Решение № 327 от 18.04.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Сливен, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230101093 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искови молби, които са обединени в едно производство, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство върху 1/30 ид. ч. от процесния поземлен имот, като първоначално претенцията е била предявена за 2/6 ид. части, но в съдебно заседание се изменя по размер.

Твърди се, че с решение от 1998 г. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя, представляваща поземлен имот № 116007 в землището на с. Ковачите, общ. Сливен, в качеството на наследници на И.Т.Я.. Посочени са наследниците на И.Т.Я. и се твърди, че след възстановяване на имота, с първия ответник са обсъждани варианти за подялба на имота. През 2022 г. ищецът забелязва, че в съсобствения имот се засаждат овощни дръвчета и при среща с ответника И. И. той му казал, че имотът е вече негов. Впоследствие се сдобил с нотариалния акт и установил, че по дело № 878/2022 г. на нотариус Е.Ш., ответниците са признати въз основа на обстоятелствена проверка за собственици на основание давностно владение върху недвижимия имот.

1

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът е собственик на 1/30 ид. ч. от поземления имот и да се отмени нотариален акт за признатата част от правото на собственост.

Претендират се разноските по делото.

По делото са постъпили отговори от ответниците, с изключение на Д.

М. и Г. Л.. В представените отговори е изложено становище за неоснователност на предявените от ищеца искови претенции. Изложени са подробни твърдения за опровергаване на ищцовите твърдения и е направено възражение, че ответниците са придобили процесния имот по давност.

От съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Излага се съображения, че квотата от правото на собственост не би могла да бъде 2/6 ид. части, а би следвало да бъде 1/30 ид. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът К.И.Я., редовно призован, се явява лично и с адв. Г. Д. от АК – Сливен. Исковата молба се поддържа и се иска да бъде уважена.

Ответниците, редовно призовани, се явява само Т. И. Д..

За ответниците Т. И. Д., М. М. Я., К. Г. И., И. М. Я. и И. З. Я. се явява адв. М. М. от АК – Сливен, редовно упълномощена от по-рано. Исковата молба се оспорва като неоснователна.

Ответниците Д. М. и Г. Л., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че са наследници на И.Т.Я., който е починал през 1954 г., както и не е спорно обстоятелството, че ответниците се легитимират като собственици на възстановения с решение от 1998 г. процесен поземлен имот, въз основа на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по нотариално дело № 172/2022 г. на нотариус Е.Ш..

Процесният недвижим имот се индивидуализира като поземлен имот с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Ковачите, общ.Сливен, одобрена със заповед №РД-182 17/29.03.200г- на ИД на АК, с адрес на поземления имот: село Ковачите, общ.Сливен, местност „ГЕРМЯТА“, с площ на поземления имот 3681 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория вна земята: 5 /пета/, предишен идентификатор №***, номер по предходен план 503733, при граници и съседи на имота: идентификатор №***, идентификатор №***, идентификатор

№***, идентификатор

№*** и идентификатор №***. В продължение на повече от десет години в периода преди снабдяването на ответниците с нотариален акт на 16.03.2022г. по нотариално дело № 172/2022г. на нотариус Е.Ш., имотът е владян само от ответниците, респективно от техни преки наследодатели. Владението е осъществявано спокойно, постоянно и със съзнанието, че имота е собствен само на владеещите го съсобственици, по волята на техен наследодател.

Ищецът не е оспорвал това владение и не е владял никога имота.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра като допустими, относими, безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът кредитира показанията на ответниковите свидетели, които са преки очевидци на упражняваното от ответниците владение. В основата на фактическите си констатации съдът постави показанията на свидетеля Т.К., който е брат на ищеца, живял е в продължение на много години в съседен имот и има преки възприятия за всички обстоятелства относно придобиването на имота от ответниците в резултат на давностно владение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените при условията на пасивно субективно съединяване положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство върху 1/30 ид. ч. от процесния поземлен имот, и за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариалния акт за 1/30 ид.част, са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по тълк. Дело №11/2012г. на ОСГК на ВКС, нотариалният 3 акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Това е така тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

В процесния случай придобИ.ето на правото на собственост чрез упражнявано от ответниците, респективно от техни преки наследодатели давностно владение върху процесния имот се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на свидетеля Т.К.. Констатацията на нотариуса относно правото на собственост се потвърждава и в хода на настоящото съдебно производство, поради което 4 предявените срещу ответниците искове за собственост са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По правилата на процеса на ответниците Т. И. Д., М. М. Я., К. Г. И., И.

М. Я. и И. З. Я. следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева за първите две и по 200 лева за останалите.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Я. с ЕГН-********** от с.

************************************ ПРОТИВ М. М. Я. с ЕГН********** от **************************, Т. И. Д. с ЕГН-********** от гр.*****************************************, К. Г. И. с ЕГН-********** от с.************************************, И. М. Я. с ЕГН-********** от с.****************************************, И. З. Я. с ЕГН-********** от с.****************************************, Д. И. М. с ЕГН********** от с.************************************ и Г. И. Л. с ЕГН********** от с.************************************ положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство върху 1/30 ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Ковачите, общ.Сливен, одобрена със заповед №РД-18-17/29.03.200г- на ИД на АК, с адрес на поземления имот: село Ковачите, общ.Сливен, местност „ГЕРМЯТА“, с площ на поземления имот 3681 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория вна земята: 5 /пета/, предишен идентификатор №***, номер по предходен план 503733, при граници и съседи на имота: идентификатор №***, идентификатор №***, идентификатор

№***, идентификатор

№*** и идентификатор №***., и за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт №197, том първи, рег.№2318, дело 5

№172/2022г. на нотариус Е.Ш. за 1/30 ид.част, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

О С Ъ Ж Д А К.

И.

Я. с

ЕГН-********** от с.

************************************ ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Д. с ЕГН********** от гр.***************************************** сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

О С Ъ Ж Д А К.

И.

Я. с

ЕГН-********** от с.

************************************ ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. И. с ЕГН********** от с.************************************ сумата 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.

О С Ъ Ж Д А К.

И.

Я. с

ЕГН-********** от с.

************************************ ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Я. с ЕГН********** от ************************** сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

О С Ъ Ж Д А К.

И.

Я. с

ЕГН-********** от с.

************************************ ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Я. с ЕГН********** от с.**************************************** сумата 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.

О С Ъ Ж Д А К.

И.

Я. с