Решение № 112 от 27.07.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Златоград, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100093 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. чл.124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от З. А. Я., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „П.м.“ № * и М. А. Ц., ЕГН ********** с адрес, обл.

С., гр. Н., ул. „И.“ № *, чрез адв. Е.М.В. от Адвокатска колегия - гр. С., срещу ОБЩИНА Н., Булстат ****, представлявана от Б.Р.К. - Кмет на Община Н., адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „А.С.“ № *, за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищците З. А. Ц. и М. А. Ц., са собственици на основание давностно владение на реална част с площ 576 кв. м., /първначално искът е предявен за площта от 531 кв. м., като е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК/, находяща се в северозападната част от имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул.

„Б.Т.“; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ 1882 кв. м.; стар номер – 701; квартал 79; парцел II, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***.

Ищците, чрез пълномощника си, сочат в исковата молба, че в границите и пределите на имот с идентификатор *** област С., община Н., гр.

Н., ул. „Б.Т.“; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване Ниско застрояване (до 10 м); площ 1882 кв. м.; стар номер – 701; квартал 79; парцел II, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи, имоти с 1 идентификатори: ***; ***; ***; ***, притежават и са собственици на реална част от него с площ от 576 кв. м., находяща се в северозападната част на имота.

Пълномощникът сочи, че ищците владеят посочената реална част от имота явно, непрекъснато, несмутено и несъмнено, като своя от 2019 г. и до сега, като преди това имота е владян от техния баща от 1970 г. до 2019 г., когато им го дава. Сочи че на основание чл. 82 ЗС към владението на доверителите му от 2019 г. до сега следва да се присъедини и това на техния праводател от 1970 г. до 2019 г., като праводателят на ищците, а и самите те, са тези, които са облагородили имота.

Имотът представлява обработваема нива/градина, която ежегодно се засажда от ищците със селскостопански култури, като процесният имот е с ясно очертани граници, от другите нему имоти.

При направена справка ищците установили от представители на Община Н., че процесният имот, включително и тяхната реална част е общинска собственост, доколкото за имота е имало съставен Акт за държавна собственост и в последствие със Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. е предаден на община Н. и същата се легитимира като собственик на имота.

Процесният имот, вкл. и реалната част от него, находяща се в северозападната част на имота, не е общинска собственост, а е собственост на ищците въз основа на осъществено в тяхна полза давностно владение.

Ищците владеят и продължават да владеят процесната реална част от имота от 2019 г. и до настоящия момент като владението им е явно, несъмнено, непрекъснато необезпокоявано от никого, включително и от ответника по спора Община Н.. Преди владението осъществявано от ищците, процесната реална част се е владяла от техния баща от 1970 г. на миналия век, с оглед на което към владението им следва да се присъедини и това на техните праводатели.

В акта за държавна собственост, касаещ процесния недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23/12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост, като посочената заповед касае одобряването на плана на град Н..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли да им бъдат присъдени разноски по делото.

В осз ищците не се явяват, представляват се от адв. В., който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, не се явява.

Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за 2 своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.

Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на производството по реда на чл.237 ГПК:

В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.

Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.

334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.

18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота – чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла 3 придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство – чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.

Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска“.

Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на касационната инстанция в цитираното по-горе решение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

По делото са разпитани свидетелите М.С. /показанията й се ценят на основание чл.172 от ГПК, предвид родство с ищците/ и С.С.. От показанията им се установява, че понастоящем ищците самостоятелно /от 40 години/, а преди това заедно с родителите си, които им го предали, владеят и стопанисват процесния имот. Свидетелите описват имота по местонахождение и начин на ползване, Сочат, че земята обработваема, не им е известно да е имало спорове между ищците и ответника или други лица за собствеността и ползването на имота.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са хронологически, последователни и вътрешно непротиворечиви.

В тях се възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприети от свидетелите като очевидци. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че имат ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик. Свидетелите установява, че имотът не е бил владян или ползван отдруги лица, извън праводателите и ищците.

Същевременно свидетелите не се опитват манипулативно да представят 4 фактическата обстановка като преувеличават потребностите на ищците. В заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.

По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която, изготвено от инж. Д., е неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и в съответсвие с поставените задачи. Вещото лице не е установило имотът да е бил одържавен, колективиран.

Не са налице и твърдения от страна на ответника, че е придобил имота на годно правно основание или затова, че имотът е бил включван в ТКЗС, АПК или по друг начин одържавен и съответно предаден му.

Не се събраха и доказателства, които да противоречат на признатите от ответника обстоятелства по рада на чл.175 от ГПК.

Предвид това съдът намира, за установено, че ищците са упражнявали фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10 години.

Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищците считат имота за своя собственост.

При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за срок от повече от 10 години.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства, заключение по СТЕ и събраните гласни свидетелски показания.