Решение № 298 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2481/2024
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 18.03.2025
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 298 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300502481 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №2880 от 25.06.2024г. на ПРС, шестнадесети гр.с., постановено по гр.д.№4865/2024г., с което се отхвърля предявения от „Екоконсулт 2008“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя С. Т. К., против „Форт“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град *****, представлявано от управителя Т. Ч., главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 743, 30 лева с ДДС по проформо фактура № 0000000180/ 02.06.2023 г., представляваща предоставени консултантски услуги за периода 18.05.2023 г.02.06.2023 г., с включени пътни разходи и командировъчни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.08.2023 г. до окончателното й изплащан;. ОТХВЪРЛЯ се предявения от „Екоконсулт 2008“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя С. Т. К., против „Форт“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град *****, представлявано от управителя Т. Ч., евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 743, 30 лева, представляваща обезщетение за недобросъвестно водене на преговори от ответника по отношение на сключването на договор между страните за консултантски услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.08.2023 г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА се „Форт“ ООД, ЕИК: *****, 1 със седалище и адрес на управление: град *****, представлявано от управителя Т. Ч., да заплати на „Екоконсулт 2008“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, представлявано от управителя С. Т. К., сумата в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил, спестявайки разходи за оказаните му от ищеца консултантски услуги за периода 18.05.2023 г.- 02.06.2023 г., както и го ОСЪЖДА още да заплати направените от ищеца пътни разходи за транспорт от гр. ***** до гр. **** и обратно на стойност от 46, 08 лева, заедно с командировъчни разходи за 1 ден на стойност от 40 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.08.2023 г. до окончателното им изплащане, като се ОТХВЪРЛЯ втория евентуален иск за разликата над уважения, до пълния му предявен размер от 2 743, 30 лева. С постановеният съдебен акт в полза на „Екоконсулт 2008“ ЕООД, ЕИК: ***** са присъдени направените по настоящото дело разноски в размер на 295, 75 лева, изчислени по съразмерност, направените по частно гр. дело № 3350/ 2023 г. на Районен съд- ***** разноски в размер на 428, 03лева, изчислени по съразмерност, както и разноските по изпълнително дело № 942/ 2023 г. по описа на ЧСИ П. Н., рег. № *****, в размер на 28, 53 лева, изчислени по съразмерност, а в полза на „Форт“ ООД, ЕИК: *****, са присъдени направените по делото разноски в размер на 326, 01 лева, също изчислени по съразмерност.
Съдът е сезиран с две въззивни жалби.
Жалбоподателят „Форт“ ООД, ЕИК: *****, чрез процесуалния представител адв.М.
Д. обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта с която е уважен иска по чл.59 ЗЗД като е осъден дружеството ответник да заплати сумата в размер на 1 186.08лв, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и съответните разноски като незаконосъобразно и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания акт в посочената част, като вместо това отхвърли изцяло претенцията , като неоснователна. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата „Екоконсулт 2008“ ЕООД, ЕИК: ***** оспорва същата като неоснователна, моли жалбата да се остави без уважение, а първоинстанционния акт, в тази обжалвана част да се потвърди, като правилен и законосъобразен по съображения изложени в отговора. Претендират се разноски.
Жалбоподателят „Екоконсулт 2008“ ЕООД, ЕИК: *****, чрез процесуалния представител адв. С. М. обжалва първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен главния иск с правно основание чл.79 ЗЗД; в частта с която е отхвърлен първия евентуален иск с правно основание чл.12 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен вторият евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1 186.08лв до пълния му предявен размер от 2 734.30лв, с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, по съображения подробно изложени в жалбата.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания акт в посочената част, като вместо това уважи главния иск, а в случай че съдът приеме главният иск за неоснователен за уважи в цялост съответно първия или вторият евентуален иск. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата „Форт“ ООД, ЕИК: *****„
2 оспорва същата като неоснователна, моли жалбата да се остави без уважение, а първоинстанционния акт в тази обжалвана част, да се потвърди като правилен и законосъобразен по съображения изложени в отговора. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в законния срок, от страни имащи правен интерес да обжалват, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
За да уважи предявения втори евентуален иск, първоинстанционния съд е приел, че е налице хипотеза на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, доколкото има едновременно обедняване и обогатяване на страните. Решаващият съд е уважил частично вторият евентуален иск като се е обосновал, че справедливата цена на възнаграждението възлиза на предложената от ответника в споразумението стойност- 1 100 лева ( половината от претендираната по проформо фактурата сума за консултациите, но сумата е без ДДС), включително е присъдил и разходите за транспорт и командировъчни в цялост, съответно от 46, 08 лева и от 40 лева, приемайки, че това са реалните пазарни стойности на този тип разходи. По отношение на главния иск с правно основание чл.79 ЗЗД, първоинстанционния съд е приел, че не е налице правоотношение, доколкото липсва съгласие между страните.
Касаещо предявения първи евентуален иск, съдът е приел, че не е изпълнен фактическия състав на нормата на чл. 12 от ЗЗД предвижда специален тип деликтна отговорност, като за ангажирането й следва да се докаже виновно и противоправно поведение на страната, което да е причинило вредата, което в конкретния случай не се установява, поради което е отхвърлил иска.
Недоволни от постановеният съдебен акт са останали и двете страни, които го обжалват с оплаквания подробно изложени в жалбите..
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.
ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, единствено са изслушани показанията на свидетелката Т. Г. П., служител в „Екоконсулт 2008“ ЕООД. След преценка им, включително и на ангажираните гласни доказателства на 3 свидетелката П., настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право. Споделят се и изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят, както и правните изводи, които те обосновават, поради което не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК следва да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.
По отношение на наведените в жалбите оплаквания:
Претендира се предоставяне на консултантски услуги, срещу възнаграждение, в размера на издадена от ищеца проформо- фактура. Безспорно се установява, че страните са били в преговори за сключване на консултантски договор, но не се достига до подписване на такъв. Между страните няма постигнати договорености за изпълнение на услуги, нито съществува възлагане на определени дейности, съответно приемане на изпълнение по възложените дейности, нито има представена, приета или одобрена оферта изхождаща от „Екоконсулт 2008“ ЕООД за осъществяване на конкретни услуги. Приложената проформа фактура не доказва наличието на ликвидно и изискуемо вземане в полза на ищеца, като същата следва да се приеме единствено като отправено предложение. Ето защо настоящия съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че доколкото не се установява наличие на съгласие между страните, то не се доказва да е възникнало правоотношение по договор за услуги. Изложеното обосновава извода, че предявения главен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на главния иск, настъпват предпоставките за разглеждане на предявените евентуални искове. Първият касае преддоговорна отговорност на ответника, като ищецът твърди, че понесъл вреди под форма на претърпяна загуба на възнаграждение от извършената в полза на ответника работа. Нормата на чл. 12 от ЗЗД предвижда особен състав на деликтната отговорност, които изисква наличието на противоправно поведение, вина, вреда и причинна връзка между виновното противоправно поведение и настъпилата вреда. В конкретния случай страните са били в преговорни отношения по повод сключването на договор. От събраните по делото доказателства обаче не се установява в хипотезата на преддоговорната отговорност, наличие на противоправно поведение, което по вина на ответника да е довело до настъпване на вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с действията на ответника. Ето защо предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.12 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв, правилно и законосъобразно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Касаещо предявения евентуален иск по чл.59 ЗЗД.
Установи се по безспорен начин, че ищецът е положил интелектуален труд, инвестирал е време, усилия и средства, чрез даване на експертни съвети, консултации и указания, необходими с оглед осъществяваната производствена дейност, предвид на това, че същата е специфична и изисква съобразяването със особени нормативни екологични изисквания, в каквато насока са и показанията на разпитаната пред настоящата инстанция 4 свидетелка Т. П., чийто показания съдът кредитира като обективни и основани на непосредствени възприятия.. С оглед на това следва да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Налице е разместване на имуществени блага, доколкото ищецът е ангажирал свое време, усилия и експертни знания, които е предоставил на ответника т.е налице е изпълнение в чужда полза, а ответникът е получил консултантска услуга от ищеца, без да заплати разходи за възмездните услуги, които другата страна е направила. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ищецът има право да получи плащане за извършената в полза на ответника дейност под формата на обща работа и консултации. По отношение на размера на този иск, първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обосновал размер на уважената претенция, с оглед на което настоящия състав изцяло я споделя.