Решение № 20890 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20890 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110133720 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. М. И., чрез адв. Т., против ******, с която е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 ЗПК, за признаване за установено по отношение на ответното дружество ******, че сключеният между дружеството и ищеца договор за потребителски кредит № ******* г. от разстояние е недействителен, тъй като не е посочен действителният размер на годишния процент на разходите и действителният размер на възнаградителната лихва.

Ищецът твърди, че на ***** г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № ********, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 800 лева, която следвало да възстанови в срок от три месеца, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 36% и ГПР в размер на 42,58%, като общата стойност на дълга възлизала на 850.64 лева. Съгласно чл. 1, т. 9 от договора, кредитополучателят следвало да предостави обезпечение по кредита чрез поръчител или банкова гаранция, в тридневен срок от сключване на договора. Според чл. 27, ал. 1 от договора, в случай на неизпълнение на посоченото задължение, кредитополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено уговореното обезпечение. Ищецът твърди, че към настоящия момент кредитодателят му е начислил неустойка в размер на 253.18 лева, разсрочена за изплащане с месечните погасителните вноски по кредита, при което общият размер на подлежащата на връщане сума възлиза на 1 103.82 лв.

Твърди, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа информация относно механизма на формиране на ГПР по кредита и посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния, доколкото уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява скрита възнаградителна лихва и е следвало да бъде включена в ГПР по кредита. Твърди, че договорът е сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не отразява вярно процента възнаградителна лихва, която кредитополучателят следва да плати на кредитора, тъй като уговорената неустойка за 1 непредоставяне на обезпечение от кредитополучателя представлява скрита възнаградителна лихва. Изтъква, че клаузите за неустойки по чл. 27 и чл. 28 от договора са нищожни на основание чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като са неравноправни и на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ГПК, тъй като противоречат на добрите нрави. По изложените съображения счита че процесният договор за потребителски кредит е недействителен и иска прогласяване на недействителността му на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Н., е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се подробни съображения за действителност на сключения между страните договор за потребителски кредит, за съответствие на клаузите за неустойка със законовите изисквания и валидност на същите. Изтъква, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК разпоредбите на този закон не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 08.01.2024 г. между Ц. М. И., в качеството му на заемател, и ******, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ********, предоставен от разстояние, по силата на който ****** предоставило на Ц. М. И . сумата в размер на 800.00 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 3 месеца, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 36%, годишен процент на разходите от 42,58%, както и при договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Безспорно е също така и обстоятелството, че ищецът усвоил изцяло заемната сума в размер на 800.00 лв.

По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит № ********/08.01.2024 г. Съгласно клаузата на чл. 17 се предвижда, че ако страните са договорили предоставянето на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), както е в случая, кредитополучателят следва да осигури същото в тридневен срок от сключването, а обезпечението следва да бъде одобрено от кредитора. В случая с договора е предвидено задължение за потребителя да осигури обезпечение по договора за кредит – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 27 в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17, кредитоплучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение, Потребителят се е съгласил да заплаща неустойката заедно с погасителните си вноски. Неустойка се дължи само за периода, през който не е осигурено обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

В чл. 28 от процесния договор е предвидено, че при неизпълнение на което и да е договорно задължение, включително и при неизпълнение за плащане на дължима сума в срок, освен другите уговорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.

Представен по делото е и погасителен план, от съдържанието на който се установява, че сумата по кредита е дължима на три погасителни вноски с падежи: 08.02.2024 г., 08.03.2024 г. и 08.04.2024 г. при дължима лихва в размер на 24.00 лева за първата вноска, 17.28 лева за втората вноска и 9.35 лева за третата вноска, както и неустойка в размер на 120.00 лева при първата вноска, 86.41 лева за втората вноска и 46.77 лева при третата вноска.

2

Съгласно посоченото в договора ГЛП е в размер на 36 %, а ГПР – 42,58 %.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „****** и потребителите, е, че в чл. 12 от тях е предвидено, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в ******** за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. В чл. 13 от Общите условия /ОУ/ е предвидено, че при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, а съгласно чл. 14, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител или банкова гаранция. Според чл. 15 от ОУ предложеното от потребителя обезпечение не задължава кредитора да одобри обезпечението, както и да предостави поискания кредит.

В чл. 20 – чл. 22 от ОУ са предвидени конкретни изисквания относно избрания вид обезпечение, както следва: 1./ съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи: минимален осигурителен брутен доход 1 500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

Одобрението на поръчителя се извършва по преценка на кредитора съгласно чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице – поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД; 2./ съгласно чл. 22 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в ******** или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на ******** чрез клон, или от банка, лицензирана в държава членка , която извършва дейност на територията на ******** директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържа безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Потребителят следва да предостави на кредитора в 3дневен срок от получаване на сумата по кредита банкова гаранция, отговаряща на изисканията на чл. 22 от ОУ. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

3

По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания. Доколкото отговорите на вещото лице са обосновани и отговарят в пълнота на поставените задачи, не възникват съмнения за правилността на изводите, направени от експерта, с оглед което и съдът ползва същите за изясняване на релевантните за спора факти. При включване на неустойката като разход по кредита с включени реално предоставения размер на кредита, вноски за главница, възнаградителна лихва и неустойка, вещото лице е посочило, че ГПР би бил в размер на 631.77 %.

Заключението е прието без възражения от страните и съдът го поставя в основата на своите изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.