Решение № 111 от 10.07.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Разград, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно наказателно дело № 20233330200180 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Български пощи ЕАД, ЕИК 121396123 гр.

София, против НП № 38-9 от 25.01.2023г. на Председателя на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на дружеството е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.47, ал.4 вр. ал.1 от ППЗМИП, вр. чл.66, ал.2 от ЗМИП.

В жалбата сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, които водят до опорочаване на административно наказателното производство. Твърди, че е изтекла предвидената в закона давност по чл.34 от ЗАНН, липсват задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН относно описание на нарушението, датата и мястото на извършването, навежда доводи за липса на мотиви относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, поради което моли НП да бъде отменено изцяло. В условията на евентуалност, ако се приеме, че извършеното съставлява нарушение, да бъде приложен чл.28 от ЗАНН или да бъде изменено като бъде намален размера на наложената имуществена санкция или да бъде прието, че извършеното представлява маловажен случай. В с.з. проц.представител- гл.юрисконсулт Г. заявява, че поддържа жалбата на посочените основания, счита, че са налице съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло, евентуално да бъде намален размера на наложената санкция или да бъде прието, че деянието съставлява маловажен случай.

Въззиваемата страна – Председателят на Държавна агенция 1

Национална сигурност /ДАНС/, чрез процесуалния си представител Х., застъпва становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.

Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Български пощи ЕАД, ЕИК 121396123 гр. София е задължено лице по смисъла на чл.4, т.7 от ЗМИП и като такова следва да прилага в дейността си мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.

В тази връзка със Заповед № ФР-9-56/13.04.2022г. била разпоредена проверка на „Български пощи“ ЕАД от дл.лица от дирекция Финансово разузнаване- Д П св. К. Д и Д Д, относно установяване изпълнението на изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФГ спрямо трансгранични преводи през периода 01.06.2021г.-14.04.2022г. и изпълнение на изискванията на Глава четвърта от ЗМИП с ППЗМИП.

Проверката приключила на 29.11.2022г. със съставянето на Констативен протокол рег.№ ФР-10-8298, както и съставянето на актове за установените административни нарушения. Едното от нарушенията било за това, че на 08.11.2021г., в пощенска станция в гр. Разград, са изплатени в брой два международни превода чрез пълномощник, които са на обща стойност над 5000 евро и попадат в хипотезата на чл.11, ал.1, т.3 от ЗМИП.

Двата превода били свързани операции по смисъла на т.14 от ДР на ЗМИП, тъй като са с едни и същи лица, в един и същи ден, в рамките на разлика от 5 минути. В този случай за Български пощи възниква задължението да извършат цялостна проверка на клиента си по чл.10 от ЗИМП, като един от елементите на тази комплексна проверка е изясняване произхода на средствата. В случая те са приели за изяснен произхода на средствата, тъй като имат приложена декларация по чл.66, ал.2 от ЗИМП, но същата не съдържа всички реквизити, посочени в Приложение № 4 на чл.47, ал.1 от ППЗМИП. В декларацията липсва дата на деклариране и размера на сумата.

За това именно нарушение св. Давидкова съставила АУАН № ФР-108305/29.11.2022г.

Актът е предявен и връчен на управителя на дружеството Богдан Теофанидис, който е подал писмени възражения по акта, с което е оспорил констатациите му и е поискал прекратяване на административнонаказателното производство, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- липса на задължителни реквизити, неправилно приложение на материалния закон, неуведомяване за правото му да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение, възразил е за маловажност на нарушението, поради ниска обществена опасност на деянието, както и защото от него не са причинени вредни последици.

Възраженията са преценени като неоснователни и въз основа на този акт било издадено обжалваното НП № 38-9 от 25.01.2023г. на Председателя 2 на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на дружеството е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.47, ал.4 вр. ал.1 от ППЗМИП, вр. чл.66, ал.2 от ЗМИП.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

Съдът намира, че е допуснато неправилно приложение на закона и съществено нарушение на правото на защита. Съгласно разпоредбата на чл.

66 от ЗМИП (1) Произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи:

1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин;

2. събиране на друга информация от официални независими източници – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други;

3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата;

4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо;

5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) При невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник. Изясняването на произхода на средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите по ал. 1 е невъзможно. Формата и редът за подаване на декларацията се определят с правилника за прилагане на закона.

В процесния случай е установено, че "Български пощи“ ЕАД на 08.11.2021г. в 09:50 часа и 09:55 часа в свой обект в гр. Разград и изплатило два превода на лицето Ш А А, като пълномощник на съпруга си О С А в общ размер 5162,69 евро с левова равностойност 10 077,57 лева, получени от Кралство Белгия с наредител S.F.P-F.P.D. За полученият преводи лицето Ш А А попълнило декларация по чл.66, ал.2 от ЗМИП в която посочило, че 3 преводите имат следния произход “лични средства“. В декларацията липсвали дата на деклариране, като не бил посочен и вида и размера на валутата.

За установеното нарушение на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП на "Български пощи“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. Санкционната разпоредба предвижда налагане на такова наказание /имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв./ за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1-6, които извършат или допуснат да се извърши нарушение на закона извън случаите по чл. 116, ал. 1 и извън случаите по чл. 11, ал. 4 – 6 и по чл. 101, ал. 1, изречение второ или на правилника за прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление.

Съдът счита, че санкционната разпоредба е приложена неправилно, като случаят не попада в очертания в чл. 118, ал. 1 от ЗМИП кръг от нарушения, а по отношение на него е била приложима разпоредбата на чл.

116, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, съгласно която на ЮЛ или ЕТ /извън лице по чл. 4, т.

1 – 6 и 8 – 11 ЗМИП/ сред които попадат и пощенските станции, което извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 65 - 69 от закона /касаещи правила за установяване произхода на средствата, сред които са и изискванията по чл. 66, ал. 2/, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с имуществена санкция от 2 000 до 20 000 лв.

Санкционната норма на чл. 118, ал. 1 от ЗМИП е приложена неправилно и това е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като съдът не би могъл законосъобразно да приложи потежката санкционна норма на чл. 116 от ЗМИП, тъй като съгласно правилата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН съдът изменя атакувания акт за да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението; за да намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение или да намали размера на наложената имуществена санкция, но в закона не е предвидена хипотеза, в която съдът да увеличи наложената санкция.

Съдът намира също, че неправилното приложение на санкционната норма на 118, ал. 1 от ЗМИП води до неяснота относно това какво е санкционираното нарушение и по каква причина то е изключено от обхвата на чл. 116 от закона. Именно такива са обстоятелствата на нарушението, описани в акта и наказателното постановление, поради което приложението на друга санкционна норма води до неяснота относно обстоятелствата на нарушението и препятства възможността за защита на санкционираното лице.

Обобщавайки съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради съществено нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено само на това основание, без да се обсъждат останалите доводи по същество.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК /чл.143, ал.1 от АПК/, като ал.3 предвижда, че когато ЮЛ или ЕТ са били защитавани от юрисконсулт размерът се определя от съда по правилата на Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на 4 извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, фактическата и правна сложност на делото, личното участие на процесуалния представител в проведените две заседания намира, че на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 38-9 от

25.01.2023г. на Председателя на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на Български пощи ЕАД, ЕИК 121396123 гр.

София, е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.47, ал.4 вр. ал.1 от ППЗМИП, вр. чл.66, ал.2 от ЗМИП.

ОСЪЖДА Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/ ДА ЗАПЛАТИ на Български пощи ЕАД, ЕИК 121396123 гр. София р за разноски по производството сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.