от 21.01.2019г., обяснения от 23.01.2019г., докладна записка, справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:

С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. По делото е представена и приета оправомощителна Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи удостоверяваща материалната компетентност на АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове за установяване на нарушения по ЗДвП. Посочената Заповед и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП определят материалната компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. В проведеното против жалбоподателя АНП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да ограничават или нарушават до такава степен правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и по този начин да е бил лишен адекватно да организира защитата си.

С издаденото

НП предмет на разглеждане по настоящето дело са вменени на жалбоподателя три отделни нарушения, за които са му наложени и отделни наказания, поради което следва съдът служебно да провери законността на всяко от тях, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В т.1 от

НК е посочено за нарушена материалноправна разпоредба на чл.40, ал.2 от ЗДвП, която гласи, че „ По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”.

В настоящето производство относно посоченото нарушение се установи от показанията на свидетел Я., че двата автомобила посочени в НП са били в покой в района на бензиностанция Газпром, находяща се в гр.Пловдив, бул.”Пещерско шосе № 32, след което автомобила управляван от другия водач потегля напред и спира. Съгласно показанията на свидетел Я. автомобила управляван от жалбоподателя го е заобиколил и застанал отпред, след което потегля назад и го удря. Т.е в случая се установява, че жалбоподателят е започнал маневра движение назад без да се убеди, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за другите участници в движението – в случая за автомобила зад него. Автомобила управляван от другия водач, участник в ПТП е бил в неподвижно положение и настъпилото ПТП след това се дължи не на ненаблюдаване на пътя зад автомобила управляван от жалбоподателя А., а на това че той е започнал маневрата без за се убеди че пътя е свободен. Това влече несъставомерност на деянието от обективна страна. Ако в този случай може да се търси укоримо поведение у водача, то същото би могло да намери отражение в разпоредбата на ал.1 на чл. 40 от ЗДвП. Това е така, тъй като се установи, че по време на извършване на самата маневра на заден ход от страна на жалбоподателя А., автомобила който ударил е бил в неподвижно състояние и той е могъл да го възприеме ако е изпълнил задължението си като водач да провери пътя зад него дали е свободен, преди да започне маневра движение назад. Тогава независимо, че приложимата санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е една и съща и в хипотезата на ал.1 на чл.40 и в другата на ал.2 от същия член, АНО е следвало да приложи съответната материална норма а именно ал.1 на чл.40 от ЗДвП, а не тази на ал.2 на чл. 40 от ЗДвП.

Предвид изложеното наказателното постановление в тази част - по т.1 относно извършено нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП следва бъде отменено, като незаконосъобразно.

По т.2 от наказателното постановление: В настоящето производство безспорно и не оспорено от страните е установено, че следствие на ПТП са настъпили само материални щети.

По отношение и на двамата водачи като участници в ПТП при което имаме причинени имуществени вреди съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП съществува задължение за оказване на съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателя А. е слязъл от автомобила, провел е разговор с другия водач, както и че между двамата водачи е имало несъгласие относно обстоятелствата свързани с него. Съдът намира като установено и обстоятелството, че и двамата водачи са напуснали мястото без да уведомят служителите на МВР, или РЦ 112 за регистриране на произшествието и ползване на номера за регистрация на ПТП пред застрахователите за уреждане на имуществени претенции. Факта че на другия ден единия от участниците в ПТП регистрирал заявление за търсене на съдействие срещу водач участник в ПТП не санира неговото противоправно поведение по неизпълнение на задълженията му лице участвало в ПТП съгласно разпоредбите на чл.123 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 б.”а” и б.”б” от ЗДвП задължение на водачите на МПС участници в ПТП да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи следва само когато има пострадали хора. В настоящия случай съдът не констатира да има пострадали хора при посоченото в НП произшествие. Или, за да възникне задължението за водача да уведоми съответната служба на МВР следва да са налице посочените от законодателя в тази разпоредба предпоставки и едва в случай на кумулативното им наличие ако първия не стори това за него възникват последиците предвидени в санкционната част на ЗДвП /чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП/. Обективните признаци на това съставно нарушение са следните: сочения за нарушител да бъде водач на ППС; същият да е участник в ПТП; при ПТП- то да има пострадал/и.