Решение № 30 от 02.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. П., 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500857 по описа за 2025 година

С Решение № 872/10.07.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220103888 по описа на Районен съд – П. е отхвърлен искът с правно основание чл.109 ЗС, предявен от Б. С. П., ЕГН: **********, адрес с. И., ул. „Е.“ 26, общ. П., чрез адв. А. Г., със съдебен адрес гр. П., ***, ет. 2, офис 6 против Б. З.

Б., ЕГН ********** с адрес общ. П., с. И., ***, да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия/бездействия, а именно: да преустанови ползването на стената на сграда с идентификатор ************** по КККР, която стена е разположена на регулационната линия с имота на ответника, да бъде осъден ответникът да премахне тази част от зида на сграда с идентификатор ***************.3, който попада в имота на ищеца с идентификатор *** и да бъде осъден ответникът да премахне тази част от сграда с идентификатор ***************, която е построена върху общата масивна ограда между цитираната сграда и сградата на ищеца **************, като неоснователен.

Осъден е Б. С. П., ЕГН: **********, адрес с. И., ул. „Е.“ 26, общ. П., със съдебен адрес гр. П., ***, ет. 2, офис 6 чрез адв. Г. да заплати на Б.

З. Б. ЕГН **********, с адрес общ. П., с. И., ***, сторените по делото разноски в размер на 1150,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Б. С. П., чрез 1 адв. А. Г. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди, че РС не е направил пълна съпоставка между експертизата и констативните актове на административните органи и с това е дал превес на експертното заключение.

Необосновано е отказал допълнителна експертиза. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл с Определение № 779/29.10.25 г., с което е оставил без уважение искането за назначаване на експертиза. Жалбоподателят твърди, че от доказателствата по делото било изяснено, че са налице незаконни строежи, които подлежат на премахване. Това било установено от заключението на вещото лице, което установило, че в имота на ищеца попада пристройката на сграда, която не е в неговия имот, но този въпрос не бил изследван от РС. В този смисъл са направени и доказателствени искания за назначаване на експертиза пред въззивния съд, по който въпрос, както беше казано по-горе, съдът се е произнесъл с определението за насрочване. Твърди се, че е налице неправилно приложение на материалния, в частност чл. 109 от ЗС. Съдът бил възприел стеснително разбиране на пречките по смисъла на закона, които са налице за упражняване правото на собственост, като съответно не били обсъдени в достатъчна степен доказателствата по делото. Искането е, решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Б. Б., чрез адв. А. Т. с изложени доводи в подкрепа на изводите на РС за неоснователност на исковите претенции. Искането е, решението на РС да бъде потвърдено като правилно.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Б. С. П., ЕГН: ********** ищецът Б. С. П., ЕГН: ********** е твърдял, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР, съставляващ УПИ IV-329 в кв.32 по плана на с. И., ул.

"11-та" № 26 и сградите върху него, включително сграда с идентификатор **************. Ответникът пък бил собственик на съседния ПИ с идентификатор *************** по КККР, съставляващ УПИ IV-328 в кв.32 по плана на с. И., ул. "14-та" № 4, и сградите върху него, включително сгради с идентификатори *************** и ***************.3. Една от стените на сграда с идентификатор ************** по КККР, собственост на ищеца, била разположена на регулационната линия с имота на ответника. Тази стена се ползвала от ответника за окачване на различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, контакт тип „Ш.“, аспирационен чадър, мазниноуловители и т.н., поради което се иска съдът да осъди 2 ответника да преустанови ползването на вещта, на която ищецът претендира да е единствен собственик. Твърдял е още, че на 15.08.2020 г., при монтаж на стенна окачалка ищецът пробил с пробивна машина изцяло процесната стена, като част от свредлото на машината навлязло в помещението на ищеца в опасна близост до електрическа разклонителна кутия. Стаята на ищеца станала мръсна, върху масата му се изсипали камъни и ищецът преживял силен стрес. Твърдял е, че стойността на имуществените вреди от това била в размер на 500 лв. Твърдял е, че пробиването на дупки отвън, които достигат до вътрешността на помещението на ищеца, създавало пречки на ищецасобственик да упражнява правото си на собственост. Заявил е, че с жалба с вх.

№ 44-1419/20.04.2023 г. сезирал Община П. за незаконно строителство на имотната граница с ответника, както и че бил получил отговор от Община П. с изх. № ***********/22.08.2023 г., в което му било обяснено, че за строителството имало издадени строителни книжа, а ако правата му са били накърнени, може да ги защити с иск по чл. 109 ЗС. От представения протокол с изх. № 238/14.07.2024 г. на кмета на с. И. се установявало, че ответникът е собственик на УПИ VI-238 в кв. 32 на с. И. съгласно Нотариален акт № 11, т 1, рег. № 375, дело 10 от 25.03.20216 г., както и че от протокол с изх. № **********/26.09.2023 г. на Община П. се установявало, че са налице одобрени проекти за допълващо застрояване - навес с разрешение за строеж № 122 от 15.05.2023 г. на главния архитект на Общината, като съгласно проектното решение към одобрения архитектурен проект не е било предвидено изпълнение на зид в собствения УПИ, а всъщност конструкцията се състояла от дървени колони, върху които лягала покривната конструкция.

Ищецът е твърдял, че проектът не е бил изпълнен съгласно строителните книжа, като несъответствието се състояло в това, че въпреки проекта за навес на дървени колони е бил изграден и зид, както и, че част от зида се намирал в имота на ищеца (ПИ ***). В същия протокол било констатирано, че в имота на Б. Б. по стената на стопанската постройка - собственост на Б. П., са били окачени различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи и т.н., с което се нанасяли щети върху чужда собственост, както и че в стената на стопанската постройка на г-н П. е била пробита дупка, която била в опасна близост до електроразклонителна кутия. Ищецът е поддържал, че от съобщение рег. № **********/03.11.2023 г. на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР се установявало, че на стената на сградата е разположен контакт тип „Ш.“, аспирационен чадър и мазниноуловители. Твърдял е, че на границата между неговата сграда ************** и сграда *************** на ответника е била изградена законна, обща за двата имота тухлена ограда, както и че ищецът бил взел нотариално заверено съгласие от съседа си през 1997 година, за да построи тази ограда между двата имота. След това ищецът построил сградата си като 3 долепена до оградата, но изцяло и само в своя собствен имот, т.е. не бил извършил калканно застрояване. Ответникът обаче бил построил своята сграда освен в своя имот, и върху общата тухлена ограда, като бил долепил сградата си калканно до тази на ищеца. Твърди се, че сграда *************** на ответника „стъпвала“ върху оградата и се долепвала калканно до сграда **************, което било незаконно, а издадените строителни книжа не предвиждали строителство върху оградата и свързано калканно застрояване.

Това налагало тази част от сграда *************** да се премахне.

Искането е съдът да осъди ответника да преустанови ползването на стената на сграда с идентификатор ************** по КККР, която е разположена на регулационната линия с имота на ответника, както и да осъди ответника да премахне тази част от зида на сграда с идентификатор ***************.3 /след корекция на грешка, отстранена в съдебно заседание/, който попада в имота на ищеца с идентификатор ***.

Моли се съдът да осъди ответника да премахне тази част от сграда с идентификатор ***************, която е построена върху общата масивна ограда между цитираната сграда и сградата на ищеца **************, както и да плати разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който е изразено становище, че исковете са неоснователни.

Ответникът не оспорва, че е собственик на ПИ с идентификатор *************** по КККР, съставляващ УПИ IV- 328 в кв.32 по плана на с.

И., с адм.адрес: с. И., ул. 14-та, № 4, и сградите върху него, включително сгради с идентификатори *************** и не оспорва, че една от стените на сграда с идентификатор ************** по КККР е разположена на регулационната линия с имота на ответника. Не било вярно, че ответникът ползвал тази стена за окачване на различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, контакт тип „Ш.“, аспирационен чадър, мазниноуловители и т.н., както твърдял ищецът в исковата молба. Твърдян е, че по протежението на процесната стена ответникът бил изградил законно навес на площ 36,00 кв.м, с разрешение за строеж № 122 от 15.05.2023 г. на Главния архитект на Община П., Архитектурен и Конструктивен проекти, и Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Съгласно проектното решение към одобрения архитектурен проект не било предвидено изпълнение на зид в собствения на ответника УПИ, а всъщност конструкцията се състояла от дървени колони, върху които лягала покривната конструкция. Такова било и действителното изпълнение на навеса. Твърдял е, че никога не е имало аспирационен чадър с мазниноуловители, монтирани на стената на регулационната линия с ищеца, както и че аспирационният чадър се намирал 4 на стената на друга негова сграда, която била перпендикулярна на стената на регулационната линия с ищеца, а именно на сграда с идентификатор ***************. Там се намирал и контактът тип „Ш.“. В резултат на подавани неоснователни жалби срещу ответника от ищеца Б. П. до различни институции във връзка с твърдян от него незаконен строеж - навес, извършен от ответника, в дома му били идвали проверки както от Община П., в т.ч. чрез Кмета на с.И., така и от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - П.. При проверките от Община П. било прието, че на стената на стопанската постройка, която била собственост на Б. П., имало окачени различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, но въпреки, че посочените аксесоари били много малки и окачени не на стената, а на дървените колони на новоизградения навес, за да има мир и добросъседство, ответникът бил откачил тези аксесоари в деня на проверката на 12.02.2024 г. и от тогава нямал окачени такива аксесоари, поради което и ответникът е заявил, че няма какво да премахва вкл. към деня на подаване на исковата молба - на 16.09.2024 г. Поддържал е, че в приложения № 3 към исковата молба - Протокол с изх.№ **********26.09.2023 г. на Община П. било посочено, че ,,в стената на стопанската постройка на г-н П. е пробита дупка, която е в опасна близост до електроразклонителната кутия“. При тази проверка било установено наличието на дупка в стопанска постройка на ищеца, но ищецът твърдял, че има дупка над масата му в жилищно помещение, а при извършените проверки от Община П. не било установено да има дупка на същата стена и от страната на ответника. От приложената снимка - която се оспорва като цяло, т.к. не било известно кога е била правена и поради това била негодно доказателствено средство - било видно, че имало някаква следа, която приличала на дупка - в близост до тавана и левия ъгъл на помещението, което приличало на складова стопанска постройка, а не помещение за живеене. Ответникът не знаел кой и кога е направил тази дупка, но категорично е отрекъл да той. Поддържал е, че от неговата страната на стената нямало дупка, а и нямало как да има, т.к. нивото на дупката от страната на ищеца било на височина над 3 метра, а никой не монтирал стенни закачалки на място, недостъпно за ползване. В представеното съобщение с рег.